Джоан Роулинг - рожденичка на 31 юли

Джоан Роулинг е британска писателка с история, която може да разтърси всеки и да накара всеки да повярва, че съществуват вълшебства. Тя е родена на 31 юли 1965 г., в семейство, което я обича безкрайно много. Нейната майка всяка вечер и чете приказки, близка е с по-малката си сестра Даяна, с която прекарва детските си години, а баща и е човек, който държи тя да се занимава с нещо, което ще и докарва стабилни доходи, за да може да живее добре. За разлика от баща си Джоан има съвсем различни планове за бъдещето – иска да стане писателка. Кандидатства в Оксфорд, но не е приета и след настояване на нейните родители завършва езици. Малкото момиченце в нея обаче все още бленува да стане писателка, тя не иска да си изкарва прехраната с това, но това е нейната страст и я следва с цената на всичко. Роулинг започва да пише историята за Хари Потър съвсем случайно, докато пътува във влак, връщайки се от поредното, неуспешно интервю за работа. Тя сънува гората, в която като малка си е играела на магьосница със сестра и Дай и приятелят им Иън Потър, от където може би идва и името на главния герой Хари. Но точно на нова година телефонът и иззвънява и баща й казва, че майка й е починала, която между другото е болна от множествена склероза. Тя така и не успява да сподели магическия си герой с нея. След погребението Джоан заминава за Португалия, където преподава английски език. Там тя се омъжва за журналист и имат красива дъщеричка Джесика. За съжеление бракът не потръгва и една вечер, когато съпругът и се прибира пиян и я удря и хвърля кутията с нейната история, Роулинг го напуска и отсяда при сесра си и нейния съпруг. Още непознатата писателка показва за пръв път произведението на Даяна, която я насърчава да го довърши, защото е запленена от историята и вярва, че по-голямата и сестра ще успее да сбъдне мечтата си. След това Джоан Роулинг започва работа като учителка, но все пак довършва книгата, в която заимства много неща от нейния живот и нейното ежедневие. Най-обикновени неща, които стават вълшебни и ни отнасят в света на вълшебства и магии. Тя я разпраща на мнозина агенти и получава безброй откази, но когато едно младо момиче на работа при утвърден агент я прочита тя разбира, че това не е обикновена детска книга. Тогава я прочита и агентът, който е силно впечатлен от авторката и книгата и така Роулинг се сдобива с агент.

По-късно с много упоритост от страна на нейния агент, който казва на издателство „Блумсбъри”, че: „това е една от онези книги...”, те издават първата книга от поредицата „Хари Потър и философският камък”, като единствено променят името на авторката от Джоан Роулинг на Джей Кей Роулинг, тъй като е по-лесно когато всички мислят, че си мъж. И така от едно обикновено момиче без майка, самотна майка, която се издържа от помощи, а след това от учителска заплата днес Джоан Роулинг е омъжена за Д-р Нийл Мъри от 2001 г. има 3 деца и е втората най-богата жена в света след Опра Уинфри. Припомням: училищната библиотека разполага с цялата поредица "Хари Потър", а първите два романа са налични и на английски език. Лично мнение: книги, които се четат на един дъх-интересни, вълнуващи, нестандартни, запомнящи се!

ПАМЕТ!

Заловени са Ботевите четници Никола Обретенов (на снимката), Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото. На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Димитър Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

ЛЯТОТО И ЧЕТЕНЕТО

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ НА УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА:

От 29 юни до 29 юли библиотеката ще бъде затворена, поради отпуск на библиотекаря. Моля, заповядайте на 30 юли! Желая ви весело и незабравимо лято и Ви очаквам на 30 юли!

Училищната библиотека - необходимата и обичана среда за над 500 ученици и учители

Няма по-обнадеждаваща постъпка от следната: читател призовава читатели да връщат книгите си в библиотеката. Чрез собственоръчно намерен, копиран, ламиниран и подарен нагледен пример - този с Батман.

Благодарност към Марияна Минева от 11 б. кл.! Училищната библиотека е благодатната среда, в която над 500-те читатели на училището ни се чувстват добре!

