БУДИТЕЛИТЕ НА ГР.КАРНОБАТ

Най-правилно е списъкът от имена да започне от поп Стойко Владиславов, известен като Софроний Врачански. Той пръв показва на населението от карнобатската кааза, че християнството и българският дух са над всичко- дори над живота му. Следван е от поп Никола Панайотов, роден в Карнобат, дръзнал да служи на черковно-славянски език в тъмните години на турското робство. Продължители на делото му са поп Димитър Иванов и поп Никифор Минков- и двамата от Карнобат, ученици на Неофит Бозвели, съученици на Г.С.Раковски. Те са били не само църковни служители, но и просветни дейци. Списъкът на будителите от нашия град в годините на робството продължава с името и делото на първия учител в килийното училище - даскал Андон. Подпомаган от 4-ма калфи, той просвещава първите карнобатлии, научава ги на "четмо и писмо".Последван е от видния за Карнобат даскал Димитър Т. Душанов. В далечната 1863г. той обучава 100-тина младежи в новопостроеното училище "Св.св.Кирил и Методий". Неговата съпруга - Рахила пък подготвя и просвещава момичетата от града. Семейство Душанови имат огромна заслуга за духовното развитие населението. Те създават и читалището в Карнобат, те създават духовна среда! Истински будители!Наследници на сем. Душанови са учителите Петър Иванов и Теофана Попова от Стара Загора - те продължават просветителската мисия. По-възрастните момичета от града са посещавани и просвещавани по домовете от Станка хаджи Минова от Габрово и Станка Караджова- Дочева от Карнобат. Духът на населението вече е пробуден! В Карнобат служат на високата мисия- да събудят националния дух - видни революционери - В.Левски е сред тях... Благородна заслуга за просвещението и пробуждането на обществен и духовен живот имат още и учителите Петър Черковски от Бесарабия, Димитър Белов от Сливен, Тодорчо Вълков и Иван Станчов от Карнобат- все ученици на даскал Душанов... Започва Освободителната епопея от 1877-1878г. , започват кланета, битки, смърт и разруха - идват и подвизите на свещениците поп Георги и поп Панайот, както и на Алекси Нейчев- защитавайки съгражданите си, те умират, като саможертвата им трогва дори турците... В мирните години работят новите духовни лидери, чиито имета са стотици. До днес, когато животът на съвременния карнобатлия е немислим без духовност. За това се грижат училища, библиотеки, църкви, община, читалище...Благодарност към всички радетели за просвета и култура! Благодарност за това, че правят живота на хората в града многоцветен, стойностен и истински! Будителите на града са в миналото, в настоящето, ще бъдат и в бъдещето!

1 ноември - ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Ден на народните будители

Денят на народните будители е български национален празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния) , Теодор Чубуров (горския) и много други.