Пенчо Славейков-народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ

На 30 януари 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866г. в град Трявна. Пенчо Славейков написва много стихотворения в края на 80-те и първата половина на 90-те г. - „Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“ и други. Той пише и интимна лирика, която събира в първата си книга „Момини сълзи“. През 1892 г. Славейков заминава в Лайпциг да следва философия, където създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Безспорен ерудит и интелектуалец, Пенчо Славейков определя стойността на художественото произведение така: "Художественото произведение най-първо се цени за своята вътрешна стойност и хармония, тоест единството на формата със съдържанието…" В училищната библиотека ще намерите творчеството на Пенчо Славейков. Заповядайте!

Антон Павлович Чехов - 154 години от рождението му

Антон Павлович Чехов (1860–1904 г.) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на много къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драматургията през XX век. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Мнозина го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Той работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения.

Ето и няколко фрази, останали в световната литература със своята философска извисеност: "Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът."; "Трябва да поставите своя живот в такива условия, че трудът да бъде необходимост. Без труд не може да има чист и радостен живот."; "На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух."; "Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро."; "Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви."; "Науката е най-важното, най-прекрасното и нужно в живота на човека, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта – само и единсвено с нея човек ще победи природата и себе си."; "Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му."; "Изкуството дава крила и отнася далече-далече!"; "Какво огромно щастие е да обичаш и да си обичан."; "Никога толкова не обичаш близките си, както във време, когато рискуваш да ги изгубиш."; "Да отричаш болниците и училищата е по-лесно, отколкото да лекуваш и учиш."; "…Равнодушието е паралич на душата."

В училищната библиотека ще намерите творчеството на великия руски класик Антон Павлович Чехов.

М.ФЕВРУАРИ - КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ

145г. от излизането на бр. 1 на сатирично-хумористичния вестник „Тъпан”, на който активно сътрудничи Христо Ботев (1869 – 1870); •01. 180 г. от рождението на Кузман Шапкарев, български възрожденски книжовник, фолклорист, член на Българското книжовно дружество (1834 – 1909); •02. 245 г. от рождението на Иван Андреевич Крилов, руски писател, сатирик и баснописец (1769 – 1844); •02. 120 г. от рождението на Георги / Жорж / Панайотов Папазов, български художник (1894 – 1972); •03. 205 г. от рождението на Феликс Менделсон Бартолди, немски композитор, диригент и пианист (1809 – 1847); •05. 100 г. от рождението на Уилям Сюард Бъроуз, американски писател (1914 – 1997); •08. 165 г. от рождението на Иван Евстратиев Гешов, български политически и държавен деец , икономист (1849 – 1924); •09. 175 г. от рождението на Илия Рашков Блъсков, български възрожденски писател, публицист и педагог (1839 – 1913); •12. 205 г. от рождението на Чарлз Дарвин, английски естествоизпитател, основоположник на съвременната биология и на учението за еволюционното развитие на видовете (1809 – 1882);

14. Денят на всенародно поклонение пред живота и делото на Апостола на свободата- Васил Левски; 14. Денят на влюбените; •14. 160 г. от рождението на Михаил Константинов Сарафов, български обществен, политически и държавен деец (1854 – 1924); •15. 175 г. от рождението на Райко Жинзифов, български писател, публицист и общественик (1839 – 1877); •15. 450 г. от рождението на Галилео Галилей, италиански астроном, физик и механик (1564 – 1642) ; •22. 115 г. от рождението на Дечко Христов Узунов, български художник (1899 -1986); •26. 150 г. от рождението на Антонин Сова, чешки писател (1864 – 1928); •29. 110 г. от рождението на Васил Стоилов Антонов, български живописец (1904 – 1990).

• 24 януари 1878 г. град Карнобат е освободен от турско робство

136 години ни делят от историческите, съдбоностни и велики мигове, донесли свободата на град Карнобат от петвековната османска напаст! Ето и кратък разказ за това величаво време. Черкезите и татарите избиват и грабят селяните от сливенските села и те бягат към Карбонат, надявайки се да намерят помощ и закрила. След епичните Шипченски боеве турските войски се оттеглят към морето и по пътя безчинстват...На 1 януари /стар стил- 14 януари/ те нахлуват в Карбонат и заедно с местните османлии и башибозуци се отдават на грабеж и насилие. Част от българите, укрепени в къщата на братя Нейчеви, начело с Алекси Нейчев се опитват да окажат отпор, но загиват геройски. Църквата Св. Йоан Богослов" е ограбена от черкезите и подпалена. Унищожена е почти цялата търговска улица на града.В продължение на 3 демонични дни насилниците грабят и убиват. В същото време руските войски от IV корпус вървят - от Търново към Елена и носят след себе си мир и живот! Преминават с много трудности Твърдишкия проход, освобождават Сливен и се насочват към Карнобат и Айтос.Към средата на м.януари в с.Бургунджи /дн.Г.Александрово/ се сформира така наречения Бургунджийски отряд. Драгунският полк се добавя и на 24 януари 1978г. руските войски влизат в гр.Карнобат. В 14ч. градът е свободен-полева записка на командира на II ескадрон от полка на майор Колонтаевски. Следва и кратка справка за града: над 1000 къщи, от които над 100 в центъра на града са напълно разрушениот турците. Според Колонтаевски в околностите на града действа доброволническа чета под предводителството на Панайот Хитов. Още два полка пристигат в града и остават до сключване на примирието. Руското командване е настанено в Ахроповата къща на Халил ефенди.

