Ст. н. с. д-р Здравко Дафинов е роден през 1913 г. във Враца. Завършва Военното на Н.В. училище и Юридическия факултет на Софийския университет, доктор на архитектурните науки. Основната му трудова дейност преминава в Университетската и в Народната библиотека в София. След пенсионирането си е главен редактор на списание „Един завет".
Публикувани са 57 негови книги и 163 статии от областта на архитектурата, документалистиката, библиотекознанието, библиографията и художествената литература; реализирани са 31 негови проекта на библиотечни сгради и обзавеждане на библиотеки в България.
"Панорама на духовността
Тихо и почти незабележимо един необикновен българин създаде творби, които ми позволяват да го сравня със светлата фигура от пантеона на будителите – Симеон Радев. Епохалното дело на Здравко Дафинов можеше да се ограничи само с петте тома на неговата автобиография. Пиша тази дума и веднага осъзнавам, че тя е абсолютно неточна: не, с неповторим почерк, с усет за документалния детайл, с дълбоко познаване на обществените, политическите, социалните и културните феномени, той извая епична панорама на националния живот през изминалия век. Но това е само част от забележителната му възрожденска дейност. Защото от 1996 насам Дафинов създава и непозната по мащаби и проникновени енциклопедия на националната духовност, представена чрез образите на титаните на мисълта Пенчо и Петко Славейкови, Матей Преображенски-Миткалото, Петко Каравелов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Боян Пенев, Яворов...
Дългогодишната му работа в Народната библиотека, умението му да открива архивни материали, да обобщава натрупаните данни го превръщат едновременно в историк, литературен историк и философ на нравите. Не е възможно в отредените ми редове да представя по достойнство приноса на Здравко Дафинов за родната ни култура и словесност, затова ще се огранича с някои наблюдения върху най-новата му творба, озаглавена „Първостроителят на българската култура“ с подзаглавие „Документална хроника за живота и творчеството на проф. д-р Иван Шишманов“.
За създателя на българското сравнително литературознание, за големия просветен деец, за спътника на Иван Вазов, който успя да съхрани за поколенията неговите изповеди, е писано немалко, но никой и никога не е извършвал толкова систематично и цялостно изследване на перипетиите в съдбата му, на огромната му просветителска и научна дейност. Имам чувството, че след Дафинов трудно може да се намери неизвестен документ, но той умее така да използва архивите, че пред удивения читател постепенно да се появява вълнуващ въображението човешки лик. С еднакъв интерес следя развитието на личните му взаимоотношения с неговата нежна съпруга, дъщерята на професор Михаил Драгоманов, както и проникването му в различни политически и културни среди. Очертава се не само образът на титаничния строител на нова България, но имаме възможност да добием пълна представа за структурите на обществото, в което се движи Шишманов.
Повод за сериозни размишления може да бъде например дейността му „на кормилото на българската просвета и култура“: един пример, който ни е особено необходим днес, когато усещаме изоставането си, дори неспособността си да повторим възрожденския подвиг на първостроителите, за да поднесем духовна перспектива на младото поколение. В спомените си за големия творец Константин Гълъбов говори за мечтата на Шишманов „българският народ да се сближи с обществения и културния живот на Запада“, за вярата му, че изграждането на „Паневропа“ е възможно и реално. И в този смисъл Професорът е изпреварил времето си...
