Да кажем добри и нежни думи за жената

Международен ден на жената

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените. Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и на обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда. Днес денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си. В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените. В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си. В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери. Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития (www.internationalwomensday.com).

На майка ми Камелия Кондова Отдавна чужди нощи ни разделят. Събираме се сутрин - на кафето. И ти личи безсънната постеля. Пак цяла нощ си мислила "детето ми!"... Не съм далече - само ти се струва, че някак не успя да ме опазиш. Благодаря ти, че не се страхувам. И, че не се научих на омраза. Благодаря за времето за книги. За страшното търпение, когато от ярост тишината не ми стига и се заключвам в следващото лято... Изтрива изтънялото ти кутре (слабееш, ала иначе си същата) сълзата ти - единственият упрек, че всичко "някой ден ще ми се връща".