Втората позиция в конкурса за приказно фентъзи извоюва Преслава Чакърова от VIа кл.

ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА СЕЗОНИТЕ В един малък град живеели трима приятели. Те обичали да се разхождат с колелетата си извън града. Веднаж стигнали до разкопките на хълма, поогледали се внимателно и влезли в обграденото с ленти място. Странна тишина и тайнственост обзела Никола, Алекс и Петър. Те оставили колелетата си и тръгнали към останките от зидове, камъни и плочи. Изведнаж момчетата чули лай, обърнали се бавно и видели четири големи кучета. Страхували се, но нямало кого да извикат за помощ. Децата, изплашени, седнали на земята. Загледали кучетата и видели, че всяко от тях имало медальон в различен цвят. Първото – в синьо/цвета на зимата/, второто – в зелено/на пролетта/, третото – в червено/цвета на лятото/, четвъртото в жълто/ на есента/. Кучетата предпазливо се приближили към момчетата и проговорили с човешки глас: -Не се плашете, не сме опасни. Ние сме повелителите на сезоните. -Но как така?!?- с недоумение попитал Никола. -Ние сме строители, работихме върху тези останки. Шефът ни ни омагьоса, понеже не се държахме добре с колегите си. Но сега се разкайваме за постъпките си. Молим ви да ни помогнете!-казал един от Повелителите. -Как можем да ви помогнем, та ние сме деца?!-запитал Петър. -Трябва да победите мъжа, сторил това, в битка. Ще ви бъдем много благодарни!-пояснило едно от кучетата. -Съжаляваме, но не можем. Щом сте в това състояние, може би не трябва да ви помагаме! – извинил се Алекс. -Да, прави сте, не постъпихме добре, но се разкайваме! Поне поговорете с нашия шеф!-умолявали Повелителите. На следващия ден децата се събрали в дома на Алекс, за да обсъдят какво да направят. Колебали се дълго, но решили да помогнат. Търсили човек, с описанието, което били получили от Повелителите на сезоните. Момчетата се потрудили дълго и най-накрая намерили мъжа и си уговорили среща. Приятелите, притеснени от предстоящото, отишли на срещата. -Здравейте, господине, ние сме момчетата, които поискаха да говорят с Вас за...-дори не успял да довърши Никола. -Да, знам за какво сте дошли. Никой за нищо друго не идва при мен-изненадал ги мъжа. -От думите Ви разбираме, че Сте самотен.-казал Алекс. -Така е, деца, но това не е ваша работа-изсъскал човека. -Да, извинете ни, ала защо Сте омагьосали Вашите работници?-попитал Петър. -Те не се отнасяха почтително с колегите си и с мен.-пояснил мъжът. -Но само заради това не се постъпва по този начин! Трябвало е да поговорите с тях! Сега има ли шанс да им простите и да им върнете човешкия вид?-попитал Никола. -Да, прави сте! Трябва да им простя! И аз не постъпих правилно.-казал господина. -Радваме се, че мислите така. Как ще стане това?-запитал Петър. Докато момчето каже това, от близката гора излезли Повелителите на сезоните и около тях проблеснала сияйна светлина, кучетата се превърнали отново в хора. Децата се сбогували с Повелителите и техния шеф и напуснали хълма с разкопките. Момчетата разбрали, че човек трябва да е отговорен за постъпките си, да обмисля действията и думите си. Ако се разкае за грешките си навреме, може да получи прошка. Преслава Радостинова Чакърова – 6а кл.