АНТИКВАРНИТЕ КНИГИ - ВЕНЕЦЪТ НА ВСЯКА БИБЛИОТЕКА

Училищната библиотека приютява и съхранява 87 книги като своя ценност, своя история, своя гордост! Библиотекарите в продължение на 150 годишната училищна история са опазили това книжно богатство – на 123 години е най-старото издание, а средната възраст на сбирката е 77 години.

Не от XXв., от XIX в. е изданието Лермонтов,”Герой на нашето време”/1890г./в превод на Людмил Стоянов. С пет години по-млада е книгата на историка Г.Димитров, „Княжество България”/1895г./. Преди 111 години е отпечатана и съхранена книгата, разказваща за „Плевен и обсадата му през 1877г.”/1902г./, само броени години след самите събития... На достопочтените 92 години са няколко книги в раздел художествена литература и литературознание. Българите току-що са се сбогували със своя народен поет Ив.Вазов и книгата е вече факт „Прослава на Вазов”/1921г./Сред антикварните книги са три класически произведения: Софокъл, „Едип цар”/1925/, Гьоте,”Клавиго”/1921/ и Байрон,”Манфред”/1922/ в превод на блестящия поет и ерудит Гео Милев.

Дълга е поредицата от книгите-ценности: Н.Бозвели и неговата „Мати Болгария”/1929/, П.Берон и „Извадки от Рибния буквар”/1926/, П.Ю.Тодоров, „Самодива”/1903/...

87 книги, съдържащи историята на достойното българско общество, 87 книги, пазещи знания, ерудиция, обич! Посетете изложбата с антикварни книги, заредете се с доза родолюбие, припомнете си забравени личности, стойности, събития! 28-31 октомври 2013г. - библиотеката при СОУ”Св.св.Кирил и Методий” -гр.Карнобат.

159 години от рождението на Оскар Уайлд

На днешната дата в Дъблин, преди 159 години, се ражда Оскар Уайлд – ирландски драматург, писател и поет. Завършва с отличие колежа „Тринити“, а след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира. През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”. След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп.„Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, романи и др. Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън. Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които: • Колко е важно да бъдеш сериозен (1895) • Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892) • Идеалният мъж (1895) • Жена без значение (1893)

Пише и издава 2 сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават. Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк. Ето няколко мъдри мисли, които и днес звучат актуално и които са доказателство за интелектуалната висота на Оскар Уайлд "Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му." "Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си." "Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш." "Да обичаш значи да надминеш себе си." "Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане." "Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани." "Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново." "Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите." "Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб."

НА ВНИМАНИЕТО НА НАЧАЛНИТЕ УЧИТЕЛИ!

В училищната библиотека ще намерите сценарии за следните наближаващи дати и събития: • 1 ноември – Ден на будителите; • Здравето е най-голямото богатство; • За да ни е здраво здравето, трябва да го пазим здравата”; • „Училището празнува”; • „На улицата е опасно”; • „Светът е за всички, да бъдем толерантни”; • Сценарий за празника Рождество Христово;

• Нова година.

УСМИХНЕТЕ СЕ!

Днес е Световният ден на усмивката. Той се отбелязва всеки първи петък на октомври и е посветен на доброто настроение.

Символ на празника е усмихнато жълто лице-емотикон, което всички сме свикнали да виждаме почти навсякъде. Основател на деня и емотикона е американският график Харви Бел. Той създал усмихнатото лице като част от рекламна кампания през 1963.

Преди да почине през 2001 г., вече на прилична възраст, Харви Бел, окончателно определил своята мисия - той виждал себе си като международен посланик на щастието и измислил този празник - Международен ден на усмивката. Според Бел това трябва да бъде денят "посветен на доброто настроение и добрите дела" и да преминава под мотото: "Направи добро. Помогни на някого да се усмихне". Бел смятал още, че това трябва да бъде ден, в който всеки да се усмихва и да дарява усмивки на околните. Датата е в началото на октомври, защото началото на есента определено има нужда от повече усмивки.

Празникът на усмивката се отбелязва за първи път в американския град Уорчестър, щата Масачузетс на 1 октомври 1999 г. Хиляди ученици от този град изготвят картички с усмихнатото лице, които изпращат на болници и клиники. Това се превръща в национално и международно водещо събитие на новинарските потоци, съобщават от фондацията Worldsmileday.

Специално за този ден пощенските служби на САЩ издават пощенска марка с усмихнатото лице, което се повтаря в чест на този ден и през следващите години.

