Писателят Кен Киси- идолът на хипитата от 60-те години

Днес, 17 септември, е рождената дата на един от най-образните и силни писатели, останали в съвременната ни класика- Кен Киси. Пред 80 години, на 17 септември 1935 г., в Ла Хунта, Колорадо, САЩ се ражда бъдещият талант, който владее емоциите на няколко поколения с въздействащия си роман "Полет над кукувиче гнездо" и със скандалния си начин на живот. Многократно филмиран, поставян на театрална сцена, коментиран, романът му е остра сатира срещу статуквото, което политици и държавници налагат на обикновените хора. Романът е полет на свободния човешки дух и затова и днес въздейства, пленява, води към размисъл и съпоставки.

Ето статия, написана от Райко Байчев, която ще ви разкаже малко по-подборно за писателя и неговата велика творба. „Полет над кукувиче гнездо“ излиза през 1962 г. Романът става абсолютен хит, нещо като лична библия на младежите в САЩ. Епохата е изключително интересна: Америка е в икономически подем, започнала е войната във Виетнам, говори се и за началото на консуматорската култура, а срещу нея тръгва антиконформистки фронт на хиляди младежи, ненавиждащи войната и улегналия начин на живот. Наркотиците, сексът, постоянните пътувания са оръжията на тази съпротива. Перфектният момент за появата на „Полет над кукувиче гнездо“.

Противосистемен, анархичен, бунтарски роман, „Полетът“ е една жестока метафора за природата на властта. Лудницата, управлявана от Старшата, е видяна от вожда Бромдън като огромна паяжина, в центъра на която стои тя, плетяща правилата, изискваща подчинение. Вождът нарича това Системата. Тогава Кенет Киси внедрява в Системата чуждия елемент – Рандъл Патрик Макмърфи – комарджия, авантюрист, пройдоха, но и човек, който схваща механизмите, предизвикващи лудостта. Макмърфи улавя онова, с което останалите са свикнали: че дисциплината на Старшата не се стреми само към един миниатюрен свръхподреден свят, а че това е дисциплина, целяща да те отслаби. Да изсмуче волята, да изпомпа силите ти; да те накара да повярваш, че си луд, въпреки че не си. Да източи енергията ти като с катетърните тръбички, закрепяни към най-тежките случаи в лудницата – Хрониците. Макмърфи разбира, че пациентите са чувствителни и раними и че Старшата се възползва от това в груповите терапии – тя ги кара да разказват и описват слабостите си. Пациентите дълбаят в раните си, разнищват ги, разказват постоянно за тях. Груповите терапии Макмърфи нарича „птичи погром“ и дава пример: птиците в ятото винаги изкълвават до смърт тази, която кърви. Макмърфи казва, че единственото спасение е да сложиш черна превръзка на очите си – тоест, да спреш да мислиш за недостатъците си. Но пациентите са твърде отслабнали – и новакът в лудницата решава да ги спаси. Има своя рецепта. „Превръзката на Макмърфи“ включва хазарт, алкохол, риболов на кораб, две проститутки, отказ да си вземе хапчетата и т.н., и т.н. Макмърфи има своя терапия – терапията на неподчинението. Анархия, която лекува. Историята се разказва през погледа на вожда Бромдън. Индианецът чистач, преструващ се на ням, усеща, че откакто Макмърфи е в лудницата, всички се променят. Макмърфи се опитва да прехвърли своята сила на тях. И успява. „Полетът“ завършва със смъртта на бунтаря, опериран до унищожаване на разсъдъка по заповед на Старшата. Вождът удушава безпомощното му тяло, но Макмърфи вече се е пренесъл върху всички. Пациентите напускат лудницата, а вождът Бромдън разбива мрежата на сградата с огромния блок от бетон, който дори Макмърфи не успява да повдигне.

След успеха на романа самият Кенет Киси започва да играе ролята на своя герой. Купува училищен автобус, боядисва го в червено и го рисува в пъстри цветове. Заедно с Нийл Касиди, Алън Гинзбърг и още куп артистични откачалки Кен Киси започва да обикаля страната и да прави онова, което е научил от правителството – да предлага ЛСД на хората. Бандата нарича себе си Merry Pranкsters (Веселите шегаджии). ЛСД е все още законно. Шантавото автобусче става легендарно в цяла Америка. „На буса съм“ се превръща в нарицателно за това колко здраво си се надрусал. Кенет Киси кани приятелите си на грандиозни партита, на които провежда т.нар. ЛСД тестове. Партитата се обявяват с плакати „Можеш ли да минеш теста?“ Цялата работа е микс от наркотици, силна музика и алкохол до смърт. Полицията открива в дома на Киси внушително количество марихуана. За да не го арестуват Кенет Киси инсценира самоубийство. Моли негови приятели да закарат колата му близо до една скала и оставя прощално писмо. В същото време бяга с други негови приятели в Мексико. След време обаче не издържа и се връща. Арестуват го и прекарва 6 месеца в затвора. Нишката на лудориите свършва тук – след затвора Киси се оттегля в семейната си ферма и живее там до края на живота си. Пише няколко книги, най-известна от които е „Песента на моряка“. В същото време „Полет над кукувиче гнездо“ трупа популярност. Играе се постановка на Бродуей – Кърк Дъглас в ролята на Макмърфи. 13 години след книгата Милош Форман обира пет оскара с екранизацията на романа. Джак Никълсън изиграва Макмърфи блестящо. Въпреки това самият Киси не е въодушевен от филма. Истината е, че той разказва историята с толкова образен език, че не ти е нужно да я гледаш на филм. Например, че смехът на Хардинг е тънък и пронизителен „като звук от гвоздей, изтеглен от дъска“. Или, „думите на Макмърфи изплющяха като шамар“. Или „санитарчетата ругаят Безмозъчните и им разширяват устните със завъртане на лъжицата, сякаш дълбаят гнилото на ябълка“. Изобщо Киси е написал книгата така, че протича в главата ти като филм. Образите са ярки, представяш си всичко. Направо те вкарва в лудницата.

Цитати

Из цялата страна съм ги виждал – хора, които се опитват да те направят слаб, за да те накарат да спазваш нормите, да следваш техните правила, да живееш така, както те искат. И най-добрият начин да постигнат своето, да ти превият врата, да те отслабят, е като те настъпят там, където най-много те боли.

Не можеш да бъдеш истински силен, докато не видиш смешната страна на нещата. Загубиш ли смеха си, губиш опората си.

За да надвиеш Системата, трябва да я побеждаваш всеки път, когато се сблъскваш с нея, а не два от три или три от пет пъти. Само да отслабнеш бдителността си, само да изгубиш веднъж, и тя печели завинаги.

Напоследък си спомням баща ми под кедровите дървета, ослепял от пиенето, и когато доближаваше бутилката до устата си, не той смучеше от нея, а тя смучеше от него.