Културен календар за месец октомври 2015г.

Името му произлиза от латинското october (осми), тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат. Прабългарите наричали този месец елем. Октомври е единият от двата типично есенни месеца (другият е ноември). Понякога през първата му половина се наблюдава така нареченото циганско лято с максимални температури между 18 и 23-24 °C и предимно слънчево време. Месец октомври е обявен за Международен месец за борба с рака на гърдата.

215 г. от рождението на Петър Берон (1800 – 1871), български учен енциклопедист с европейска известност. •03. 90 г. от рождението на Гор Видал (1925 - 2012), американски писател, автор на романи, пиеси и есета; •03. 120 г. от рождението на Сергей Есенин (1895 – 1925), руски поет; •07. 130 г. от рождението на Нилс Хенрих Давид Бор (1885 – 1962), датски физик; •07. 55 г. от рождението на Теди Москов (Стефан Стефанов Москов),(1960), български театрален, телевизионен и кинорежисьор; •08. 95 г. от рождението на Франк Хърбърт (1920 – 1986), американски писател; •09. 75 г. от рождението на Джон Уинстън Ленън (1940 – 1980), английски рок музикант, съосновател на британската група Бийтълс; •10. 85 г. от рожденето на Харолд Пинтър (1930 – 2008), британски драматург, поет, режисьор и актьор, носител на Нобелова награда за литература за 2005 г; •10. 65 г. от рождението на Нора Робъртс (1950), американска писателка, автор на множество съспенс романи; •15. 110 г. от рождението на Христо Бръмбъров (1905 – 1974), български оперен певец и вокален педагог; •15. 95 г. от рождението на Марио Джанлуиджи Пузо (1920 – 1999), американски писател от италиански произход, автор на романи за мафията; •17. 100 г. от рождението на Артър Милър (1915 – 2005), американски драматург; •17. 105 г. от рождението на Петър Николов Динеков (1910 – 1992), български литературен историк, критик и фолклорист; •20. 90 г. от рождението на Борис Димовски (1925 – 2007), български график, карикатурист, общественик; •22. 145 г. от рождението на Иван Бунин (1870 – 1953), руски писател, поет и преводач; •23. 95 г. от рождението на Джани Родари (1920 – 1980), италиански писател, автор на детска литература; •24. 70 г. от създаването на Организацията на обединените нации (1945); •25. 190 г. от рождението на Йохан Щраус – син (1825 – 1899), австрийски композитор и диригент; •27. 100 г. от рождението на Ефрем Каранфилов (1915 – 1998), български литературен теоретик и критик.

В училищната библиотека ще Ви бъде предоставена литература за всяко едно от посочените събития. Заповядайте!

Свети Софроний Врачански - познатият и непознатият будител на българския народ

Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.

Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.

Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел.

Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година. През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани.

Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век. Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква, а паметта му се чества на 11 март.

Книжовна дейност:

Часослов в препис на Софроний Врачански, 1765. Експонат на НИМ

Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1765 г.) - за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.

Втори Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1781 г.) - правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.

Видински сборници от 1802 г.:

Първи видински сборник: "Поучение и словосказание за празниците господни" - Има характер на дамаскин. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер,сред които "Слово за раждането на нашия Господ Иисус Христос", "Слово за Сретение Господне", "Слово за краткостта на човешкия живот" и други. Към тях са прибавени "Посвещение" и "Послесловие".

Втори видински сборник: "Разкази и разсъждения" - компилация от басни и нравоучителни разкази, този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с „Житие и страдания грешнаго Софрония“. "Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)" - Първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща "Позив" до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа "Оглавие", 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.

Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии. Разделена е на три части, по една за всяка религия. За източници Софроний ползва руски и гръцки съчинения от XVII-XVIII в.

Житие и страдания грешнаго Софрония - смята се за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в седем поредни броя на вестник "Дунавски лебед" през 1861 г.

"Гражданское позорище" - Това е превод от гръцки на книгата "θέατρον πολιτικόν", която пък е превод на "Theatrum politicum" от Амброзий Марлиан, излязла през 1802. До 1963 г. погрешно се смята, че книгата е превод на книгата на протестанският свещеник Вилхлем Стратеман. В извлечението от Втория Видински сборник са включени анекдоти за персийски, гръцки, египетски владетели. На места Софроний използва анекдотите за да внуши на читателя свои мисли: необходимостта от образование, съвет към народа да не дава излишна милостиня на манастирите, упреци към ниския морал и невежеството на духовенството.

Серафим, архиерей български - позив към българския народ от 1810 г. по повод войната на Русия срещу Турция.

Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет. Ето и монетата, пусната от БНБ в чест на 250 години от рождението на нашия безсмъртен будител- Софроний Врачански.

Писателят Кен Киси- идолът на хипитата от 60-те години

Днес, 17 септември, е рождената дата на един от най-образните и силни писатели, останали в съвременната ни класика- Кен Киси. Пред 80 години, на 17 септември 1935 г., в Ла Хунта, Колорадо, САЩ се ражда бъдещият талант, който владее емоциите на няколко поколения с въздействащия си роман "Полет над кукувиче гнездо" и със скандалния си начин на живот. Многократно филмиран, поставян на театрална сцена, коментиран, романът му е остра сатира срещу статуквото, което политици и държавници налагат на обикновените хора. Романът е полет на свободния човешки дух и затова и днес въздейства, пленява, води към размисъл и съпоставки.

Ето статия, написана от Райко Байчев, която ще ви разкаже малко по-подборно за писателя и неговата велика творба. „Полет над кукувиче гнездо“ излиза през 1962 г. Романът става абсолютен хит, нещо като лична библия на младежите в САЩ. Епохата е изключително интересна: Америка е в икономически подем, започнала е войната във Виетнам, говори се и за началото на консуматорската култура, а срещу нея тръгва антиконформистки фронт на хиляди младежи, ненавиждащи войната и улегналия начин на живот. Наркотиците, сексът, постоянните пътувания са оръжията на тази съпротива. Перфектният момент за появата на „Полет над кукувиче гнездо“.

Противосистемен, анархичен, бунтарски роман, „Полетът“ е една жестока метафора за природата на властта. Лудницата, управлявана от Старшата, е видяна от вожда Бромдън като огромна паяжина, в центъра на която стои тя, плетяща правилата, изискваща подчинение. Вождът нарича това Системата. Тогава Кенет Киси внедрява в Системата чуждия елемент – Рандъл Патрик Макмърфи – комарджия, авантюрист, пройдоха, но и човек, който схваща механизмите, предизвикващи лудостта. Макмърфи улавя онова, с което останалите са свикнали: че дисциплината на Старшата не се стреми само към един миниатюрен свръхподреден свят, а че това е дисциплина, целяща да те отслаби. Да изсмуче волята, да изпомпа силите ти; да те накара да повярваш, че си луд, въпреки че не си. Да източи енергията ти като с катетърните тръбички, закрепяни към най-тежките случаи в лудницата – Хрониците. Макмърфи разбира, че пациентите са чувствителни и раними и че Старшата се възползва от това в груповите терапии – тя ги кара да разказват и описват слабостите си. Пациентите дълбаят в раните си, разнищват ги, разказват постоянно за тях. Груповите терапии Макмърфи нарича „птичи погром“ и дава пример: птиците в ятото винаги изкълвават до смърт тази, която кърви. Макмърфи казва, че единственото спасение е да сложиш черна превръзка на очите си – тоест, да спреш да мислиш за недостатъците си. Но пациентите са твърде отслабнали – и новакът в лудницата решава да ги спаси. Има своя рецепта. „Превръзката на Макмърфи“ включва хазарт, алкохол, риболов на кораб, две проститутки, отказ да си вземе хапчетата и т.н., и т.н. Макмърфи има своя терапия – терапията на неподчинението. Анархия, която лекува. Историята се разказва през погледа на вожда Бромдън. Индианецът чистач, преструващ се на ням, усеща, че откакто Макмърфи е в лудницата, всички се променят. Макмърфи се опитва да прехвърли своята сила на тях. И успява. „Полетът“ завършва със смъртта на бунтаря, опериран до унищожаване на разсъдъка по заповед на Старшата. Вождът удушава безпомощното му тяло, но Макмърфи вече се е пренесъл върху всички. Пациентите напускат лудницата, а вождът Бромдън разбива мрежата на сградата с огромния блок от бетон, който дори Макмърфи не успява да повдигне.

