159 години от рождението на Оскар Уайлд

На днешната дата в Дъблин, преди 159 години, се ражда Оскар Уайлд – ирландски драматург, писател и поет. Завършва с отличие колежа „Тринити“, а след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира. През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”. След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп.„Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, романи и др. Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън. Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които: • Колко е важно да бъдеш сериозен (1895) • Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892) • Идеалният мъж (1895) • Жена без значение (1893)

Пише и издава 2 сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават. Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк. Ето няколко мъдри мисли, които и днес звучат актуално и които са доказателство за интелектуалната висота на Оскар Уайлд "Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му." "Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си." "Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш." "Да обичаш значи да надминеш себе си." "Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане." "Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани." "Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново." "Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите." "Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб."