Писателят Кен Киси- идолът на хипитата от 60-те години

Днес, 17 септември, е рождената дата на един от най-образните и силни писатели, останали в съвременната ни класика- Кен Киси. Пред 80 години, на 17 септември 1935 г., в Ла Хунта, Колорадо, САЩ се ражда бъдещият талант, който владее емоциите на няколко поколения с въздействащия си роман "Полет над кукувиче гнездо" и със скандалния си начин на живот. Многократно филмиран, поставян на театрална сцена, коментиран, романът му е остра сатира срещу статуквото, което политици и държавници налагат на обикновените хора. Романът е полет на свободния човешки дух и затова и днес въздейства, пленява, води към размисъл и съпоставки.

Ето статия, написана от Райко Байчев, която ще ви разкаже малко по-подборно за писателя и неговата велика творба. „Полет над кукувиче гнездо“ излиза през 1962 г. Романът става абсолютен хит, нещо като лична библия на младежите в САЩ. Епохата е изключително интересна: Америка е в икономически подем, започнала е войната във Виетнам, говори се и за началото на консуматорската култура, а срещу нея тръгва антиконформистки фронт на хиляди младежи, ненавиждащи войната и улегналия начин на живот. Наркотиците, сексът, постоянните пътувания са оръжията на тази съпротива. Перфектният момент за появата на „Полет над кукувиче гнездо“.

Противосистемен, анархичен, бунтарски роман, „Полетът“ е една жестока метафора за природата на властта. Лудницата, управлявана от Старшата, е видяна от вожда Бромдън като огромна паяжина, в центъра на която стои тя, плетяща правилата, изискваща подчинение. Вождът нарича това Системата. Тогава Кенет Киси внедрява в Системата чуждия елемент – Рандъл Патрик Макмърфи – комарджия, авантюрист, пройдоха, но и човек, който схваща механизмите, предизвикващи лудостта. Макмърфи улавя онова, с което останалите са свикнали: че дисциплината на Старшата не се стреми само към един миниатюрен свръхподреден свят, а че това е дисциплина, целяща да те отслаби. Да изсмуче волята, да изпомпа силите ти; да те накара да повярваш, че си луд, въпреки че не си. Да източи енергията ти като с катетърните тръбички, закрепяни към най-тежките случаи в лудницата – Хрониците. Макмърфи разбира, че пациентите са чувствителни и раними и че Старшата се възползва от това в груповите терапии – тя ги кара да разказват и описват слабостите си. Пациентите дълбаят в раните си, разнищват ги, разказват постоянно за тях. Груповите терапии Макмърфи нарича „птичи погром“ и дава пример: птиците в ятото винаги изкълвават до смърт тази, която кърви. Макмърфи казва, че единственото спасение е да сложиш черна превръзка на очите си – тоест, да спреш да мислиш за недостатъците си. Но пациентите са твърде отслабнали – и новакът в лудницата решава да ги спаси. Има своя рецепта. „Превръзката на Макмърфи“ включва хазарт, алкохол, риболов на кораб, две проститутки, отказ да си вземе хапчетата и т.н., и т.н. Макмърфи има своя терапия – терапията на неподчинението. Анархия, която лекува. Историята се разказва през погледа на вожда Бромдън. Индианецът чистач, преструващ се на ням, усеща, че откакто Макмърфи е в лудницата, всички се променят. Макмърфи се опитва да прехвърли своята сила на тях. И успява. „Полетът“ завършва със смъртта на бунтаря, опериран до унищожаване на разсъдъка по заповед на Старшата. Вождът удушава безпомощното му тяло, но Макмърфи вече се е пренесъл върху всички. Пациентите напускат лудницата, а вождът Бромдън разбива мрежата на сградата с огромния блок от бетон, който дори Макмърфи не успява да повдигне.

След успеха на романа самият Кенет Киси започва да играе ролята на своя герой. Купува училищен автобус, боядисва го в червено и го рисува в пъстри цветове. Заедно с Нийл Касиди, Алън Гинзбърг и още куп артистични откачалки Кен Киси започва да обикаля страната и да прави онова, което е научил от правителството – да предлага ЛСД на хората. Бандата нарича себе си Merry Pranкsters (Веселите шегаджии). ЛСД е все още законно. Шантавото автобусче става легендарно в цяла Америка. „На буса съм“ се превръща в нарицателно за това колко здраво си се надрусал. Кенет Киси кани приятелите си на грандиозни партита, на които провежда т.нар. ЛСД тестове. Партитата се обявяват с плакати „Можеш ли да минеш теста?“ Цялата работа е микс от наркотици, силна музика и алкохол до смърт. Полицията открива в дома на Киси внушително количество марихуана. За да не го арестуват Кенет Киси инсценира самоубийство. Моли негови приятели да закарат колата му близо до една скала и оставя прощално писмо. В същото време бяга с други негови приятели в Мексико. След време обаче не издържа и се връща. Арестуват го и прекарва 6 месеца в затвора. Нишката на лудориите свършва тук – след затвора Киси се оттегля в семейната си ферма и живее там до края на живота си. Пише няколко книги, най-известна от които е „Песента на моряка“. В същото време „Полет над кукувиче гнездо“ трупа популярност. Играе се постановка на Бродуей – Кърк Дъглас в ролята на Макмърфи. 13 години след книгата Милош Форман обира пет оскара с екранизацията на романа. Джак Никълсън изиграва Макмърфи блестящо. Въпреки това самият Киси не е въодушевен от филма. Истината е, че той разказва историята с толкова образен език, че не ти е нужно да я гледаш на филм. Например, че смехът на Хардинг е тънък и пронизителен „като звук от гвоздей, изтеглен от дъска“. Или, „думите на Макмърфи изплющяха като шамар“. Или „санитарчетата ругаят Безмозъчните и им разширяват устните със завъртане на лъжицата, сякаш дълбаят гнилото на ябълка“. Изобщо Киси е написал книгата така, че протича в главата ти като филм. Образите са ярки, представяш си всичко. Направо те вкарва в лудницата.

Цитати

Из цялата страна съм ги виждал – хора, които се опитват да те направят слаб, за да те накарат да спазваш нормите, да следваш техните правила, да живееш така, както те искат. И най-добрият начин да постигнат своето, да ти превият врата, да те отслабят, е като те настъпят там, където най-много те боли.

Не можеш да бъдеш истински силен, докато не видиш смешната страна на нещата. Загубиш ли смеха си, губиш опората си.

За да надвиеш Системата, трябва да я побеждаваш всеки път, когато се сблъскваш с нея, а не два от три или три от пет пъти. Само да отслабнеш бдителността си, само да изгубиш веднъж, и тя печели завинаги.

Напоследък си спомням баща ми под кедровите дървета, ослепял от пиенето, и когато доближаваше бутилката до устата си, не той смучеше от нея, а тя смучеше от него.

15 СЕПТЕМВРИ - ЗАПОЧВАМЕ!

Само часове ни делят от прекрасния, вечния, незабравимия 15 септември- емблема на детството, знанието, радостта! Нека тази учебна година бъде ползотворна, ведра, с много приятна емоции, с много нови знания, с десетки мили приятелства, с незабравими събития и случки!

Нека почерпим от магията, която всеки учител е подготвил за своите възпитаници, нека знанията станат неразривна част от ежедневието ни!

Успешна нова учебна година!

На днешната дата 12 септември, преди 75 години, четири момчета стават откриватели!

Пещерите Ласко (Lascaux Caves) са уникална праисторическа находка, световноизвестна с намиращите се в нея фрески от времето на късния палеолит – 15 – 13 000 г. пр.н.е. Ласко е случайно открита през 1940 г. от четирима ученици, които откриват в тукашната долина на река Дордон, в Югозападна Франция невероятно ценни и важни за човешката история палеолитни стенописи на възраст от около 17 хиляди години. Днес пещерите Ласко са световноизвестна забележителност, която от 1979 г. е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

В началото пещерата Ласко е отворена за посещения, но поради атмосферните влияния, които увреждат стенописите, през 1963 г. тя е затворена. Ценните праисторически рисунки са рестврирани. През 1983 г. близо до нея е създадено копие на пещерата, с точни имитации на скалните изображения, което е достъпно за посетители.

В галериите на пещерата Ласко са окрити около 2000 рисунки и композиции, които дават солидни доказателства на учените за културния живот на древните хора. Пещерата Ласко е условно разделена на няколко части: Голямата зала на биковете, Шахтата на мъртвеца, Камерата на гравюрите, Изрисуваната галерия и Камерата на котките.

Праисторическите рисунки в Ласко предлагат около 900 фигури, които могат да бъдат идентифицирани като животни. В Залата на Биковете са намерени четири огромни катранено черни бика на покрива. В останалите галерии могат да се разпознаят например стадо елени, което плува в езеро.

Особен интерес представляват и рисунките на коне, едър рогат добитък, бизони, птици, котки, мечка, носорог и само един човек. В пещерата има и композиции от геометрични фигури и точки, които според някои теории са карти на звездното небеНа днешната дата през 1940г. През 1979 г., заедно с другите праисторически обекти в долината на река Везере, пещерата Ласко е включена в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

„Играй с думите“-езикова игра с награди

Искате ли да проверите знанията си в различни области на българския език? Включете се в новата игра на Института за български език „Играй с думите“, която започва от днес! Участниците, които получат резултат 100% в поне един от кръговете, ще участват в томбола за спечелването на една от десетте награди – комплект от тениска, книгата „Българският език в дигиталната епоха“ и рекламни материали. Победителите ще бъдат обявени на 26.09.2015 г. – Eвропейския ден на езиците. http://ibl.bas.bg/ezikova-igra-s-nagradi-vigray-s-dumitev/

Септември, най-вълнуващият и красив месец, е тук!