Но и авторът на книгата за него, на поредицата от биографии за големите дейци от новата ни история също вижда далеч в бъдещето – тогава, когато сътворената от него панорама на духовността ще ни стане изключително необходима, когато по достойнство ще оценим приноса му за нашето културно разбуждане.“
Автор: Георги ЦАНКОВ, 2001-06-01, в-к "Демокрация"
Трудове на Здравко Дафинов:
• ПАТРИАРХЪТ (АВТЕНТИЧНИЯТ ВАЗОВ) I част (1850-1895) и II част (1895-1921) Документална хроника за живота и творчеството му
• ХРОМИЯТ ТИТАН Документална хроника за живота и творчеството на Пенчо Славейков
• ЛЮБИМЕЦЪТ НА МУЗИТЕ-том I (1878-1908) Документална хроника за живота и творчеството на Пейо Яворов
• В ХРАМА НА МЕЛПОМЕНА - том II (1908-1914) Документална хроника за живота и творчеството на Пейо Яворов
• АВТЕНТИЧНИЯТ ЕЛИН ПЕЛИН Документална хроника за живота и творчеството му
• МЪЛЧАЛИВЕЦЪТ Документална хроника за живота и творчеството на Йордан Йовков
• ЧАРОДЕЕЦЪТ БОХЕМ Документална хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов
• ТИТАНЪТ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО Документална хроника за живота и делото на Петко Р. Славейков до Освобождението
• ДЕМОКРАТИ Документална хроника за обществено-политическата дейност на Петко Каравелов и Петко Славейков след Освобождението
• ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Документална хроника за живота и творчеството на проф. д-р Иван Шишманов
• БОЯН ПЕНЕВ Документална хроника за живота и научната му дейност
• МОНАХЪТ ВОЙН Документална повест за отец Матей Преображенски - Миткалото
• ЛЮБОВТА НА НАЙ-БЕЛЕЖИТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ, ПИСАТЕЛИ И УЧЕНИ
ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ Спомени, дневници, писма
Том I - Буржоазна България (1913-1942) - 1997 г., 336 с.
Том II - Беломорски дневник(1942-1944)- 1997г., 256с.
Том III - Под диктатурата на пролетариата (1944-1956) - 1998 г., 356 с.
Том IV - Безвремието на комунизма I част (1956-1969) - 1999 г„ 406 с; II част (1969-1989) - 1999 г., 456 с.
Том V - РАЗВИДЕЛЯВАНЕ (1989-1999) - 2000 г.
БЕЗСМЪРТЕН И ГЕНИАЛЕН Документална хроника за живота и творчеството на Христо Ботев
Дългогодишната му работа в Народната библиотека, умението му да открива архивни материали, да обобщава натрупаните данни го превръщат едновременно в историк, литературен историк и философ на нравите. Не е възможно в отредените ми редове да представя по достойнство приноса на Здравко Дафинов за родната ни култура и словесност, затова ще се огранича с някои наблюдения върху най-новата му творба, озаглавена „Първостроителят на българската култура“ с подзаглавие „Документална хроника за живота и творчеството на проф. д-р Иван Шишманов“.
За създателя на българското сравнително литературознание, за големия просветен деец, за спътника на Иван Вазов, който успя да съхрани за поколенията неговите изповеди, е писано немалко, но никой и никога не е извършвал толкова систематично и цялостно изследване на перипетиите в съдбата му, на огромната му просветителска и научна дейност. Имам чувството, че след Дафинов трудно може да се намери неизвестен документ, но той умее така да използва архивите, че пред удивения читател постепенно да се появява вълнуващ въображението човешки лик. С еднакъв интерес следя развитието на личните му взаимоотношения с неговата нежна съпруга, дъщерята на професор Михаил Драгоманов, както и проникването му в различни политически и културни среди. Очертава се не само образът на титаничния строител на нова България, но имаме възможност да добием пълна представа за структурите на обществото, в което се движи Шишманов.
Повод за сериозни размишления може да бъде например дейността му „на кормилото на българската просвета и култура“: един пример, който ни е особено необходим днес, когато усещаме изоставането си, дори неспособността си да повторим възрожденския подвиг на първостроителите, за да поднесем духовна перспектива на младото поколение. В спомените си за големия творец Константин Гълъбов говори за мечтата на Шишманов „българският народ да се сближи с обществения и културния живот на Запада“, за вярата му, че изграждането на „Паневропа“ е възможно и реално. И в този смисъл Професорът е изпреварил времето си...
Но и авторът на книгата за него, на поредицата от биографии за големите дейци от новата ни история също вижда далеч в бъдещето – тогава, когато сътворената от него панорама на духовността ще ни стане изключително необходима, когато по достойнство ще оценим приноса му за нашето културно разбуждане.“
Автор: Георги ЦАНКОВ, 2001-06-01, в-к "Демокрация"
Няма коментари:
Публикуване на коментар