24 януари 1878г. - Денят на свободата за населението на гр. Карнобат

Всяка година, на 24 януари оживяват мигове от историята, които носят дъха на свободния живот. Всяка година на 24 януари учители, общественици, библиотекари разказват, разказват, разказват... Историята е част от всеки един от нас. Трябва да се знае миналото, трябва да се знаят хората, които са страдали и дали своя живот за идните поколения, трябва да се помни миналото и да не се повтарят трагичните и жестоки страници от историята ни. И ето ни пак, пред прага на 24 януари. Да си припомним заедно и да се преклоним пред героите! Обяваването на Руско-турската война и първоначалните успехи на турските войски озверяват местните османлии и черкези. През м.юли1877г. Панайот Хитов докладва на Н.Д.Артамонов, „че черкезите от Сливен тръгнаха към Карнобат, за да колят българите по селата.” По същото време жителите на с.Градец молят сливенският митрополит Серафим за помощ срещу черкезите и кримските татари, които разоряват и избиват жителите на селата Кая баш, Костен, Подвис и Климаш и непрекъснато се заканват на с.Градец. Много от селяните отиват в Карнобат, мислейки, че там ще намерят елементарна защита. След епичните боеве при Шипка през м.декември 1877г., разбитите турски войски се оттеглят към морето. По пътя си те унишожават много от селищата, избиват мирното население...На 1 януари/ст.стил- 14/ те нахлуват в Карнобат заедно с местните османлии и башибозуци и се отдават на грабеж и насилие. Част от българите, укрепени в къщата на братя Нейчеви, начело с Алекси Нейчев се опитват да окажат отпор, но слабото им въоръжение и малобройност ги обричат на провал и гибел. Църквата Св. Йоан Богослов е ограбена от черкезите и подпалена. Унищожена е почти цялата търговска улица. В продължение на три дни насилниците вилнеят и всяват страх и смърт. По същото време, на 1 януари 1878г. части от 11-ти корпус тръгват от Търново към Елена. С големи усилия в тежките зимни условия те приминават Твърдишкия проход и слизат в долината на Тунджа. След освобождението на Сливен, руските войски се насочват по посока Карнобат-Айтос-Бургас. Към средата на м.януари в с.Бургунджи/днес с.Горно Александрово/ се сформира т.н. Бургунджийски отряд. От него към Карнобат се насочва 18-ти Драгунски полк. На 24 януари неговото поделение влиза в града и го освобождава. В полева записка на командира на 2-ри ескадрон от полка майор Колбонтаевски до командира на отряда се съобщава , че градът е зает в 2ч. следобяд. Селището има над 1000 къщи, от които 100 в центъра на града са напълно разрушени от турците. Според Колонтаевски в околностите на града действа доброволческа чета под предводителството на Панайот Хитов. Още два полка пристигат в града и остават тук до примирието. Руското командване е настанено в Ахроповата къща на Халил ефенди.

Градът е освободен без кръвопролития и съпротива от страна на турците, но в околноте села се укрепват големи башибозушки отряди, които оказват отчаяна съпротива на руските войски. На 20 януари беше заповядано на командира на 3-та дружина майор Челяев да завземе Кадир Фекла и да огледа пътя по-нататък към Феклач. По сигурни сведения в горите около Садово, Кадир Фекла и Кърдюлар се намират големи разбойнически банди от башибозуци и черкези от около 1500 човека. На 21 и 22 януари майор Челяев води с тях престрелка и превзема Садово, Кърджиларе и др. околни селища. Особен героизъм проявяват опълченците Димитър Иванов, Никола Първанов, Макар Стоянов, Николай Драгажинов и Алекси Узунов, които са наградени с кръст на храброст. В редовете на опълченците храбро са се сражавали и карнобатлиите Васил Йонов Генов, Милчо Нейчев и Георги Овчаров, дошъл с русите от Търново и останал в Карнобат като учител. На 21 февруари/5 март ст.стил/ в 11ч. през деня в Карнобат е получено копие от телеграмата на началник-щаба на действащата армия до командира на 11-ти корпус, че на 19 февруари/3 март/1878г. в Сан Стефано е подписан мирният договор. Веднага е бил отслужен мобелен и „целият град Карнобат бил украсен със знамена”. Освободителната Руско-турска война 1877-1878г. открива пътя на свободното развитие на България,съответно на карнобатския край. Историческият път на този район към възраждане е твърде бавен и мъчителен. Масови изселнически движения довеждат до намаляване на населението. Карнобатският край се омиротворя, българите остават по местата си трайно и бавно започва периодът на мира и свободата...