След успеха на романа самият Кенет Киси започва да играе ролята на своя герой. Купува училищен автобус, боядисва го в червено и го рисува в пъстри цветове. Заедно с Нийл Касиди, Алън Гинзбърг и още куп артистични откачалки Кен Киси започва да обикаля страната и да прави онова, което е научил от правителството – да предлага ЛСД на хората. Бандата нарича себе си Merry Pranкsters (Веселите шегаджии). ЛСД е все още законно. Шантавото автобусче става легендарно в цяла Америка. „На буса съм“ се превръща в нарицателно за това колко здраво си се надрусал. Кенет Киси кани приятелите си на грандиозни партита, на които провежда т.нар. ЛСД тестове. Партитата се обявяват с плакати „Можеш ли да минеш теста?“ Цялата работа е микс от наркотици, силна музика и алкохол до смърт. Полицията открива в дома на Киси внушително количество марихуана. За да не го арестуват Кенет Киси инсценира самоубийство. Моли негови приятели да закарат колата му близо до една скала и оставя прощално писмо. В същото време бяга с други негови приятели в Мексико. След време обаче не издържа и се връща. Арестуват го и прекарва 6 месеца в затвора. Нишката на лудориите свършва тук – след затвора Киси се оттегля в семейната си ферма и живее там до края на живота си. Пише няколко книги, най-известна от които е „Песента на моряка“. В същото време „Полет над кукувиче гнездо“ трупа популярност. Играе се постановка на Бродуей – Кърк Дъглас в ролята на Макмърфи. 13 години след книгата Милош Форман обира пет оскара с екранизацията на романа. Джак Никълсън изиграва Макмърфи блестящо. Въпреки това самият Киси не е въодушевен от филма. Истината е, че той разказва историята с толкова образен език, че не ти е нужно да я гледаш на филм. Например, че смехът на Хардинг е тънък и пронизителен „като звук от гвоздей, изтеглен от дъска“. Или, „думите на Макмърфи изплющяха като шамар“. Или „санитарчетата ругаят Безмозъчните и им разширяват устните със завъртане на лъжицата, сякаш дълбаят гнилото на ябълка“. Изобщо Киси е написал книгата така, че протича в главата ти като филм. Образите са ярки, представяш си всичко. Направо те вкарва в лудницата.

Цитати

Из цялата страна съм ги виждал – хора, които се опитват да те направят слаб, за да те накарат да спазваш нормите, да следваш техните правила, да живееш така, както те искат. И най-добрият начин да постигнат своето, да ти превият врата, да те отслабят, е като те настъпят там, където най-много те боли.

Не можеш да бъдеш истински силен, докато не видиш смешната страна на нещата. Загубиш ли смеха си, губиш опората си.

За да надвиеш Системата, трябва да я побеждаваш всеки път, когато се сблъскваш с нея, а не два от три или три от пет пъти. Само да отслабнеш бдителността си, само да изгубиш веднъж, и тя печели завинаги.

Напоследък си спомням баща ми под кедровите дървета, ослепял от пиенето, и когато доближаваше бутилката до устата си, не той смучеше от нея, а тя смучеше от него.

15 СЕПТЕМВРИ - ЗАПОЧВАМЕ!

Само часове ни делят от прекрасния, вечния, незабравимия 15 септември- емблема на детството, знанието, радостта! Нека тази учебна година бъде ползотворна, ведра, с много приятна емоции, с много нови знания, с десетки мили приятелства, с незабравими събития и случки!

Нека почерпим от магията, която всеки учител е подготвил за своите възпитаници, нека знанията станат неразривна част от ежедневието ни!

Успешна нова учебна година!

На днешната дата 12 септември, преди 75 години, четири момчета стават откриватели!