Градът е освободен без кръвопролития и съпротива от страна на турците, но в околните села се укрепват големи башибозушки отряди, които оказват отчаяна съпротива на руските войски. Майор Челяев води сражения с тези отряди. На 21 февруари /5 март/ в 11 ч. в Карнобат е получено копие от телеграма за подписания мирен договор в Сан Стефано. Веднага е отслужен тържествен молебен и града е украсен със знамена.

Започва мирен живот!

СТЕНДАЛ /АНРИ-МАРИ БЕЙЛ/ - 231 години от рождението му

Стендал - бонапартистът, който ненавижда империите Mлади, пълни с амбиции, силни страсти и мечти за слава - такива са героите на Стендал. Често пъти поривите им са разбити, защото такава е “истината, горчивата истина”, която търси писателят. Не на всички негови съвременници са допадали честният му изказ, независимият му дух и творческата му принципност. Почти непризнат приживе, Стендал е бил убеден, че ще бъде истински разбран от следващите поколения. Затова вероятно посвещава творчеството си на “малцината щастливци”. Днес романите му “Червено и черно”, “Пармският манастир" и незавършеният “Люсиен Льовен” го нареждат сред най-великите автори във Франция през XIX в. наред с Балзак, Юго, Флобер и Зола. Мечтата за слава е характерна за цялата епоха, в която един млад артилерист става генерал, а после император и най-великият пълководец на своето време. Стендал се възхищава от Наполеон. Заради него се записва още 17-годишен в армията, пътува из Германия, Италия, Австрия и го следва чак до Москва, където е свидетел на опожаряването на града, а после и на разгрома на Великата френска армия. По-късно Бонапарт става герой на две книги - “Животът на Наполеон” и “Спомени за Наполеон”. Атмосферата на Стендаловите романи е силно белязана от неговата личност. Писателят ненавижда монархиите и наследствените владетели. За него Наполеон е велик, защото е постигнал всичко със собствени сили, разчитайки на гения си и на историческия момент. И все пак, когато корсиканецът слага короната на главата си, творецът не му спестява сарказма си: “Ние твърде добре видяхме папата и императора...През целия този ден разсъждавах върху този тъй очевиден съюз на всички шарлатани - Религията, която идва да благослови тиранията, и всичко това в името на щастието на хората”, пише той в “Дневник” през 1804 година. Истинското име на Стендал е Анри-Мари Бейл. Той се ражда през 1783 г. в буржоазния провинциален Гренобъл. Майка му умира рано, когато е едва 7-годишен. Баща му, “човек без въображение”, го поверява на грижите на местен свещеник. За този период от живота си Стендал по-късно ще каже: “Мразех абата, мразех баща ми, който бе източник на властта на абата, мразех още повече религията, в името на която те ме тиранизираха.” Тази ненавист към църквата и йезуитщината ще извира от всичките му произведения. През 1796 г. Бейл влиза в Централното училище в Гренобъл. Три години по-късно заминава за Париж, за да се яви на конкурси в Политехниката. Но е силно разочарован от столицата, където се разболява тежко. Затова се записва в армията и се включва в кампанията в Италия, където е зачислен в полка на драгуните. Връщайки се в Париж, младежът опитва да си изкарва хляба с търговия и започва да пише. В тези години на временна оставка от армията живее с 5 франка на ден на тавана в сграда, която гледа към Лувъра. “Живеех уединен и луд като испанец на хиляди мили от действителния живот, вземах уроци по английски и бях без ум от Хамлет”, описва това време Стендал.Когато идва в столицата, младият мъж има също и намерението да преживява като “съблазнител на жени”. Някои от биографите му го определят като непоправим коцкар, обсебен от сексуалните си завоевания. Симон дьо Бовоар обаче пише за него, че е предпочитал страстта пред консумирането на връзката.Първата му тръпка е Вероник Моние, която го отблъсква. След това започва да ухажва Адел Ребюфел, но в крайна сметка става любовник на майка й. През 1805 г. идва ред на актрисата Мелани Гилбер, с която Стендал отива в Марсилия, където също се пробва в търговията, но без голям успех.