Днес, 22 януари е рождената дата на ЛОРД БАЙРОН

Лорд Байрон:„Добрите стари времена – всички времена, които са стари, са добри” Днес, 22 януари, се навършват 227 години от рождението на великия английски поет Джордж Байрон, известен повече като Лорд Байрон. Смятан е за най-голямата фигура на английския романтизъм. Най-знаменитите му поеми са „Странстванията на Чайлд Харолд” и „Дон Жуан”. Байрон бил известен като бохем, чийто живот преминал в екстравагантности, множество любовни връзки и раздели. Обвиняван е в кръвосмешение и хомосексуализъм. Умира от треска на 19 април 1824 г., докато подготвя нападение срещу османската крепост Лепанто по време на Гръцката война за независимост, за което е почитан от гърците като национален герой. През 2004 г. беше публикувана в ограничен тираж гениалната му творба „Дон Жуан”. Значителна част от обемистото му творчество все още не е преведена обаче на български език. Достатъчно е да споменем само прочутите му романтични поеми „Гяур“, „Корсар“ и „Мазепа“ или поемите от последния му творчески период – „Бепо“, „Пророчеството на Данте“, „Видението на Страшния съд“ и др. Представяме ви няколко цитата от великия поет: „Има нещо езическо в мен, от което не мога да се отърся. Накратко, не отричам нищо, но се съмнявам във всичко” „Винаги се смей, когато можеш. Евтино лекарство е” „Няма друг инстинкт като този на сърцето” „Любовницата никога не може да ти бъде приятел. Докато се разбирате, сте любовници, а когато всичко свърши, сте всичко друго, но не и приятели” „Приятелството е любов без криле” „Любовта ще намери път на места, където и вълците се страхуват да ловуват” „Тъгата е знание, тези, които го знаят, тъгуват най-дълбоко. Дървото на знанието не е дървото на живота” „Не пиша, за да изпразня ума си, аз полудявам” „Жената не трябва да бъде виждана, когато яде или пие, освен когато става въпрос за салата от омари и шампанско – единствените женствени храна и напитка” „Смъртта е нещо, което кара хората да плачат, но въпреки това, продължават да прекарват една трета от живота си в сън” „Знаменитост е този, който е познат на много хора, на които е благодарен, че не познава” „Ако винаги мога да чета, никога няма да изпитвам нужда от компания” „Приятелството може, и често се превръща в любов, но любовта никога не може да се превърне в приятелство” „Това е новата ера на открития за убиване на тела и спасяване на души. Всичко това с най-добри намерения” „Въпреки че обичам моята страна, не обичам моите сънародници” „Какво странно нещо е човекът! А колко по-странна е жената!” „Тези, които умират за велика кауза, никога не се провалят”

През 1788г. е роден Джордж Ноел Гордън, лорд Байрон - английски поет, представител на революционния романтизъм. Член е на Камарата на лордовете от 1809 г. Лорд Байрон завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го "Метежния лорд". През 1816 г. напуска Англия, живее известно време в Швейцария, след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцките въстаници в борбата им за освобождение от турско робство. Автор е на поемата "Странстванията на Чайлд Харолд" (в 4 песни) и на ориенталските поеми: "Гяур", "Абидоска невеста", "Манфред" "Корсар", "Лара", "Обсадата на Коринт". В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: "Марино Фалиеро", "Двамата Фоскари" и "Сарданапал", както и двете мистерии: "Небе и земя" и "Каин". Там довършва "Дон Жуан". Поезията му оказва силно влияние върху европейската литература от XIX в.

Днес, 21 януари - да си припомним за Джордж Оруел

21 януари 1950 г. Британският писател, журналист и поет Ерик Артър Блеър, известен под псевдонима Джордж Оруел, умира в Лондон на 45-годишна възраст. Оруел е един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век, талантлив и опитен романист. Работите му са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма, страст към чистота на езика и вяра в демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа, написани към края на краткия му живот: „Фермата на животните“ и „1984“.

Роден е в Мотихари, Индия, когато тя е част от Британската империя. През 1921 г. завършва Итънския колеж. По-късно живее във Великобритания и Европа. Неговото първо художествено произведение е публикувано през 1935 г. под псевдонима Джордж Оруел. Взема участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война той води предаване срещу фашизма по ВВС.