Пещерите Ласко (Lascaux Caves) са уникална праисторическа находка, световноизвестна с намиращите се в нея фрески от времето на късния палеолит – 15 – 13 000 г. пр.н.е. Ласко е случайно открита през 1940 г. от четирима ученици, които откриват в тукашната долина на река Дордон, в Югозападна Франция невероятно ценни и важни за човешката история палеолитни стенописи на възраст от около 17 хиляди години. Днес пещерите Ласко са световноизвестна забележителност, която от 1979 г. е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

В началото пещерата Ласко е отворена за посещения, но поради атмосферните влияния, които увреждат стенописите, през 1963 г. тя е затворена. Ценните праисторически рисунки са рестврирани. През 1983 г. близо до нея е създадено копие на пещерата, с точни имитации на скалните изображения, което е достъпно за посетители.

В галериите на пещерата Ласко са окрити около 2000 рисунки и композиции, които дават солидни доказателства на учените за културния живот на древните хора. Пещерата Ласко е условно разделена на няколко части: Голямата зала на биковете, Шахтата на мъртвеца, Камерата на гравюрите, Изрисуваната галерия и Камерата на котките.

Праисторическите рисунки в Ласко предлагат около 900 фигури, които могат да бъдат идентифицирани като животни. В Залата на Биковете са намерени четири огромни катранено черни бика на покрива. В останалите галерии могат да се разпознаят например стадо елени, което плува в езеро.

Особен интерес представляват и рисунките на коне, едър рогат добитък, бизони, птици, котки, мечка, носорог и само един човек. В пещерата има и композиции от геометрични фигури и точки, които според някои теории са карти на звездното небеНа днешната дата през 1940г. През 1979 г., заедно с другите праисторически обекти в долината на река Везере, пещерата Ласко е включена в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

„Играй с думите“-езикова игра с награди

Искате ли да проверите знанията си в различни области на българския език? Включете се в новата игра на Института за български език „Играй с думите“, която започва от днес! Участниците, които получат резултат 100% в поне един от кръговете, ще участват в томбола за спечелването на една от десетте награди – комплект от тениска, книгата „Българският език в дигиталната епоха“ и рекламни материали. Победителите ще бъдат обявени на 26.09.2015 г. – Eвропейския ден на езиците. http://ibl.bas.bg/ezikova-igra-s-nagradi-vigray-s-dumitev/

Септември, най-вълнуващият и красив месец, е тук!

Календар на събитията и датите, които са значими през м. септември:

•06. 130 г. от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, 1885;

•09. 120 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895 – 1935), български поет и белетрист хуморист, брат на поета Христо Смирненски;

•14. 85 г. от рождението на Антон Дончев (1930), академик, български писател.

15 септември - начало на новата учебна година - 2015/2016

•19. 55 г. от рождението на Теодора Димова (1960 ), българска писателка, драматург, автор на романите : „Емине”, „Майките” и „Адриана”;

•19. 105 г. от рождението на Борис Христов Недков (1910 – 1975), български учен – историк и ориенталист;

•20. 95 г. от рождението на Ханс Цибулка (1920 – 2004), немски поет и белетрист;

•21. 50 г. от рождението на Фредерик Бегбеде (1965), френски писател;

22 септември /1885/- Денят на независимостта на България

•24. 195 г. от рождението на Александър Дондуков – Корсаков(1820 – 1893), руски генерал и държавник;

•29. 105 г. от рождението на Димитър Иванчев (1910 – 1990), български библиограф и краевед.

1 септември - Световен ден на мира

На 1 септември 1939 г. се поставя началото на Втората световна война с нахлуването на Нацистка Германия в Полша. Малко по-късно, на 17 септември, СССР също напада Полша. В резултат, Великобритания и Франция обявяват война на Германия. Втората световна война се води на три континента и в три от океаните, като в тях участват всички развити страни в света по това време. Войната приключва на 9 май 1945 г. За близо шестте години военни действия загиват над 60 млн. души, 60% от които цивилни. С цел поддържане на следвоенния ред страните победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации (ООН), където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност. След края на войната 1 септември е обявен за Световен ден на мира.