24 януари 1878г. - Денят на свободата за населението на гр. Карнобат

Всяка година, на 24 януари оживяват мигове от историята, които носят дъха на свободния живот. Всяка година на 24 януари учители, общественици, библиотекари разказват, разказват, разказват... Историята е част от всеки един от нас. Трябва да се знае миналото, трябва да се знаят хората, които са страдали и дали своя живот за идните поколения, трябва да се помни миналото и да не се повтарят трагичните и жестоки страници от историята ни. И ето ни пак, пред прага на 24 януари. Да си припомним заедно и да се преклоним пред героите! Обяваването на Руско-турската война и първоначалните успехи на турските войски озверяват местните османлии и черкези. През м.юли1877г. Панайот Хитов докладва на Н.Д.Артамонов, „че черкезите от Сливен тръгнаха към Карнобат, за да колят българите по селата.” По същото време жителите на с.Градец молят сливенският митрополит Серафим за помощ срещу черкезите и кримските татари, които разоряват и избиват жителите на селата Кая баш, Костен, Подвис и Климаш и непрекъснато се заканват на с.Градец. Много от селяните отиват в Карнобат, мислейки, че там ще намерят елементарна защита. След епичните боеве при Шипка през м.декември 1877г., разбитите турски войски се оттеглят към морето. По пътя си те унишожават много от селищата, избиват мирното население...На 1 януари/ст.стил- 14/ те нахлуват в Карнобат заедно с местните османлии и башибозуци и се отдават на грабеж и насилие. Част от българите, укрепени в къщата на братя Нейчеви, начело с Алекси Нейчев се опитват да окажат отпор, но слабото им въоръжение и малобройност ги обричат на провал и гибел. Църквата Св. Йоан Богослов е ограбена от черкезите и подпалена. Унищожена е почти цялата търговска улица. В продължение на три дни насилниците вилнеят и всяват страх и смърт. По същото време, на 1 януари 1878г. части от 11-ти корпус тръгват от Търново към Елена. С големи усилия в тежките зимни условия те приминават Твърдишкия проход и слизат в долината на Тунджа. След освобождението на Сливен, руските войски се насочват по посока Карнобат-Айтос-Бургас. Към средата на м.януари в с.Бургунджи/днес с.Горно Александрово/ се сформира т.н. Бургунджийски отряд. От него към Карнобат се насочва 18-ти Драгунски полк. На 24 януари неговото поделение влиза в града и го освобождава. В полева записка на командира на 2-ри ескадрон от полка майор Колбонтаевски до командира на отряда се съобщава , че градът е зает в 2ч. следобяд. Селището има над 1000 къщи, от които 100 в центъра на града са напълно разрушени от турците. Според Колонтаевски в околностите на града действа доброволческа чета под предводителството на Панайот Хитов. Още два полка пристигат в града и остават тук до примирието. Руското командване е настанено в Ахроповата къща на Халил ефенди.

Градът е освободен без кръвопролития и съпротива от страна на турците, но в околноте села се укрепват големи башибозушки отряди, които оказват отчаяна съпротива на руските войски. На 20 януари беше заповядано на командира на 3-та дружина майор Челяев да завземе Кадир Фекла и да огледа пътя по-нататък към Феклач. По сигурни сведения в горите около Садово, Кадир Фекла и Кърдюлар се намират големи разбойнически банди от башибозуци и черкези от около 1500 човека. На 21 и 22 януари майор Челяев води с тях престрелка и превзема Садово, Кърджиларе и др. околни селища. Особен героизъм проявяват опълченците Димитър Иванов, Никола Първанов, Макар Стоянов, Николай Драгажинов и Алекси Узунов, които са наградени с кръст на храброст. В редовете на опълченците храбро са се сражавали и карнобатлиите Васил Йонов Генов, Милчо Нейчев и Георги Овчаров, дошъл с русите от Търново и останал в Карнобат като учител. На 21 февруари/5 март ст.стил/ в 11ч. през деня в Карнобат е получено копие от телеграмата на началник-щаба на действащата армия до командира на 11-ти корпус, че на 19 февруари/3 март/1878г. в Сан Стефано е подписан мирният договор. Веднага е бил отслужен мобелен и „целият град Карнобат бил украсен със знамена”. Освободителната Руско-турска война 1877-1878г. открива пътя на свободното развитие на България,съответно на карнобатския край. Историческият път на този район към възраждане е твърде бавен и мъчителен. Масови изселнически движения довеждат до намаляване на населението. Карнобатският край се омиротворя, българите остават по местата си трайно и бавно започва периодът на мира и свободата...