Днес е Световен ден на приятелството

Идеята на ООН е да се стимулира дружбата между народите и да се загърбят различията между хората На 30 юли честваме Световния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН през 2011 г. Идеята на световната организация е да се стимулира дружбата между индивидите и народите. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури, за изграждането на един мирен и по-добър свят. Резолюция 65/275, гласувана на 27 април 2011 г. от Общото събрание, възлага особени надежди на младото поколение.

Международният ден на приятелството е една прекрасна инициатива младите хора по света, бъдещите държавни ръководители, учени, творци, да си подадат ръка на този чудесен празник и да загърбят всякакви различия за по-добро разбирателство между хората. Посланието е - можем да бъдем близки, колкото и да сме различни. Всички хора по света имат много повече неща, които да ги сближават, отколкото да ги противопоставят. Световната организация призовава на този ден всички правителства и граждански организации да се включат в разнообразни инициативи в съзвучие с усилията на ООН за подобряването на диалога между различните култури в името на солидарността, взаимното разбирателство и помирението.

Нека днес потърсим приятелите си и им отделим внимание и време! Приятелството е непреходна ценност и всички знаем силата му!

160 г. от рождението на Константин Йосиф Иречек, чешки историк и славист, професор, почетен член на Българското книжовно дружество (1854 – 1918)

Константин Йозеф Иречек е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.Роден: 24 юли 1854 г., Виена, Австрия Починал: 10 януари 1918 г., Виена, Австрия Образование: Карлов университет.

Той познава българския нрав прекрасно. Ето няколко фрази, звучащи актуално и днес: 1.…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. 2.За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881) 3.Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят. 4.България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. 5.Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си. 6.”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец. К.

Иречек е обичал България и българите, независимо от критичния му тон. Той има огромна заслуга в културното развитие на родината ни. Училищната библиотека разполага с книгата му "Пътувания по България".

125 г. от рождението на Ърнест Милър Хемингуей, американски белетрист и публицист (1889 – 1961)

Ърнест Хемингуей е един от най-известните американски писатели, автор на романи и кратки разкази. Работил е също така и като журналист. Носител е на Нобелова награда за литература и награда Пулицър през 1953 г. за книгата му „Старецът и морето“.

Ърнест Хемингуей - 20 вечни цитата:„Храната е за хората, а коктейлът – за боговете”, често повтарял Ърнест Хемингуей. Животът на ненадминатия майстор на телеграфния стил е като обожаваното от него дайкири – смес от ром, лимонов сок и пудра захар, посипана с разбит на сняг лед във висока стъклена чаша.

1. „Човек може да бъде унищожен, но не и победен.“ 2. „Ако изпитваш безпокойство по малко всеки ден – ще изгубиш сума ти години. Ако нещо не върви, както трябва, поправи го, ако можеш. Но се научи да не се безпокоиш. Безпокойството с нищо няма да ти помогне.“ 3. „Обичам да слушам. Слушайки внимателно, научавам много. Много хора никога не слушат.“ 4. „Винаги прави трезвен това, което си обещал да направиш пиян. Това ще те научи да си държиш устата затворена.“ 5. „Всички добри книги си приличат по едно нещо – те са по-истински, отколкото ако се бяха случили наистина.“ 6. „Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“ 7. „Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.“ 8. „Богатите не са като нас с вас - те имат повече пари.“ 9. „Всичко, което е далече от морето, е провинция.“ 10. „Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи само от това, което направим днес.“ 11. „Има само три вида спорт - рали, корида и алпинизъм. Останалите са просто игри.“ 12. „Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“ 13. „Няма нищо благородно в това да бъдеш по-високо от другия. Истинско благородство има тогава, когато човек застава над предишното си “Аз.“ 14. „Никога не бъркайте движението с действието.“ 15. „Всички хора свършват по един начин. Различава ни само това как сме живeли и как сме умрели.“ 16. „Добре е, когато пътешественикът има крайна цел. Но в края на краищата важно се оказва самото пътешествие.“ 17. „Ако писателят добре знае това, за което пише, той може да изпусне много от това, което знае. Величавостта на движението на айсберга е в това, че той само в една осма от общата си част се извисява над повърхността на водата.“ 18. „Храбростта – това е благородство в трудна ситуация.“ 19. „Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“ 20. „Няма по-верен приятел от книгата.“ В училищната библиотека ще намерите романите на Хемингуей - една безкрайна фиеста от емоции и запомнящи се преживявания...

УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА Е НА ВАШЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕ

На вниманието на ученици, родители и учители! Училищната библиотека работи и можете да се възползвате.

Освен задължителните четива /разполагам със списъци на книгите за всички класове/, можете да разгледате енциклопедии с най-разнообразно съдържание, книги за всички възрасти и вкусове. Очаквам Ви!

Наркотици и зависимости - непрестанната тревога на съвремието ни

Темата е тревожна и съдбоносна, говори се и се пише непрекъснано с единствената цел- да се знаят тежките и драматични последици от алкохолната и наркозависимости. Поредната инициатива бе заслуга на педагогическия съветник - г-жа Д.Русева и мед.сестра - г-жа Цв.Вълкова. Предложени бяха няколко форми за участие - рисунка и есе , дамите говориха в часове на класа...

