Коледа идва! Нека бъдем радостни и добри!

Коледа или Рождество Христово (25 декември) е денят, който отбелязва раждането на Христос и това го прави един от най-големите християнски празници. Ето някои изключително любопитни факти около тази светла дата: 1. Норвежки учени дават хипотеза, че червеният нос на Рудолф вероятно е резултат от паразитни инфекции на респираторната му система.

2. Германците създават първите изкуствени коледни елхи от оцветени гъши пера.

3. Всяка година повече от 3 милиарда коледни картички се изпращат само в САЩ.

4. Повечето от северни елени на Дядо Коледа имат мъжки имена от мъжки като Блитцен, Комет и Купидон. Въпреки това, мъжките елени сменят рогата си около Коледа, така че елените, които дърпат шейната на Дядо Коледа няма вероятност да са от мъжки пол.

5. През 350 сл. Хр. папа Юлий I, епископ на Рим, обявява 25 декември за официален празник, отбелязващ рождения ден на Христос.

6. Според световните рекорди на Гинес, най-високата коледна елха, която някога е била отсичана е 221-метровата дугласка ела, изложена през 1950 г. в търговски център Northgate в Сиатъл, Вашингтон.

7. Традиционните три цвята на Коледа са зелено, червено и златно. Зеленото отдавна е символ на живота и прераждането; червено символизира кръвта на Христос , а злато представлява светлината, както и богатството и кралските особи.

8. Според анализираните данни и постове от Facebook, две седмици преди Коледа е второто най-популярно време, в което двойките се разделят. Въпреки това, Коледа е най-малко любимият ден за раздяла.

9. Противно на общоприетото схващане, процентът на самоубийствата през коледните празници са ниски. Най-високите стойности са през пролетта.

10. Коледните елхи обикновено растат в продължение на около 15 години, преди да бъдат продадени.

11. Коледни елхи се продават в САЩ от 1850 г.

12. В много европейски страни са вярвали, че духовете на доброто и злото са активни по време на дванадесетте дни на Коледа. Тези духове в крайна сметка се превърнали в елфите на Дядо Коледа, особено под влияние на "The Night Before Christmas" (Нощта преди Коледа) на Клемент К. Мур (1779-1863) и илюстрациите от Томас Наст (1840-1902).

13. Всяка година има около 20 000 "дядо Коледа" под наем в Съединените щати. Тези "дядо Коледа" обикновено се подлагат на сезонно обучение за това как да се поддържа весела нагласа под натиск или напрежение. Те получават и практически съвети, като да не приемат пари от родителите, докато децата са наоколо и да избягват чесън, лук или боб за обяд.

14. Боливийците празнуват Misa del Gallo или "Среднощна литургия на петела" в навечерието на Коледа. Някои хора носят петли в полунощ на литургията, един жест, който символизира вярата - петелът е първото животно, с което се обявява раждането на Исус.

15. Британците носят корони от хартия, докато ядат коледна вечеря.

16. В Полша паяците или паяжините са често срещани коледни декорации за елхите, защото според легендата, паяк изплита одеяло за бебето Исус. В действителност, поляците смятат паяците за символ на добротата и благоденствието на Коледа.

17. Алабама е първият щат в САЩ, който признава Коледа официално през 1836 г. Коледа не е била официален празник в САЩ до 26 юни 1870.

18. Оклахома е последният щат, който обявява Коледа за официален празник, през 1907 г.

19. В България православната църква признава 25 декември за Коледа през 1968 г. Датата е възстановена като официален празник през 1990 г.

НАЦИОНАЛНА СЕДМИЦА НА ЧЕТЕНЕТО - 7-12 ДЕКЕМВРИ 2015г.