Това време от живота му дава обилен материал за създаването на прочутия персонаж на Жюлиен Сорел в “Червено и черно”. Всъщност единствено с Мелани Стендал живее под един покрив в продължение на около година.През 1800 г. писателят среща в Милано Анджела Пиетрагюа и веднага е запленен от тази “прекрасна брюнетка”. Мечтата му да я покори се сбъдва през 1811 г. Връзката им е бурна и прекъсната от похода към Москва. След завръщането му скандалите стават все по-чести и настъпва неизбежната раздяла. Стендал дори мисли за самоубийство.Мисълта да си пръсне черепа го спохожда и по време на разтърсващата му страст към графиня Матилда Домбовски през 1821 г. “Самолюбието ми изчезваше, чувствах се напълно преобразен, когато я видех”, пише творецът.

Опустошителното чувство към нея става подтик за есето “За любовта”.Най-дълго, почти десет години, трае връзката на писателя с Джулия Риниери, започнала през 1830 г., макар да е подложена на много криеници. Всъщност зрелият вече мъж иска ръката й, но тя му отказва. Дни преди да му стане любовница, Риниери му пише: “Ти си грозен и стар за мен”. Псевдонимът Стендал - един от 173-те, които писателят използва - се появява за първи път на творбата “Рим, Неапол, Флоренция” през септември 1817 г. Това е името на град в Германия, където е роден известният историк на изкуствата Йохан Йоаким Винкелман и където през 1807-1808 г. писателят изживява поредната си страст с Милхелмина де Грисхайм.По-малко читатели знаят, че освен автор на романи Стендал е и плодовит критик на изкуството и есеист. През 1812 г. той работи върху “История на италианската живопис”, но губи ръкописа по време на отстъплението от Москва. Пише биография и на Росини.Италия е страната, с която е свързана голяма част от живота на писателя. Той я смята за “по-искрена и страстна”, отколкота родната си Франция от времето на реставрацията.

Италиански е сюжетът на най-прочутия му роман “Пармският манастир”, който излиза като №5 в “Златната колекция” на “24 часа”. Дори епитафията на гроба му е написана на италиански. В Милано писателят намира убежище след изгнанието на Наполеон. През 1921 г. го заподозират в симпатии към карбонарите - което ясно се чувства в новелата “Ванина Ванини”, и той е изгонен от Апенините.Стендал отново се връща в Париж, където започва да посещава модните литературни салони. Намира почитател в лицето на Проспер Мериме. Става и масон, като влиза в ложата “Сент Каролин на Великия Ориент”. Славата му на бонапартист обаче прави положението му изключително трудно, включително във финасово отношение.Първия си роман “Арманс” публикува през 1927 г., само три години след това излиза прочутата му творба “Червено и черно”, до голяма степен повлияна от революцията през 1830 г. След идването на власт на Луи Филип Стендал е назначен за консул в Триест. Метерних обаче не му дава агреман и писателят е преместен в Чивитавекия.След като завършва последния си шедьовър “Пармският манастир” през 1839 г., Стендал умира от сърдечен удар на улицата през март 1842 г. В последните години от живота му здравето му е силно разклатено. Сам пише в дневниците си, че приема калиев йодид и живак, за да лекува сифилиса си. Резутатът е отоци по тялото, световъртеж, шум в ушите, сънливост, ускорен пулс. Според съвременни медици влошеното му физическо състояние се е дължало повече на препаратите, които е поемал, отколкото на болестта. Погребан е в гробището на хълма Монмартър. В деня след смъртта му френските вестниците отбелязват лаконично, че е починал “малко известният немски поет Фридрих Стендал”. В училищната библиотека ще намерите творчеството на Стендал. Заповядайте!

Да си спомним за Гео Милев - днес е 119-тия му рожден ден

Гео Милев е роден на 15. 01. 1895 г. в с. Раднево, Старозагорско. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912), продължава учението си в Лайпциг (1912-1914) и пише дисертация за Рихард Демел. Участва във войните, тежко ранен при Дойран. В Германия (1918-1919) се свързва с лявото списание на експресионистите “Акцион”. След като се завръща в София, започва да издава сп. “Везни” (1919-1921) в духа на модернистичните течения в българската следвоенна литература. От 15. 01. 1924 г. започва да издава сп. “Пламък”, в което публикува известната си поема “Септември”. Заради поемата списанието е спряно от властта, а Гео Милев е осъден по ЗЗД (Закон за защита на държавата) на една година затвор. На 15. 05. 1925 г. е арестуван от полицията и убит. Гео Милев е известен и като преводач на поезия, литературен критик и театрал.