Радващо е, че учениците показаха знания, разбиране и реагираха адекватно на тематиката. Доказателство за това са рисунките на 11 ученици: Екатерина, Иван, Кристина, Георги и Пламен от 5-ти класове, Бахрие, Ирина, Симона и Пламен от 6 а кл , Бояна от 9а кл. Те са експонирани и са на вниманието на всички ни в постер на 2-ри етаж на сградата. Много силно впечатление направиха есетата на Галина Косева от 7а кл.,Мария Янева от 8в кл и Владимир Илиев от 8в кл.Силвена Русева от 11в кл.

Галина Косева обобщава, че всеки сам избира и намира смисъла на живота си. Тя е категорична: „Избираш, концентрираш се, бориш се, постигаш”- това нейната „репецта за щастие и успех! Мария Янева от 8в кл. размишлява: „Животът е един .

Човекът се ражда и защо ли има хора , които толкова лесно се разделят с него , само от наблагоразумие . Нима можеш да размениш няколко мига на измамно благоженство за един дълъг период от време , в което можеш да изживееш толкова приятни мигове? Можеш да завършиш образованието си , да работиш , да се влюбиш , да създадеш семейство , да отгледаш деца и да им се радваш . Просто да живееш.” Тя топло и по човешки призозава: „Приятелю , животът ти е дар ! Не го погубвай !”

Владимир Илиев от 8в. кл. е тревожен от факта, че неговите връстници не оценят обичта и жертвоготовността на родителите и семейството, не търсят подкрепата на приятелите , а се затварят с компютри и телефони и самотата често ги води към пагубните пътеки на дрогата...Влади призовава:” Когато ти е трудно, когато си тъжен и търсиш разбиране, отиди при приятел, а не при дилър.” Особено впечатляващо е есето на Силвена Русева от 11в. кл.

Личи разумната позиция на момиче с оформена ценностна система, момиче, което е разбрало и оценило съществените неща в човешкия живот:"това са малките неща, които назоваваме с думите семейство, приятели, роднини. ... Тези "думи" са моя живот.Живот, който се крие и в малките неща, тези, които са невидими за очите-здраве, щастие, радост и тези, които са видимите - усмивките." Силвена вижда и знае, че животът ни изправя пред трудности и изпитания, но тя смята, че сме длъжни да ги превъзмогваме, благодарение на "малките неща". Тя категорично отхвърля наркотиците и призовава да се борим за хубавите неща в живота си. Изводът от проведената кампания против употреба на наркотици е, че голяма част от тях знаят тежестта на проблема и ще се предпазят от тази зараза на века. Желанието на организаторите и целия училищен състав е, темата наркомании и зависимости да остане в миналото като една ретроградна, старомодна и жалка страница от човешкото развитие.

Джовани Бокачо-радетел за правото на хората да са щастливи

На 16 юни 1313 г. се ражда един от първите европейски хуманисти - Джовани Бокачо, авторът на неповторимия „Декамерон”

Да си припомним негови афоризми. ДЖОВАНИ БОКАЧО (Giovanni Boccaccio, 1313 - 1375)

* Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство. * В повечето случаи последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят. * Да поиска съвет, е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг. * Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост. * Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш. * Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.

Атанас Далчев - 110 години от рождението му

Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на 20 век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски, и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун като второ дете в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Дишмова. Баща му работи като адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия „Кирил и Методий“ в Солун. През 1908 г. Христо Далчев е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серския санджак в османския парламент. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград. Там Атанас Далчев учи в местното българско училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски в България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира и когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, те се установяват в София. Там Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих „Залези“, публикуван в ученическия вестник „Фар“. Година по-късно завършва гимназията и държи реч пред випуска си. Същата година е приет в Софийския университет, специалност философия.

През 1923 г. Далчев публикува стихотворенията „Вечер“, „Здрач“ и „Елегия“ във „Вестник на жената“ и стихотворенията „Есенно завръщане“, „Хижи“ и „Старите моми“ в символистичното списание „Хиперион“. През същата година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издава поетически сборник „Мост“. През следващите години сътрудничи на „Хиперион“, „Демократически преглед“ и вестник „Изток“. Първият си самостоятелен сборник „Прозорец“ издава през 1926 г. Същата година прекарва седем месеца при брат си, скулптора Любомир Далчев, в Рим, където слуша лекции по история на изкуството. Заедно с авторите, участвали в „Мост“, организира група, първоначално около вестник „Изток“. От 1927 г. Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и други започват издаването на собствен вестник, „Стрелец“, поставяйки началото на литературния кръг „Стрелец“.

Въпреки, че е „премълчаван“ от литературната критика в България преди 1989 г., Далчев има широко влияние в българската поезия. Сред смятаните за повлияни от него са Александър Вутимски, Божидар Божилов, Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънев и Иван Цанев. Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др. Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници. Стихосбирки: Болница, 1923 г. Стаята, 1925 г. Прозорец, 1926 г. Стихотворения, 1928 г. Париж, 1930 г. Ангелът на Шартър, 1943 г. Стихотворения, 1965 г.; 1969 г. Фрагменти, 1967 г. Балкон, 1972 г. В училищната библиотека ще намерите поезията на Атанас Далчев!