Автор е на многобройни произведения на политическа тема. От една от най-значимите му книги, „1984“, в съвременната световна култура трайно са пренесени персонажът на „Големия брат“ и изразът: „Големия брат те наблюдава“.Той остава в историята като един от най-уважаваните есеисти на XX век. Оруел е и талантлив и опитен романист. Творбите му са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма, страст към чистота на езика и вяра в демократичния социализъм.

Роден е в Мотихари, Индия, когато тя е част от Британската империя. През 1921 г. завършва Итънския колеж. По-късно живее във Великобритания и Европа. Неговото първо художествено произведение е публикувано през 1935 г. под псевдонима Джордж Оруел. Взема участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война той води предаване срещу фашизма по ВВС.

Автор е на многобройни произведения на политическа тема. От една от най-значимите му книги, „1984“, в съвременната световна култура трайно са пренесени персонажът на „Големия брат“ и изразът: „Големия брат те наблюдава“. В училищната библиотека ще намерите романите на Ореул и се ще уверите - звучи напълно актуално!

На днешния ден - 20 януари - са родени Стефан Стамболов и Чарлз Дарвин

Стефан Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването и от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар и критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков. Приносът на Стамболов и ролята му в историята го нареждат сред най-значимите личности, оставили своя неповторим почерк във формирането и укрепването на българската държавност. Неговият образ е противоречив, но едно е неоспоримо – той няма аналог.

Роден като роб, узрял като революционер, преминал през обърканите години на следосвобожденска България, усъвършенствал се като политик и държавник, Стефан Стамболов е една изключителна и неповторима личност в българската история. Воден винаги от своите най-висши добродетели, подплатени от усърден труд и постоянство, той се превръща в една от най-ярките фигури на XIX век, чийто политически ранг никой не успява да постигне. Фаталните и рисковани ходове, макар предприемани добросъвестно, се оказват непоправими грешки, които заплашват цялостта на българския народ и излагат на риск сигурността на страната. Убит е по зверски и мъчителен начин на 3 юли 1895г. И все пак днес, във време на политическа, културна и икономическа криза мнозина биха си спомнили думите на К.Кнауер: „Много от тези, които го мразеха, ако турят ръка на сърцето си ще кажат – тежко ни, че го няма между нас!”. В училищната библиотека ще намерите "Биография на Стамболов" от А.Х.Биман и "Лидерът Стамболов" от Димитър Иванов. Ще съпреживеете живота и делото на един велик българин и държавник!" />

Сийка Славова - възпитаничка на СОУ"Св.св.Кирил и Методий"-Карнобат" стана морфолог олимпиец за 2015г. в Пловдивски университет

Студентка от Българска филология е морфологът олимпиец за 2015 в Пловдивския университет Седемнайсетото издание на Олимпиадата по морфология на съвременния български език, провеждана традиционно в ПУ „Паисий Хилендарски”, излъчи новите лауреати в хронологията на това забележително събитие. 71 третокурсници от Филологическия факултет се съревноваваха върху трудния вариант, включващ теоретични и практически задачи в тестова и интерпретативна форма.

Студентката от Българска филология Сийка Славова се класира първа и получи статуетката за морфолог на 2015 г. Втората позиция зае Яна Желева от Български и английски език. При третите награди три дами влязоха сред лауреатите. Ивет Димитрова от Български език и новогръцки език, Станимира Андреева и Марина Каварджикова от Славянска филология. Дуото слависти екзалтирано посрещната отличията. Славянската филология е сред бутиковите специалности на Пловдивския университет и за пореден път студенти слависти печелят позиции в тази олимпиада, отбелязаха филолози. Седем са поощрителните награди. Те отидоха у Станислава Петрова – Българска филология, Виктор Георгиев – Български език и английски език, Ванеса Петрова – Българска филология, Стефка Чардакова – Славянска филология, Ася Полянкова – Български език и италиански език, Виолета Тодорова – Славянска филология. В тяхната лауреатска компания е и Веско Милев. Студентът от Техническия университет се превърна в хит на олимпиадата. Без да учи във филологическа специалност, Веско Милев участва в състезанието и демонстрира впечатляващи познания, коментираха от екипа на оценителите. Веско е състезател в националния отбор по математическа лингвистика, медалист от Единадесетата международна олимпиада, проведена през 2013 в Манчестър. Пловдивската олимпиада по морфология на съвременния български език е знакова не само за университета, но и в националната филология, акцентираха организаторите. Доц. д-р Константин Куцаров изтъкна спецификата на събитието и коментира, че с участието на олимпиадата третокурсниците правят един вид генерална репетиция за държавния си изпит.