Календар на събитията и датите, които са значими през м. септември:

•06. 130 г. от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, 1885;

•09. 120 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895 – 1935), български поет и белетрист хуморист, брат на поета Христо Смирненски;

•14. 85 г. от рождението на Антон Дончев (1930), академик, български писател.

15 септември - начало на новата учебна година - 2015/2016

•19. 55 г. от рождението на Теодора Димова (1960 ), българска писателка, драматург, автор на романите : „Емине”, „Майките” и „Адриана”;

•19. 105 г. от рождението на Борис Христов Недков (1910 – 1975), български учен – историк и ориенталист;

•20. 95 г. от рождението на Ханс Цибулка (1920 – 2004), немски поет и белетрист;

•21. 50 г. от рождението на Фредерик Бегбеде (1965), френски писател;

22 септември /1885/- Денят на независимостта на България

•24. 195 г. от рождението на Александър Дондуков – Корсаков(1820 – 1893), руски генерал и държавник;

•29. 105 г. от рождението на Димитър Иванчев (1910 – 1990), български библиограф и краевед.

1 септември - Световен ден на мира

На 1 септември 1939 г. се поставя началото на Втората световна война с нахлуването на Нацистка Германия в Полша. Малко по-късно, на 17 септември, СССР също напада Полша. В резултат, Великобритания и Франция обявяват война на Германия. Втората световна война се води на три континента и в три от океаните, като в тях участват всички развити страни в света по това време. Войната приключва на 9 май 1945 г. За близо шестте години военни действия загиват над 60 млн. души, 60% от които цивилни. С цел поддържане на следвоенния ред страните победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации (ООН), където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност. След края на войната 1 септември е обявен за Световен ден на мира.

Шарл Бодлер- една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на 19 век

На днешната дата, преди 178 години светът се разделя с един от най-интересните и противоречиви творци - Шарл Бодлер.

Шарл-Пиер Бодлер е роден на 7 април 1821 година в Париж в семейство със строги нрави. Баща му е виден сенатор при Наполеон. Умира, когато Бодлер е на шест години. Младият Бодлер силно се привързва към майка си след смъртта на баща му, която се омъжва повторно и това разбива целия живот на поета. Животът му минава под знака на Жената. Той я презира и обругава, за да си отмъсти за откраднатата нежност и обич. Изпитва наслада от нейното падение, обяснява всички злини с нейното съществуване. Бодлер се вълнува както от метафизичните проблеми, така и от просяците, вехтошарите и всички отритнати от обществото. Когато е на 23 години, майка му и вторият й съпруг чрез съд успяват да наложат опека над поета, под предлог заради разумного изразходване на средствата, останали от баща му. С това го обричат на полугладно съществуване. Бодлер започва да изживява романтичните си увлечения, започва усилена работа над единствената му поетична книга - "Цветя на Злото". Отнася се към романтичната школа, но няма видима нишка между него и който и да е от тази школа. При първо четене стилът му е труден и неясен. Това се дължи на факта, че нещата, за които говори са нови и досега не са предавани с литературни средства. Затова той изковава свой стил, език и ритъм. Пред читателя изрича истини, обвинявайки го, че независимо от лицемерието си, той притежава всички пороци, които порицава у другите. Цветята, цветовете, костюмите, всяко нещо символизира някой човешки недостатък или порок (напр. изкуствени нокти и начервени устни - проституция; жълтозелено - жлъч; трагичните тонове - есен, залез, презрели плодове; бяло - анемия; розово - туберколоза... Бодлер вярва само в неизменното и вечното. Според него поезията не може да се отъждествява с морала и науката, под заплаха от упадък. Душата съзира светлината, скрита зад гроба, едновременно с поезията и чрез нея. Метриката е изключително важна за Бодлер, защото има разлика между поетическо и поезия. Полужив, болен, майка му го завежда в Париж и го настанява в болница, където го посещават много негови приятели. Бодлер започва да изпада в слабоумие. Мисълта му се прояснява само веднъж - когато го навестява мадам Сабатие. Бодлер издъхва в ръцете на майка си на 31 август 1867 година, само на 46 години...

Шарл Бодлер остава във върховете на световната поезия с брилянтното си майсторство в техниката на стиха. Той е създател на символичната поезия - съвършенство, чувствителност и изящество са качествата, които съпътстват твърде малкото му творчество. Сам поетът се определя като философ-мислител, а Теофан Готие/ френски романист, поет и литературен критик/пише:" ...тоя стил е пълен със съдържание, пълен с изисканост и нюанси. Той е разкрил границите на стиха до крайните му предели. И в тоя език взема своите съкровища от всички речници, взема шарки от всички палитри, звуци от всички съществуващи инструменти". В училищната библиотека ще намерите поезията на Шарл Бодлер. Заповядайте!