2 АПРИЛ-МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТСКАТА КНИГА - 210 години от рождението на ХАНС КРИСТИЯН АНДЕРСЕН

На 2 април тази година-2015- светът чества 210 години от рождението на Ханс Кристиян Андерсен. Писателят, който е носил в света на приказното и вълшебното поколения наред, писателят, който и днес вълнува и възпитава в добро, красиво, справедливо! Неговите приказки са 156 на брой и му носят световна слава и вечна памет. Само 12 от тях са на основата на народни приказки, всички останали са авторски. Преведени на са 150 езика са претворени в балет, театрални постановки, филми, песни... Рисувани са от множество талантливи художници. Ето и няколко по-малко интересни факти от живота на вечния приказник Ханс Кристиян Андерсен.

Един от най-известните автори на детски приказки – Ханс Кристиан Андерсен се е родил през 1805 година в град Оденс в Дания. Фамилията, която завършвала на –сен, издавала, че бъдещият писател няма нищо общо с благородническите семейства. Андерсен израснал в бедност, баща му бил обущар, майка му перяла срещу скромни суми дрехите на хората, а дядо му бил психично болен и по цял ден изрязвал фигурки от дърво. През целия си живот Андерсен се е стремял към висшето общество, това му е било нещо като фикс идея. Той постоянно се запознавал с известни личности, след като станал прочут със своите приказки. Всичко започнало от момента, в който гадателка в Оденс казала на малкия Ханс, че ще стане прочут и че в жилите му тече кралска кръв. Не особено красивото лице на Ханс и странното му поведение му спечелили врагове сред децата и всички постоянно го биели.

Затова той прекарвал времето си с баби от приюта за стари хора, които му разказвали старинни приказки. Въпреки бедността си той мечтаел за кариерата на актьор, писател или певец. Гласът му бил наистина много красив и доста тънък, което било нов повод за подигравки. Работници от шивашка фабрика пред хората свалили панталона на Ханс, за да се уверят, че не е момиче, след като го чули как пее. „Тогава се почувствах като давещо се куче, по което децата хвърлят камъни”, спомня си по-късно писателят. Въображението на Ханс заедно с психологическите травми създали много фобии. През целия си живот той се страхувал от тъмното, постоянно се оплаквал на свои познати и приятели, стига малко да настинел, и много страдал, ако някой го критикува. Той правел колекция от положителните статии във вестниците, и почти плачел, докато четял критиката. Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка. Когато бил момче, бъдещият писател мечтаел да играе в Кралския театър. Той започнал да участва в местни пиеси, за да събере пари. Така събрал пари за път до Копенхаген и дори помолил местен собственик на печатница да му напише препоръчително писмо до прима балерината на Кралския театър.

Четиринадесетгодишният Ханс заминал за Копенхаген, без да се страхува от бъдещето и от това, че страда от дислексия. Той бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан осми. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което го убеждава в правотата на мислите му.

Най-прочутият разказвач на приказки нямал собствени деца. Той разказвал истории на чуждите, но не им давал да му седнат в скута. Но много държал на погребението му да има деца.

УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА ЩЕ БЪДЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА УЧЕНИЦИ И УЧИТЕЛИ ПРЕЗ ПРОЛЕТНАТА ВАКАНЦИЯТА. С ПО-МАЛКИТЕ ЧИТАТЕЛИ ЩЕ ЧЕТЕМ ПРИКАЗКИ. ЗАПОВЯДАЙТЕ!