Тричленно жури оценяваше кандидатите за морфолози олимпийци. В екипа на архитекта на олимпиадата – езиковеда доц. д-р Красиимра Чакърова, са гл. ас. Мария Павлова и доц. Константин Куцаров. Съорганизатор на олимпиадата заедно с Филологическия факултет е и Лингвистичният клуб.

Ръководството и учителската колегия на СОУ"Св.св.Кирил и Методий", карнобатската общественост, всички сме горди с постижението на Сийка Славова. Нека успехите да я съпъстват и занапред, защото те са плод на нейния труд, любознателност и упоритост!

Днес, 19 януари 2015г.- преди 279 г. се ражда Джеймс Уат-велик изобретател

1736 - РАЖДА СЕ ДЖЕЙМС УАТ, БРИТАНСКИ ИНЖЕНЕР (УМИРА 1819 Г.). Няма специално образование, но изобретенията му са двигател на индустриалната революция. Джеймс Уат е шотландски инженер, механик и изобретател, чиито подобрения на парната машина полагат основата на съществените промени, които настъпват с Индустриалната революция както във Великобритания, така и в останалата част на света. Създател е на универсалната парна машина с двойно действие. През 1774 г. той създава завършена и напълно работеща машина с двойно действие, но я патентова едва през 1784 г. Карл Маркс казва за него: „Великият гений на Уат се проявява в това, че в патента, който е получил, неговата парна машина е представена не като изобретение само за особени цели, но като универсален двигател за голямата промишленост“. Уат значително усъвършенства достиженията на много от своите предшественици (добавя кондензатор, пропускане на парата в цилиндъра последователно от двете страни на буталото), които се оказват важни и се появяват навреме, за да може парната машина да стане двигател на промишлената революция.

Уат няма специално образование. Работи като майстор инструменталчик към Глазгоуския университет. Пътят му към световната слава започва с изпълнението на съвсем обикновена задача — ремонт на модел на машината на Нюкомен. Той установява, че принципът на който е създаден моделът, изразходва огромно количество енергия за повтарящото се охлаждане и след това затопляне на цилиндъра. Любопитно е, че до ефективно решение той достига по време на извънградска разходка. Тъй като парата е еластично тяло, разсъждава Уат, ако между цилиндъра и изпускателното устройство има връзка, парата ще проникне там. Именно там тя може да се кондензира, без да трябва да се охлажда цилиндърът. Така се ражда идеята за най-важния елемент на парната машина — отделен от работния цилиндър кондензатор. Уат започва да работи над свой модел, който днес след повече от 200 години може да се види в музея в Лондон.

На 9 януари 1769 г. получава патент за „начини за намаляване разхода на пара в следствие на това — на гориво в огневите машини“. Благодарение на икономичността си парната машина на Джеймс Уат получава широко разпространение и изиграва огромна роля за прехода към машинно производство. Дълго време Джеймс Уат се опитва да комерсиализира своето изобретение, но среща значителни трудности. Едва през 1775 година след сътрудничество с Матю Бултън той достига успех и става заможен. Той развива идеята за конска сила и на негово име е наречена единицата за мощност - ват.

18 януари - рождената дата на Райна Княгиня, българската княгиня

Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.

Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев. Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев. Най-големият ѝ син, Иван Дипчев, е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-ти випуск, а след това и Генералщабната академия, с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистическата власт го репресира. За известно време е по лагерите. През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за „герои“. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч. Вторият ѝ син, Георги Дипчев, е роден през 1889 г. Завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.

Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9.09.1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда. Четвъртият син, Петър, умира много малък. През 1907 г., едва 14-годишен, той неволно се прострелва, играейки си с пистолета на един от своите братя. Петият син, Асен, е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е един от първите българи, които влизат в тази тогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Ал. Стамболийски. След 9.09.1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето. „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“ За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Родната къща на Райна Княгиня в град Панагюрище е превърната в музей и е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в Панагюрище Връх Райна Княгиня на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на Райна Княгиня.[2]

15 януари 2015г.- 120 г. от рождението на Гео Милев (1895 – 1925), български поет и публицист

Гео Милев (Георги Касабов Милев - 15.01.1895, Раднево - след 15.05.1925 - София) Роден е в учителско семейство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора. От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" (бр.15 от 5.1.1907) е отпечатано първото му стихотворение. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на П. П.Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914).През декември 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия".

