Бележити дати и събития през м.ноември 2014г.

На вниманието на учителите и посетителите на блог Библиотеката представям културния афиш за м.ноември. Необходимата информация по посочените събития е в наличност в училищната библиотека. Направете часовете си различни и интересни!

>!•01. 150 г. от рождението на Стефан Жеромски, полски писател (1864 – 1925); •03. 70 г. от рождението на Надежда Захариева, българска поетеса и писателка (1944); •07. 145 г. от излизането на бр. 1 на в. “ Свобода “, орган на революционната българска емиграция, редактиран от Любен Каравелов, Букурещ, 1869г.;

>•09. 100 г. от рождението на Павел Вежинов, български писател (1914 – 1983); •10. 255 г. от рождението на Йохан Фридрих Шилер, немски поет, драматург и естет (1759 – 1805); •15. 70 г. от рождението на Ставри Калинов, български скулптор и художник (1944); •19. 125 г. от рождението на Димитър Иванов Шишманов, български белетрист, журналист, публицист, държавен деец (1889 – 1945);

•20. 110 г. от рождението на Орлин Василев, български писател и драматург (1904 – 1977); •21. 320 г. от рождението на Франсоа Мари Аруе – Волтер, френски писател, философ и историк (1694 – 1778);

•24. 155 г. от рождението на Радко Димитриев (Руско Д. Русков), български военен деец и дипломат (1859 – 1918);

•24. 150 г. от рождението на Анри де Тулуз-Лотрек, френски живописец (1864 – 1901); •30. 140 г. от рождението на сър Уинстън Ленард Спенсър Чърчил, английски държавник (1874 – 1965).

БУДИТЕЛИТЕ-поклон пред паметта и делото им!

Днес, в училищната библиотека, учениците от 4а и 4б кл. научиха какъв е празникът на Българските будители - 1 ноември. За по-сигурно получиха кратко пояснение в писмен вид. Говорихме за българската учителка - Райна Княгиня, четохме разказ за безсмъртната знаменоска на Априлското въстание.

Опитахме се с г-жа П. Вълчева да убедим децата, че Денят на будителите е значим и стойностен за нас, защото чрез него носим днешното българско самосъзнание. Сравнихме с популярния напоследък Хелоуин, който има най-вече зрелищен характер и е напълно чужд за народа ни. Изложба от книги показа на децата националните ни герои-Будители на народната памет.

Димитър Талев - вълшебникът на думите, сърцеведът в българската литература

Преди да Ви разкажа и припомня за живота и делото на прекрасния български писател Димитър Талев, ще Ви споделя мнението си, четейки в момента романът "Самуил". Ако имате нужда от душевно равновесие и комфорт, вземете и прочетете романа, или го препрочетете. Самуил е изграден с толкова обич и човещина, българските съдбини са описани брилянтно- с топлота и преклонение, историческият период е знамателен, още повече, че току-що България чества 1000 години от смъртта на този велик българин.

Ако имате нужда от прочит на истински роман, с дълбока същност и стойност - това е романът "Самуил"!Ето и един кратък цитат от романа:"...Народът трябва да е с нас,целият народ. И най-напред тия, по-простите люде; с тях се върши работа най-добре... Народът живее в нужда и в страх, та всеки изкусен словоборец може да го подмами...Аз искам да спася царството и да го засиля... Силата на царството е войската му, а кой ще я даде-народът ще я даде, простият народ. Аз искам да бъде така, че и бедният народ да каже: това царство е мое и аз ще го пазя. Такова царство искам да направя аз, да бъде за всекиго опора и сила."

Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г.

Произведения: Сълзите на мама (1925) В дрезгавината на утрото (1928) Усилни години (1930) Здравец и Иглика; Сърцето-цвете (1930) Под мрачно небе (1932) Златният ключ (1935) Великият цар (1937, 1943) Старата къща (1938) На завой (1940) Гоце Делчев (1942) Град Прилеп (1943) Завръщане (1944) Железният светилник (1952) Илинден (1953) Кипровец въстана (1954) Преспанските камбани (1954) Самуил Щитове каменни, кн. 1 на трилогията "Самуил, цар български" (1958) Пепеляшка и царският син, кн. 2 на "Самуил, цар български" (1959) Погибел, кн. 3 на "Самуил, цар български" (1960) Хилендарският монах (1962) Гласовете ви чувам (1966) Братята от Струга В училищната библиотека ще намерите романите на Димитър Талев. Потопете се в родната история и ще откриете корените си, изворът на българщината, дълбоката човечност и хуманизъм на писателя!

200 години от рождението на Михаил Лермонтов

200 години великият руски поет вълнува и радва световната литературна публика. 200 години името на Лермонтов предизвиква вдъхновение, преклонение и възхита. Да си припомним живота и делото му - отново - с призателност и обич!

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век). Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева[1], която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ. През 1827 двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832, след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

В началото на 1840 Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842.

Творчество: 1828 г. - Създава първите си романтични поеми и стихове. 1829 г. - Започва да пише „Демон“. 1830 г. - Изучава и превежда Байрон; Работи над ранните си драми; Първата му проявя се печата(„Пролет“). 1832-1833 г. - Работи над „Демон“ и цикъла кавказки поеми. Пише романа „Вадим“. 1834 г. - Завършва петата редакция на „Демон“. 1835 г. - Написва драмата „Маскарад“. Излиза поемата „Хаджи Абрек“. Работи над драмата „Двама братя“. 1836 г. - Пише романа „Княгиня Лиговска“. 1837 г. - Написва „Смъртта на поета“; Публикува „Бородино“. 1838 г. - Сътрудничи в сп. „Отечествени записки“. Написва „Кинжал“ и шести и седми вариант на „Демон“. 1839 г. - Издава „Бела“, „Фаталист“, „Размисъл“, „Молитва“, „Поет“. Завършва „Мцири“. 1840 г. - Излиза първото издание на „Герой на нашето време“. В Москва излиза сборникът му „Стихотворения“. 1841 г. - Написва „Завещание“, „Оправдание“, „Любовта на мъртвеца“, „Прости, немита Рус“, последния вариант на „Демон“. Април 1841 г. - Печата „Родина“; Второ издание на „Герой на нашето време“. В училищната библиотека можете да намерите голяма част от творчеството на великия руски поет и художник Михаил Юриевич Лермонтов. Заповядайте!