АНДЕРСЕНОВИТЕ ДНИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДО 2 АПРИЛ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТСКАТА КНИГА

Вече знаете, децата от 1 "а"клас в продължение на половин месец - от 15 март - всеки ден посещават училищната библиотека и слушат прочит на Андерсенови приказки. Всеки ден четецът е нов и различен, както и приказката. Децата навлязоха в пъстрия, деликатен, често тъжен свят на Андерсеновите герои. Последните четци бяха София и Владимир от 6 "б" клас, които четоха части от приказката "Снежната царица".

Приказката бе продължена от Валентина и Славена от 6 "б" кл. на следващия ден.

Дълга е приказката "Снежната царица", но пък в нея се говори за толкова важни неща като приятелството, доброто и злото, обичта и помощта, оказана навреме и от сърце. Гостите - четци продължават замисъла на организаторите - децата да усетят прекрасния приказен свят на Х.Кр.Андерсен, да видят красотата на книжките, да проумеят магията на словото, на моделират навик да ползват библиотеките, защото те са средищата на знанието и мъдростта. Ще продължавам да ви разказвам за нашите читателски емоции.

Децата от Iа клас знаят вече 8 от всичките 168 приказки на Ханс Кристиян Андерсен

Всеки ден - нова приказка и нов четец - това е поредицата от Андерсеновите дни. Те започнаха от 15 март и ще продължат до 2 април - Международния ден на детската книга, рождената дата на датския вълбешник-приказник Андерсен. Необикновеният свят на Андерсеновите герои държи интереса на децата от Iа кл. и те отново и отново откриват лошите и добрите хора и постъпки.

След седмокласничките четци, обаятелната Нермин Дурмуш от XIб клас продължи с приказката "Грозното патенце", а майката на Наталия - г-жа Виктория Русева изненада и дъщеря си, и класа и прочете една от най- обаятелните приказки "Огнивото".

Четенето продължи г-жа М.Караманова, Директор на училището ни, с приказката "Малката русалка". Прекрасният свят на морската красавица, жертвала свободата и живота си, развълнува малките ученици.

Ханс Кристиян Андерсен докосва десетки поколения деца и родители по целия свят с дълбоките човешки чувства на приказните си герои . Четенето продължава - четците ще бъдат все нови и нови, а децата ще навлизат все по-дълбоко в Андерсеновия приказен свят.

Днес е Световен ден на поезията

Съвпадението е повече от хубаво- пролетно, красиво, поетично, вдъхновяващо. Днес, който не пише стихове, ще чете - да се включим и да се почувстваме актуални, космополитни, хора с богата душевност.

Представям ви едно съвсем "прясно" стихотворение на поетесата Мария Донева - млада, очарователна, по детски обаятелна и жизнерадостна дама. Такава малка

Такава малка, а пък пролет! Че тя е вчерашна, а вече подрежда облаците горе, на вишните плете елечета. Наглежда щъркелите как са, сади цветя, лекува рани. И обзавежда, донаглася, макар че няма да остане.

Андерсенови дни - деца четат на деца

Първокласниците на г-жа Кибритева и г-жа Вълчева

знаят вече 3 приказки от читателските дни, посветени на Международния ден на детската книга - 2 април.Започнахме с "Палечка", "Принцесата и граховото зърно" и "Новите дрехи на царя". Седмокласничките Златина Дочева, Нора Начева и Златина Костадинова прочетоха на малките ученици "Новите дрехи на царя", после коментирахме човешката суета и алчност.

Децата имат вече рисунки по приказките, но изложбата ще бъде подредена и показана на 2 април. При поредните четения ще вземат участие и самите първокласници, за да демонстрират постигнатите знания и умения!

С рисунката на Кадир Хасан от 2 "б" клас стартираха Андерсеновите дни

Всеизвестно е, че 2 април е Международен ден на детската книга. Всяка година училищната библиотека отбелязва тази дата с поредица от четения и инициативи. Тази година още от средата на м. март започваме да четем приказките на

Ханс Кристиян Андерсен с първокласниците на г-жа П.Кибритева и г-жа П.Вълчева. Днес прочетохме първата приказка - "Палечка". От утре приказките ще се четат от седмокласничките Златина Гочева, Златина Костадинова, Нора Начева, Димитра Георгиева, Мария Лолова и Ивета Динева. Деца ще четат на деца - Андерсеновият свят ще оживее и в рисунките, които децата ще сътворят. Предвиждаме да финализираме начинанието с експониране на изложба от детските рисунки и с дефиле от приказните герои на великия класик, приказника Андерсен.Силно се надявам да приучим децата към четенето - гаранция за утрешни успехи. Ето и прекрасната рисунка на Кадир от 2 "б" кл. и неговата "Палечка"

Да кажем добри и нежни думи за жената

Международен ден на жената

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените. Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и на обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда. Днес денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си. В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените. В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си. В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери. Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития (www.internationalwomensday.com).

На майка ми Камелия Кондова Отдавна чужди нощи ни разделят. Събираме се сутрин - на кафето. И ти личи безсънната постеля. Пак цяла нощ си мислила "детето ми!"... Не съм далече - само ти се струва, че някак не успя да ме опазиш. Благодаря ти, че не се страхувам. И, че не се научих на омраза. Благодаря за времето за книги. За страшното търпение, когато от ярост тишината не ми стига и се заключвам в следващото лято... Изтрива изтънялото ти кутре (слабееш, ала иначе си същата) сълзата ти - единственият упрек, че всичко "някой ден ще ми се връща".

3 МАРТ - НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА НАШАТА РОДИНА БЪЛГАРИЯ

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и след 500-годишно османско владичество се създава Българска държава. Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и да зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие. Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Сан-Стефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.