Национална седмица на четенето започва от 7 декември. Тя ще продължи до 12 декември. В изпълнение на Националния план Министерството на образованието и науката е организатор на Национална седмица на четенето. В Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020) са очертани ключови политики и мерки за повишаването на грамотността на всички нива на образование и е представена визията на Министерството на образованието и науката за насърчаване на четенето до 2020 година, като в стратегията са взети предвид Заключенията на Съвета по въпросите на грамотността от 27 ноември 2012 г. Голяма част от планираните мерки в стратегията имат за цел преодоляването на причините за ниска грамотност с особено внимание към застрашените групи – бедните, при които ниските доходи ограничават възможностите и намаляват мотивацията; билингвите, при които езикът е съществена пречка за придобиване на образование; ромите, при които бедността и езикът увеличават преградите в придобиването на образование. В стратегията се акцентира върху създаването на среда за насърчаване на грамотността, в която специално място се отделя на съвременните информационни средства и на ролята на учителите в нея. С разбирането, че повишаването на грамотността е един от значимите фактори за развитие на всяко общество e приет Национален план за действие през 2015-2016 година за изпълнение на Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020).

Защо обичам книгите?(есе) Защо ли обичам да чета? Книгите не са ли само листи хартия? Те не дават ли нещо повече? Обичам да чета, защото е приятно. Докато чета, съм захласната от разказа. Всяка книга ме запленява с приключенията и историите в нея. Четенето ми дава знания за хората, за света и за нацията. Книгата е полезна и важна. Да обичаш да четеш е преимущество. Всяка книга има герой, които ти е любим. Докато той има интересни преживявания и приключения, ти си рамо до рамо с него. Вълнуващо е да изживяваш преживяванията на героя. Четенето ни дава нови знания. Запознава ни с нови по-хубави и по-пъстри светове. Докато четеш ти се потапяш в нежна наслада и сладки мечти. Представяш си , че си красива принцеса или смел воин. Книгите ни развиват въображението, обогатяват речника ни и ни дават познания. Малко са хората, които не обичат да четат, но са и малко тези, които са истински любители. Повечето хора предпочитат компютъра и телевизора. Дано новите технологии никога да не изместят книгите, защото ценността от четенето е много по-голяма от губене на време. Всеки човек предпочита различните книги и писатели. Всеки има собствен стил и предпочитания, но всеки знае, че без книги е за никъде. Да обичаш книгите е дар от бога. Всяка книга е вълшебство, а всеки писател магьосник. Книгите са едно от най-важните неща в живота. Аз обичам да чета, защото е важно, забавно и много полезно. Анонимен читател

Училищната библиотека е на Ваше разположение! За подготвителна група и първокласнците в читалнята ще се четат книги с Коледен и зимен привкус. Големите ученици могат да посетят, заемат, четат по свой избор и желание. Четете, развивайте се като умни хора на XXI век! Нека бъдем горди с Вашите успехи!

180 години от рождението на Николай Павлович - български художник

Видният български художник, Николай Павлович, е роден в Свищов на 9 декември 1835 година.

Николай Павлович (9 декември 1835, Свищов – 13 февруари 1894, София) е български художник роден в семейство с 8 деца на видния възрожденски деец Христаки Павлович с духовно име Хрисант, български възрожденски учител и писател, написал Първа българска граматика (1836 г) и Севастия (Севаста), дъщеря на свищовския първенец Илия Цанков. Николай е брат на лекаря Димитър Павлович, който е основател на първата аптека по европейски образец и открил първата лечебна станция за гръдноболни. Димитър е наричан „Слънцето на Свищов”, след като спасява живота на ханъмата на бея. Огромният му авторитет и застъпничеството му пред турските власти спомагат да бъдат спасени много свищовски съзаклятници и революционери, особено след провала на свищовския таен революционен комитет и разбиването на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър. След клането в Стара Загора и Казанлък, много жители от тези градове се преселват в Свищов. Д-р Павлович е първият главен лекар, на основаната от него болница в Свищов – първата след изгрева на свободата. От 1890 до 1899 г. е главен лекар в Александровска болница в София. Работи за въвеждане на нови клинико-лабораторни методи за изследване. Автор е на известната проба „Павлович-Ривалта” за диагностика на сериозен менингит. Д-р Павлович внася от Германия първия микроскоп за изследване на туберкулозни бацили и др. Разработва начини за разгръщане на амбулаторна дейност. Д-р Павлович е един от основателите на „Българското книжовно дружество”, прераснало впоследствие в „Българска академия на науките” (БАН). Гробовете и на двамата братя, които и в смъртта си са един до друг, са посещавани и до днес в централните софийски гробища.