Живко Радев от 5б кл. зае трето място в литературния конкурс за дописване на приказно фентъзи

ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ВСЕЛЕНИТЕ В един малък град живеели трима приятели. Те обичали да се разхождат с колелетата си извън града. Веднаж стигнали до разкопките на хълма, поогледали се внимателно и влезли в обграденото с ленти място. Странна тишина и тайнственост обзела Никола, Алекс и Петър. Те оставили колелетата си и тръгнали към останките от зидове, камъни и плочи. Изведнаж пред тях се появил голям черен портал. От любопитство минали през него. Влезли в друга галактика. Видели живи същества, подобни на тях. Те били високи около три метра, без коса, имали три очи, голяма уста, стигаща до ушите, а ушите им били много малки. Кожата им била зелена и цвета на очите им се сменял - били ту лилави, ту жълти, ту розови, ту червени и други. Говорили на непознат за децата език. Живеели в един огромен замък. Той бил изцяло от непознати кристали. Никола, Алекс и Петър били посрещнати гостоприемно. Посочили им дом, в който, ако пожелаели, можели да останат. Решили да останат. Нагостили ги с непознати сготвени влечуги. Като се нахранили, ги поканили на разходка из техния замък. Качили се на крепостните стени и видели съседните замъци. Никола, Алекс и Петър трудно се разбирали с непознатите - не знаели техния език. Трудно си намирали храна и вода. Никола имал случайно в джоба си семена от пшеница. -Момчета, хайде да засеем тези семена. Дали ще могат да покълнат и порастнат тук? -Нека да пробваме!-отвърнал Алекс. -Много е хубаво, че ги имаш!-зарадвал се Петър. В двора на къщата си имали градина. Там децата посели пшеницата. Алекс, докато се разхождал, намерил кладенец с вода и се провикнал: -Елате и вижте! Има вода! Петър открил мистериозен прах. -А тук има нещо непознато за нас. Решили да пуснат няколко прашинки на пшеницата, за да видят какво ще стане. Тя мистериозно порастнала. Всички ахнали! Децата искали да останат тук и да научат за живота в този различен свят. Решили да се научат сами да си приготвят хляб. Успели! Така, в продължение на няколко месеца те оцелели в замъка и успели да научат езика на чуждоземците, както и да се сприятелят с тях. Когато вече знаели езика, децата попитали къде могат да намерят портал към планетата Земя в Слънчевата система, която се намира в галактиката Млечен път. Те им отговорили, че порталът се намира в един много далечен дворец, с чиито жители сме във война. Децата ги помолили да си обучат армия и да ги нападнат. Чуждоземците се съгласили. Минал около месец в подготовката на войската. Когато армията била напълно готова, през нощта нападнали замъка. Жителите били изненадани от нападението. След дълга кървава битка Никола, Алекс и Петър, които също били в армията, заедно с техните съюзници, победили! Воините се сбогували с децата. Никола, Алекс и Петър минали през портала, като всеки от тях си взел от мистериозния прах. Върнали се на същото място - сред руините на хълма. Прибрали се вкъщите си, разказали на родителите си одисеята си, показали им и вълшебния прах. Започнали да отглеждат зеленчуци, които израствали мигновено. Доходите на семействата порастнали и всички заживели доволни и щастливи. Живко Иванов Радев – 5б кл.

Втората позиция в конкурса за приказно фентъзи извоюва Преслава Чакърова от VIа кл.

ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА СЕЗОНИТЕ В един малък град живеели трима приятели. Те обичали да се разхождат с колелетата си извън града. Веднаж стигнали до разкопките на хълма, поогледали се внимателно и влезли в обграденото с ленти място. Странна тишина и тайнственост обзела Никола, Алекс и Петър. Те оставили колелетата си и тръгнали към останките от зидове, камъни и плочи. Изведнаж момчетата чули лай, обърнали се бавно и видели четири големи кучета. Страхували се, но нямало кого да извикат за помощ. Децата, изплашени, седнали на земята. Загледали кучетата и видели, че всяко от тях имало медальон в различен цвят. Първото – в синьо/цвета на зимата/, второто – в зелено/на пролетта/, третото – в червено/цвета на лятото/, четвъртото в жълто/ на есента/. Кучетата предпазливо се приближили към момчетата и проговорили с човешки глас: -Не се плашете, не сме опасни. Ние сме повелителите на сезоните. -Но как така?!?- с недоумение попитал Никола. -Ние сме строители, работихме върху тези останки. Шефът ни ни омагьоса, понеже не се държахме добре с колегите си. Но сега се разкайваме за постъпките си. Молим ви да ни помогнете!-казал един от Повелителите. -Как можем да ви помогнем, та ние сме деца?!-запитал Петър. -Трябва да победите мъжа, сторил това, в битка. Ще ви бъдем много благодарни!-пояснило едно от кучетата. -Съжаляваме, но не можем. Щом сте в това състояние, може би не трябва да ви помагаме! – извинил се Алекс. -Да, прави сте, не постъпихме добре, но се разкайваме! Поне поговорете с нашия шеф!-умолявали Повелителите. На следващия ден децата се събрали в дома на Алекс, за да обсъдят какво да направят. Колебали се дълго, но решили да помогнат. Търсили човек, с описанието, което били получили от Повелителите на сезоните. Момчетата се потрудили дълго и най-накрая намерили мъжа и си уговорили среща. Приятелите, притеснени от предстоящото, отишли на срещата. -Здравейте, господине, ние сме момчетата, които поискаха да говорят с Вас за...-дори не успял да довърши Никола. -Да, знам за какво сте дошли. Никой за нищо друго не идва при мен-изненадал ги мъжа. -От думите Ви разбираме, че Сте самотен.-казал Алекс. -Така е, деца, но това не е ваша работа-изсъскал човека. -Да, извинете ни, ала защо Сте омагьосали Вашите работници?-попитал Петър. -Те не се отнасяха почтително с колегите си и с мен.-пояснил мъжът. -Но само заради това не се постъпва по този начин! Трябвало е да поговорите с тях! Сега има ли шанс да им простите и да им върнете човешкия вид?-попитал Никола. -Да, прави сте! Трябва да им простя! И аз не постъпих правилно.-казал господина. -Радваме се, че мислите така. Как ще стане това?-запитал Петър. Докато момчето каже това, от близката гора излезли Повелителите на сезоните и около тях проблеснала сияйна светлина, кучетата се превърнали отново в хора. Децата се сбогували с Повелителите и техния шеф и напуснали хълма с разкопките. Момчетата разбрали, че човек трябва да е отговорен за постъпките си, да обмисля действията и думите си. Ако се разкае за грешките си навреме, може да получи прошка. Преслава Радостинова Чакърова – 6а кл.