През юли 1914, след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. През март 1916 е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29.04.1917 неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран; остава до март 1919 г. Въпреки няколкото операции по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри.След като се завръща в София, Гео Милев издава списание "Везни" (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната пред 1922-23 възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. "Пламък", което започва да излиза през януари 1924 г.

В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години.

Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно; убит и заровен в общ гроб в Илиянци. В училищната библиотека ще намерите творчеството на великия български поет, както и множество литературна критика. Заповядайте!

Днес, 12 януари – 387 години от рождението на Шарл Перо

Шарл Перо е френски писател и фолклорист, автор на голям брой детски приказки, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. Проучил и преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, Перо решава да ги събере в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур, и я посвещава на личност от френския кралски двор. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления” и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, ”Котаракът в чизми”, ”Палечко” и ”Пепеляшка”. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.

Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и постъпва на кралска служба. Неговият брат, Клод Перо, е известен за времето си архитект. С литература Шарл Перо започва да се занимава едва от 1683 г., когато е 55-годишен. През 1671 г. е избран за член на френската академия на науките. През 1687 г. чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики” и чрез нея призовава писателите да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави, да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Според Перо фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса. В устното народно творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.

Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват влияние върху развитието на европейската литература. В училищната библиотека ще намерите приказките на Шарл Перо. Заповядайте!

Днес, 12 януари 2015г. - 100 години от рождението на ПЕТЪР УВАЛИЕВ

Петър Увалиев е роден на 12 януари 1915 г. в София. Произхожда от калоферски род. Кръстен е на името на своя дядо Петър Увалиев, който е владеел пет езика и е работил като адвокат в Бургас и Пловдив. Баща му Христо Увалиев е роден е в Цариград през 1876 г. Следва в Швейцария и Германия, преподава френски език във Висшия педагогически институт в София. Автор е на „Обучението по френски език“, Пловдив, 1915 г. Неговата майка Гина Здравкова е възпитаничка на Екатерина Каравелова. Специализира френски език в Гренобъл, работи като начална учителка, а през 1937 г. става директор на училище „Иван Денкоглу“ в София. Учи в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София от 1922 до 1928 г., след това - във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. През 30-те години на 20 век са първите му опити да публикува свои стихове в ученически издания. Учи европейски езици (владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици). Сътрудничи със статии и отзиви по литературни, театрални и филмови теми във „Златорогъ“, „Балкан“, „Театър“, „Изкуство и критика“, „Свободен народ“, „La parole Bulgare“, „Слово“, „Мир“, „Днес“ и др. Участва в екипа, ръководен от Сирак Скитник, който през 1936 г. осъществява първите предавания по Радио София (Българско национално радио). Пише текстове за песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков. Поставя пиеси в софийски театри. През 1942 г. заминава за Рим като секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 г. е въдворен във Венеция, заедно с други дипломати. През октомври 1945 г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. Дни преди заминаването си той сключва брак с Ивайла Вълкова. Със заповед от 6 декември 1948 г. е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за "невъзвращенец" и бракът му е разтрогнат. През юли 1952 г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба. През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство. През 1973 г. се ражда дъщеря им Мила-Георгина.

От юни 1949 г. публикува критика за изкуство и кино в английски („Arts News and Review”) и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио Би Би Си Лондон, където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (1953). Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“ (1960), с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“ (1966), заснет от Антониони по разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола“. Продуцент е на още четири филма, между които „Дилемата на лекаря“ (1958) с Лесли Карон и Дърк Богард и „Диаманти за закуска“ (1968) с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на „Съдебна грешка“ (1962) с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор - на „Непознат вкъщи“ (1967) с Джералдин Чаплин и Джеймс Мейсън, по едноименния роман на Жорж Сименон.

Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио Би Би Си и от публикуваните у нас след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture. Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гост-лектор е в университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Роман Якобсон, на чиито лингвистични открития Увалиев се основава, е възхитен от монографията му Turner: étude de structures (1980), на български - „Търнър. Структурен разрез“ (2006). През 1994 г. е възстановено българското му гражданство. Удостоен е със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти. Почетен доктор е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1992) и на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (1999). Първи носител на наградата „Оборище“ (1999) за принос към българската култура и национално наследство. Петър Увалиев - българин, с името и делото на когото можем да бъдем горди!

Днес, 9 януари 2015г. - 125г. от рождението на класикът на чешката литература Карел Чапек

Карел Чапек е един от най-известните чешки писатели и драматурзи. Той е роден в Мале Сватоньовице, която тогава се намира на територията на Австро-Унгария, а днес е в границите на Чешката република. Карел Чапек е роден на 9 януари 1890 г. в семейството на селски лекар. Учи философия в Прага, Берлин и Париж. След 1917 г. се занимава с журналистика, няколко месеца, след като се заселва за постоянно в Прага. Започва да публикува през 1907 г. Голяма част от ранните му разкази (1908-1913 г.), влезли в сборника „Градината на Краконош“ (1918 г.) и „Сияйни дълбини“ (1916 г.), са написани в с авторство с брат му Йозеф Чапек. Размислите му върху философските проблеми на епохата и стремежът да открие противоречията в света са отразени в сборника с разкази „Разпятие“ (1917 г.) и „Музикални разкази“ (1921 г.), които са близки до стила на експресионизма. Търсенията на Чапек съвпадат с влиянието, което оказват прагматизмът и релативизмът върху философските възгледи на писателя — представата за „множественост“ на истините.

Много от произведенията му, между които и лиричната комедия „Разбойник“ (1920 г.), са изградени като съпоставка на няколко „правди“. Световна известност му носят социално-фантастичните произведения: драмите „R.U.R.“ (1920 г.),(въвела в употреба думата "робот") „Средството Макропулос“ (1922 г.), романите „Фабрика за Абсолют“ (1922 г.), „Кракатит“ (1924 г.). Световната известност на Карел Чапек се дължи и на превода на пиесата му „R.U.R.“ на англйиски език малко след написването й. Бърнард Шоу е един от първите почитатели на пиесата след появата на английския ѝ превод. В началото на 20-те години на 20 век издава пътните очерци „Писма от Италия“ (1923 г.), „Писма от Англия“ (1924 г.) и др. В края на 1920-те и началото на 1930-те години пише главно хумористични произведения от малките жанрове: сборник „Разкази от единия джоб“, „Разкази от другия джоб“ (1929 г.), книгата „Апокрифи“ (1932 г.), детската книга „Дашенка, или животът на едно кученце“ (1933 г.). Философското преодоляване на релативизма в мисленето на Чапек намира отражение в трилогията „Хордубал“ (1933 г.), „Метеор“ (1934 г.), „Обикновен живот“ (1934 г.). Връх в творчеството му е романът „Война със саламандрите“ (1936 г.). С антифашистка и антивоенна насоченост са драмите „Бялата болест“ (1937 г.), „Майка“ (1938 г.) и др. Карел Чапек умира на 25 декември 1938 г. в Прага. Причините за смъртта му до днес остават неизяснени. Тя предизвиква сериозен обществен шок в Чехословакия, тъй като близо двайсет години писателят е колумнист в най-популярния ежедневник „Лидове новини“ и неговите колонки са четени с изключителен интерес. В кратките си текстове публицистът Чапек е изразявал позицията си по най-различни и доста често наболели проблеми. Смъртта му се приема като загуба на един от най-високо ценените обществени корективи. Карел Чапек е погребан в известното гробище Славин в крепостта Вишехрад в Прага.

Бюст на Карел Чапек в замъка Chyše, Карлови Вари. В училищната библиотека разполагаме със следните книги от Карел Чапек: "За петте хляба", "Книга Апокрифи", "Кракатит", "Разкази от единия и от другия джоб". На Ваше разположение са!

Днес, 8 януари 2015г.- БАБИНДЕН!

Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (или на [21 януари] по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото. Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически. Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи. Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. "Къща без деца огън да я гори", казва поговорката, а друга допълва "Кое е по-голямо от царя? Детето". За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него. Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

Днес, 7януари 2015г.- 205 г. от рождението на Димитър Миладинов (1810 – 1862), български възрожденски просветен и обществен деец

Димитър Христов Миладинов е български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост. Той е брат на Константин Миладинов и Наум Миладинов.Роден е през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира „Свети Наум“. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид при Димитър Мокрянин и хаджи Пульо Самарински. В периода 1830 - 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 - 1836 г.). В годините между 1836 - 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 - 1840 г.), Кукуш (1840 - 1842 г.) и отново в Охрид (1842 - 1845) и Струга (1846). По-късно е учител в село Магарево, Битолско (1849 - 1852) и в гръцко училище в Битоля (1852 - 1854).

По време на Кримската война (1853 - 1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 - 1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860 - 1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Обявен за "царски душманин" и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.[1] По клевета на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година[2], вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин. Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си К. Миладинов). Димитър и Димитра Миладинови имат 6 деца: Елисавета (женена за Кузман Шапкарев), Пантелей (Пантелеймон, Панде, Страшимир), Царевна (Василикия), Фросина, Анастасия (Милица) и Златица. Димитър Миладинов е дядо на професор Владислав Алексиев.

Родната къща на двамата братя в град Струга, Македония "Димитър Миладинов - голям патриот, с високо българско народностно съзнание. Има неоценими заслуги за културното въздигане на бащиния си край, за осъзнаване на населението и за издирване на ценни книжовни и фолклорни материали."Д.Талев Училищната библиотека разполага с книгите:"Български народни песни.1861-1961" Братя Миладинови и "Братята от Струга. Повест за Димитър Миладинов и неговия брат Константин" от Д.Талев. Почерпете глътка патриотизъм!

Днес е денят на Христо Ботев - 6 януари

167 години ни делят от рождението на безсмъртния Христо Ботев. Всеки от нас носи малка частица, вдъхновена и възпитана от неговия живот и талант. Домът и училището "работят" за каузата "Ботев", защото тя е същностна, тя носи българската визия за свобода и равноправие. И днес калоферци съчетават Йордановските християнски ритуали на водно кръщение за здраве и дълголетие с неизменната си любов и признателност към своето безсмъртно чедо, геният на българската литература - Христо Ботев.

Да си припомним неговите стихове, неговите "гора зашуми-вятър повее, Балканът пее хайдушка песен..." и да осъзнаем колко велик и достоен народ сме!

Нека Ботев бъде и занапред е нашият коректив, нашето вдъхновение, нашата съдба! Нека героичната му саможертва ни учи, че свободата и достойнството се отвоюват, понякога, и с цената на живот...

Бележити дати и събития през м.януари 2015г.

Честита Нова година! Бъдете здрави и успешни! Ето Ви календар на бележити дати на бележити личности, родени през м.януари: •01. 170 г. от рождението на Васил Петлешков (1845 - 1876), български революционер; •02. 95 г. от рождението на Айзък Азимов (1920 – 1992), американски писател на фантастични и научно-популярни творби; •04. 230 г. от рождението на Якоб Грим (1785 – 1863), германски филолог, поет и автор на приказки; •07. 205 г. от рождението на Димитър Миладинов (1810 – 1862), български възрожденски просветен и обществен деец; •09. 125 г. от рождението на Карел Чапек (1890 – 1938), чешки писател и драматург; •11. 185 г. от рождението на Константин Миладинов (1830 – 1862) български просветен и обществен деец; •12. 100 г. от рождението на Петър Увалиев (1915 – 1998) български дипломат, изкуствовед и публицист; •15. 120 г. от рождението на Гео Милев (1895 – 1925), български поет и публицист; •18. 80 г. от рождението на Дамян Дамянов (1935 – 1999), български поет; •18. 75 г. от рождението на Недялко Йорданов (1940), български поет и драматург; •18. 185 г. от рождението на Григор Пърличев (1830 – 1893), възрожденски писател, преводач, общественик; •20. 95 г. от рождението на Федерико Фелини (1920 – 1993), италиански кинорежисьор, киносценарист и киноартист; •29. 155 г. от рождението на Антон Павлович Чехов (1860 – 1904), руски писател и драматург; •30. 70 г. от рождението на Светлозар Игов (1945), български учен, литературен критик и историк; •30. 140 г. от рождението на Атанас Буров (1875 – 1954), български политик и банкер; •31. 110 г. от рождението на Джон О` Хара (1905 – 1970), американски писател. В училищната библиотека ще намерите справки, книги и подходяща информация за всяка от посочените личности. Заповядайте!