4ноември - 60 г. от подписването на Европейската конвенция за човешки права

Европейска конвенция за правата на човека
Характер: Международен договор.Подписване: 4 ноември 1950 г. в Рим; влизане в сила: 3 септември 1953 г.Членове: Договорните партньори на конвенцията, в момента 41 европейски
държави.
Правни основи: Конвенция за защита на човешките права и основни свободиот 4 ноември 1950 г. с 11 протокола.Органи: Постоянният Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ); Коми
тетът на министрите на Съвета на Европа.Цел: Защита и установяване на човешките права във всички държави членки.Литература: Jochen Abr. Frowein, Wolfgang Peukert: EMRK-Kommentar, 2.
Aufl., Kehl 1996; Christoph Grabenwarter, Rudolf Thienel (изд.): Kontinuitдt und Wandel der EMRK, Studien zur Europдischen Menschenrechtskonvention (EMRK) VII, Kehl 1998; Peukert, Wolfgang: Zur Reform des Europдischen Systems des Menschenrechtsschutzes, Neue Juristische Wochenschrift 2000, 49. Интернет: ЕКПЧ: http://www.echr.coe.int/Convention/webConvenGER.pdf; ЕСПЧ: http://www.echr.coe.int/ Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) има за цел да осигури в страните членки основните човешки права, да защити личната свобода на гражданите, да осигури гаранции за справедлив съдебен процес, да гарантира специалните права и свободи, както и правото на брак и семейство. Тя е изработена като първа конвенция на � Съвета на Европа в рамките само на 15 месеца подготвителен период и по настояване на Парламентарната асамблея. Предпоставка за подписване на ЕКПЧ е членството на една страна в Съвета на Европа. Това пречи на широко дискутираното присъединяване към ЕКПЧ на Европейската общност като цяло. Забележителен е механизмът за прилагане на Конвенцията: чрез подаване на индивидуални жалби гражданите имат директен достъп до Постоянния съд за права на човека в Страсбург, който е независим от националните инстанции.