Бащата оставя децата си сираци през 1848г., когато почива от холера, а една година след това и майката Севаста науска Земният свят. Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена. По-късно – през 1858 г., завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописа. След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – живопис, графика, литография, театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, иконопис, битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „Света Троица“ в родния му град. Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му Цветан Радославов, на русенския чорбаджия хаджи Велико Хаджипенчович, на съпругата на Иванчо Хаджипенчович Анастасия, на видни търновски граждани като Стефан Серафиди, Петър Ст. Пипев и Никола Златарски. До края на живота си остава скромен художник и патриот. През 1885 г. Павлович е доброволец в Сръбско-българската война, а през 1889 г. се премества в София, където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис. Николай Павлович умира в София на 13 февруари 1894 г.

„Съединена България“ – литография от българският художник Николай Павлович (1835-1894)**, син на видния възрожденски деец Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович. След приключване на Сръбско-българската война през 1885 г. художникът отново рисува алегорична политическа картина, след като през 1881г Павлович рисува с масло върху платно композицията „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес в 1878 г.”, наричана още „Разделена България”. През 1881г. и е тиражирана също като литография. Картината за СЪЕДИНЕНИЕТО ни е позната ни пак в два варианта – живопис с масло и литография. Втората /на снимката/ е тиражирана в 1886 г. като е отпечатана в Държавната печатница в София.Тракия, наименована вече Южна България, стои плътно до по-голямата си сестра Северна България, подслонена под нейната ръка. И двете са облечени в пищни военни униформи и здраво държат меч в дясната ръка. На главата на по-малката сестра освен венец вече има и корона. Под краката им скъсаното знаме със счупена дръжка и виждащите се на него крак и крило на орел (сръбския герб), както и строшените пушка и топ, насочват към отминалата Сръбско-българска война – сръбското знаме с орела е стъпкано в краката на двете Българии-победителки. На щита на по-малката сестра в литографията няма вече лъв, а е изобразен гербът на присъединената към България бивша автономна област, наричана след Съединението Южна България. На лентите, веещи се от върха на знамето, са отбелязани датите на Съединението и края на славната Сръбско-българска война, както и местата на паметните сражения и български победи. Коронованият лъв е заел мястото си на български символ върху знамето. Друг лъв свободно реве долу.

Декември-месецът на празниците, подаръците, изненадите, равносметките

Календар на бележитите личности и събития:

•03. 195 г. от рождението на Сава Доброплодни (1820 – 1894), български възрожденски книжовник и учител; •09. 180 г. от рождението на Николай Павлович (1835 – 1894), български възрожденски художник и сценограф; •11. 205 г. от рождението на Алфред дьо Мюсе (1810 – 1857), френски поет; •14. 120 г. от рождението на Пол Елюар (1895 – 1952), френски поет; •14. 140 г. от рождението на Добри Христов (1875 – 1941), български композитор и музиковед; •14. 60 г. от приемането на България за член на Организацията на обединените нации (1955); •16. 245 г. от рождението на Лудвиг Ван Бетовен (1770 – 1827), немски класически композитор; •16. 240 г. от рождението на Джейн Остин (1775 – 1817), английска романистка; •19. 100 г. от рождението на Едит Пиаф (1915 – 1963); •25. 90 г. от рождението на Карлос Кастанеда (1925 – 1998), американски писател, антрополог и етнограф; •30. 150 г. от рождението на Джоузеф Ръдиард Киплинг (1865 – 1936), английски белетрист и поет.