Иван Христов спечели първо място в литературния конкурс за дописване на приказно фентъзи

Ето ви неговата литературна творба, която компетентното жури, под ръководството на г-жа Р.Маркова-учител по БЕЛ, оцени по достойнство.

ГОСТИ НА МРАКА /Съчинение по дадено начало/ В един малък град живеели трима приятели. Те обичали да се разхождат с колелата си извън града. Веднаж стигнали разкопките на хълма, поогледали се внимателно и влезли в обграденото с ленти място. Странна тишина и тайнственост обзели Никола, Алекс и Петър. Те оставили колелетата си и тръгнали към останките от зидове камъни и плочи. Изведнаж пред тях се появил портал и мрачна ръка ги пренесла назад във времето. Озовали се в своя град преди 30хиляди години.Мрачната ръка обладала духа на Петър и го накарала да изостави своите приятели и да се превърне в техен враг. Той хукнал напред към неизвестното. Никола и Алекс го подгонили, но той изчезнал и след него останала само мъгла от мрак. Всичко наоколо било мрачно, подтискащо и зловещо. В далечината се появила тъмна като бездна Сянка, която ги приближавала още и още. Вкаменили се от страх. Сянката ги погълнала и изчезнала, заедно с тях. Отворили очи в един изоставен храм. Тъмното същество ги изплюло в центъра му, под огромен купол. С плах глас Никола проговорил: - Отведи ни при Петър, моля те! Той е наш приятел. Досега винаги всичко сме правили заедно! Не можем да го изоставим! Прокънтял страшен кикот, а после метален глас: - За да спасите своя приятел, трябва да докажете силата на приятелството си! Очакват ви препятствия и трудности! Готови ли сте за това? - Не се боим! Животът на приятеля е за нас над всичко! - Вървете, тогава! Ще достигнете до мрачната камбана. Ако сте досетливи и смели, там сами ще откриете пътя! Огледали се момчетата, вдигнали глави – тя била точно над тях, високо-високо в Нищото. Как да идат до нея?! В този миг земята под тях с грохот се разтворила. Алекс и Никола се плъзнали по един улей и паднали пред каменна стена. А сега накъде? Докато се чудели, Алекс се подпрял на стената и тя като по чудо изведнаж изчезнала. Появил се път, който криволичел и водел право до камбаната. Когато стигнали до нея, там ги очаквал омагьосаният Петър.Той ги нападнал с огнен меч. -Не ни ли познаваш? Това сме ние, твоите приятели!-извикал Никола, но напразно. Съобразителният Алекс ударил камбаната. Петър изведнаж се разтърсил и се строполил, като се държал за главата. Тя страшно го заболяла. Когато дошъл в съзнание, той разпознал своите приятели – магията била изчезнала!. Появила се отново Тъмната сянка. Обяснила им, че това е мястото с разкопките в техния свят. Някога хората, които живеели тук, загърбили добротата, човечността, любовта помежду си и получили своето наказание – да ги обгърне Мракът! Сянката погълнала момчетата и ги извела на повърхността. И ето ги, отново на колелетата и на път за дома. Обещали си никога повече да не влизат в забранени за посещение места. Мълчаливо продължили пътя си,а всеки си мислел за днешното изпитание, за великата сила на приятелството, за щастието да даваш и да получаваш, за красотата на доброто, което винаги побеждава злото! Иван Христов - 5б кл.