Ето и част от "Експресионистичното календарче за 1921г." на поета: "Януари. В този ден съм роден. В този ден между ледните зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала-бяла-от лед; между блестящите и ледни зъби-разтрошения деск на Полярната звезда. Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние. Пред прага на моята съдба стои беловласия старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива - замръзна, моята съдба. В този ден съм роден и сърцето ми, новородено, замръзва в миг: огромен светъл къс от лед." В училищната библиотека ще намерите творчеството на великия поет, както и част от преводите му.

Преди 190 години е роден английският писател УИЛКИ КОЛИНС

Уилям Уилки Колинс е английски писател, автор на 27 социални и криминални романа, 15 пиеси и около 50 разказа. Уилки Колинс е роден на 8 януари 1824 г. в Лондон, в семейството на известния художник-пейзажист Уилям Колинс. На 17 - годишна възраст започва да работи във фирма, търгуваща с чай. След смъртта на баща си 1847 г. Уилки Колинс публикува своята първа книга «Спомени за живота на Уилям Колинс, ескуайър». През 1850 г.публикова първия си роман - «Антонина». През 1851 г. се запознава с Чарлз Дикенс, с когото се сприятелява за цял живот.

Най-добрият и най-известен роман на Уилки Колинс е «Лунният камък» 1868, който се смята за първият криминален роман на английски език. Писателят умира на 23 септември 1889 г. в Лондон. Погребан е в гробището "Кенсал-Грин" в Западен Лондон. Библиография Мемоарите на Уилки Колинс (1848) Антонина(1850) След тъмнината (1856) Мъртвата тайна (1857) Ужасното странно легло (1858) Царицата на сърцата (1859) «Жената в бяло» (1860) Без име (1862) «Лунният камък» (1868)Мъж и жена (1870) Госпожица или госпожа? (1873) Законът и госпожицата (1875) Сърце и наука (1883) Дяволският гений (1886) В училищната библиотека ще намерите романите "Лунният камък" и "Жената в бяло". Заповядайте!

ЧЕСТИТА 2014г.! ДА Я ЗАПОЧНЕМ ПОДОБАВАЩО С КАЛЕНДАР НА ВИДНИ ЛИЧНОСТИ И СЪБИТИЯ - М. ЯНУАРИ

Календарът за м. януари Ви дава възможност да отбележите дата-личност-събитие, като ползвате училищната библиотека. •01. 125 г. от рождението на Николай Райнов, български поет, литературен критик, изкуствовед, професор (1889 – 1954); •01. 135 г. от рождението на Пейо Крачолов Яворов, български поет и драматург (1879 – 1914); •02. 175 г. от рождението на Нешо Бончев Бояджиев, първият български литературен критик, педагог (1839 – 1878); •02. 180 г. от рождението на Тодор Стоянов Бурмов, български книжовник, общественик и политик, държавен деец (1834 – 1906); •04. 205 г. от рождението на Луи Брайл, френски педагог, създател на азбуката за слепи (1809 – 1852); •11. 70 г. от рождението на Татяна Янакиева, български библиотековед, доцент, дългогодишен ръководител на катедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика към СУ»Св. Климент Охридски» (1944); •12. 110 г. от рождението на Георги Караславов, български писател (1904 – 1980); •12. 85 г. от рождението на Коста Странджев, български белетрист и драматург (1929 – 1991); •18. 135 г. от рождението на Александър Михайлов Балабанов, български литературен критик и историк, преводач, публицист, професор (1879 – 1955); •18. 135 г. от рождението на Симеон Трайчев Радев, български публицист и литературен критик (1879 – 1967); •19. 205 г. от рождението на Едгар Алън По, американски поет и писател (1809 – 1849); •19. 175 г. от рождението на Пол Сезан, френски живописец, импресионист (1839 – 1906); •21. 10 г. от смъртта на Йордан Радичков, български писател и драматург (1929 – 2004); •21. 90 г. от рождението на Катя Попова, българска оперна певица (1924 – 1966); 24. Освобождението на Карнобат от турско робство; •25. 160 г. от рождението на Георги Николов Златарски, първият български геолог, член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор (1854 – 1909); •25. 140 г. от рождението на Съмърсет Моъм, английски писател и драматург (1874 – 1965); •25. 255 г. от рождението на Робърт Бърнс, шотландски поет (1759 – 1796); •27. 180 г. от рождението на Дмитрий Иванович Менделеев, руски химик, съставител на периодичната система на химичните елементи (1834 – 1907); •31. 160 г. от рождението на Стефан Николов Стамболов, български политик и държавник, министър-председател (1854 – 1895); •31. 160 г. от рождението на Михаил Иванов Маджаров, български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество (1854 – 1944).