Бележити дати и събития през месец март 2016г.

01. Баба Марта

03. Национален празник на Република България

05. 160 г. от рождението на Михаил Врубел – руски живописец, график и илюстратор (1856-1910) ;

06. 120 г. от рождението на Никола Обрешков – български математик, с голям принос за развитието на математиката (1896-1963) ;

09. 90 г. от рождението на Иван Давидков – български поет и преводач (1926-1990) ;

28. 80 г. от рождението на Марио Варгас Льоса – перуански писател, публицист, нобелов лауреат (1936) ;

30. 270 г. от рождението на Франсиско де Гойя – испански живописец и гравьор (1746-1828) ;

31. 420 г. от рождението на Рене Декарт – френски философ, математик, физик и физиолог (1596-1650) .

230 г. от рождението на Вилхелм Грим – немски филолог и литератор, издирвал немски народни приказки (1786-1859)

Вилхелм Грим е немски филолог и литератор, автор на приказки и поговорки. Неговият живот и творби тясно са свързани с по-големия му брат Якоб Грим. Двамата са известни по цял свят като Братя Грим. Вилхелм Грим е роден в Ханау, Германия на 24 февруари 1786 г. С брат си, Якоб учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. В 1825г. Вилхелм се жени за Хенриет Доротея Уайлд, позната също като Дортхен. Имат дъщеря на име Херман Грим. През 1804 г. се свързват с Ахим фон Арним и Клеменс Бретано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето”. През 1808 г. Якоб става библиотекар на Жером Бонапарт, новия крал на Вестфалия. През следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от електор на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е пратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.

Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Göttinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея. Вилхелм умира в Берлин на възраст от 73 години на 16 декември 1859 г., а по-големият му брат Якоб — през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин.

Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder- und Hausmärchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца.

Братя Грим са знаели и сръбски език, част от приказките взели от сръбския - поддържали връзка с Вук Караджич. Вещици, гоблини („таласъми“), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време. Няма човек на земята, който да не знае приказките "Червената шапчица", "Снежанка и седемте джуджета", "Рапунцел", "Хензел и Гретел", "Пепеляшка", "Вълкът и седемте козлета". Аналог между Братя Грим и нашите Братя Миладинови, ще Ви даде представа за огромната събирателна и проучвателна дейност на тези достойни мъже, открили, обработили и съхранили народните традиции и творчество. Във филмът на Тери Гилиъм "Братя Грим" награда на филмовата академия печели Мат Деймън. В училищната библиотека ще намерите приказното творчество на Братя Грим и ще се върнете в магичния свят на детството.

130 години от рождението на ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ

Ще си припомним живота и делото на един крупен интелектуалец, известен с псевдонима ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ.

Георги Стоянов Златарев, по-известен с псевдонима си Людмил Стоянов, е български писател, поет, преводач и литературен критик. Роден е на 6 февруари 1886 г. в неврокопското село Ковачевица, в семейство на селски учител. След пристигането си в София през 1905 г. Людмил Стоянов осигурява препитанието си с хонорари от преводи. Близо десет години е свързан с издателството на Ал. Паскалев, разпространяващо библиотека „Всемирна литература“. След това повече от две десетилетия прави преводи за издателство „Ив. Г. Игнатов“, но до 9 септември 1944 г. е публикувал преведени творби и книги и в други издателства. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. На фронта заболява от холера. Поетичните му преводи са от руски, украински, белоруски автори. Става съредактор на сп. „Хиперион“ и „Везни“. През 30-те години на 20 век активно участва в антифашистки прояви, в Международния конгрес за защита на културата и мира, който се провежда в Париж през 1935 г. Обвинен, че не е патриот, жестоко е пребит от офицери, забранено му е да публикува свои творби и статии и е интерниран в Пазарджик, а по-късно и в Сомовит. След 9 септември 1944 г. е назначаван на отговорни длъжности в институциите на изкуството и науката. Председател е на Съюза на българските писатели (1946 – 1949). Академик на БАН (1946). Един от основателите на Института за българска литература при БАН (1948) и негов директор (1949 – 1959). Умира на 11 април 1973 г.

Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“.

Остава в литературната история с творби като „Меч и слово“ (1917), „Видения на кръстопът“ (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и т.н. Изявява се и като драматург и преводач. Първият превод на Людмил Стоянов, издаден в самостоятелна книга, е романът „В навечерието“ на Тургенев през 1912 г. В поредицата от над 50 отделни книги с негови преводи основно място заема руската класическа литература: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой; съветската литература: Маяковски, Н. Островски, Зошченко, Симонов, Лев Касил и др.; световни майстори на словото: Шекспир, Байрон, Едгар По, Джек Лондон и др. Негово увлечение са Лермонтов и Пушкин. Людмил Стоянов превежда не само отделни техни творби, но полага усилия да представи цялостно творчеството им. През 1942 г. издава в свой превод „Съчинения. Пълно издание в 5 тома“ на Лермонтов. Същата година под негова редакция излиза „Пълно събрание в 10 тома“ на Пушкин, където голям брой от стихотворенията и поемите са негови преводи.

За разлика от символистите, познаващи добре френските и немските символистични течения: Лилиев, Траянов, Дебелянов, Ем. Попдимитров, през символистичния период на поетическото си развитие Людмил Стоянов е ориентиран към руската символистична поезия и особено поезията на В. Брюсов. В училищната библиотека ще намерите творчеството на Людмил Стоянов и ще преоткриете таланта на един достоен български творец.