Днес е рождената дата на един велик изобретател, променил света - българинът ДЖОН АТАНАСОВ

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтон, щата Ню Йорк. Той е първото от 10-те деца в семейството на българин емигрант от ямболското село Бояджик. Получава бакалавърска степен в Щатския университет на Флорида (1925 г.), магистърска - в Щатския университет на Айова (1926 г.), а докторска по философия (физико-математически науки) - в Университета на Уисконсин (1930 г.). После се завръща в Щатския университет на Айова в град Еймс, където работи до 1945 г., първоначално като професор по математика, а по-късно - и по физика. В края на 30-те години той търси начин да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототипа на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г. В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програма и електронни елементи като носители на данни. След 1945 г. той посвещава остатъка от професионалния си живот на множество правителствени и индустриални проекти, като същевременно ръководи две компании, основани от него. През 1941 г. Атанасов приема Джон Мокли, който се интересува от компютъра му. Какво точно се е случило тогава? Това се разглежда подробно на съдебния процес 26 години по-късно, който е трябвало да изясни дали Джон Мокли и Джон Преспър Екърт са използвали непозволено откритието на Атанасов при създаването на първия (официално дотогава) електронен компютър ЕНИАК през 1942-46 г. Съдът, начело с федералния съдия Ърл Р. Ларсън, се произнася категорично в полза на Джон Атанасов, който е обявен за бащата на компютъра!

"Екърт и Мокли не са изобретили първия автоматичен електронен цифров компютър, а са извлекли основната идея за него от Джон Атанасов." (из заключението на съда в Минеаполис, 1973 г.)

През 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от БАН и му е връчен орден "Кирил и Методий" - първа степен. Това е първата му награда и обществено признание. Второто му посещение у нас е през 1985 г.

Най-голямото отличие през живота си Джон Атанасов получава от ръцете на президента Джордж Буш (баща) - Националния медал за наука и технология. Ученият умира на 91-годишна възраст през 1995 г.

118 години от рождението на ЕСЕНИН

Сергей Александрович Есенин (21.09/3.10.1895 – 28.12.1925), велик руски поет, е роден в село Константиново, Рязанска губерния. Детството си прекарва в дома на дядо си по майка Фьодор Титов. На пет години се научава да чете, а на девет прописва стихове. Завършва Константиновското земско училище и църковното Спас-Клепиковско училище, подготвящо селски преподаватели. През 1912 Есенин пристига в Москва, където работи в търговска кантора и като коректор в типография (1913). През 1912 постъпва в историко-философското отделение на Народния университет в Москва, учи половин година. През 1914 е първата му публикация: стихотворението “Бреза” в московско списание. През 1915 пристига в Петроград, където се запознава с Николай Клюев, Зинаида Гипиус, Дмитрий Мережковски, Александър Блок, в чийто дом е посрещнат радушно. Блок оценява високо стиховете на Есенин и му съдейства. През същата година влиза в групата на “селските поети” (Николай Клюев, Сергей Городецки и др.) През 1916 излиза първият му сборник “Задушница”, последван от книгите “Преображение” (1918), “Рус”, “Москва кръчмарска” и “Стихове” (1924), “Персийски мотиви” и “За Русия и Революцията” (1925). През 1916 е призован на военна служба. Революцията го заварва в дисциплинарен батальон, където попада за отказ да напише стихове в чест на царя. Самоволно напуска армията, работи с есерите (”не като партиец, а като поет”). Приема радостно Октомврийската революция. През 1918-21 много пътува из страната: Мурманск, Архангелск, Крим, Кавказ, Туркестан, Бесарабия. Към началото на 20-те години се отнасят най-значителните произведения на Есенин: поемите “Рус отиваща си”, “Песен за великия поход”, “Рус съветска”, “Ана Снегина”, “Черният човек” (написана преди смъртта му); драматичните поеми “Пугачов” и “Страната на негодниците”. През 1922-23 заедно със съпругата си – американската танцьорка Айседора Дънкан – Есенин предприема дълго пътуване в Западна Европа (Германия, Франция, Белгия, Италия) и САЩ, където живее 4 месеца. През 1924-25 пътешества в Закавказието (сб. “Персийски мотиви”). Против него и приятелите му се фабрикуват дела по обвинение в антисемитизъм, за това обвинение по онези времена се полага разстрел. “Автори на доноси срещу Есенин са: 1920, септември – А. Рекстен, 1923, септември – М. Родкин, 1924, януари – Ю. Ерлих, 1924, февруари – Л. Майзел, М. Кримски, 1924, март – братя Нейман.” (Данните са от тайните архиви, публикувани в книгата «13-те углавни дела на Сергей Есенин».) В края на декември 1925 Есенин пристига от Москва в Ленинград. По думите на изследователя Виктор Кузнецов, поетът бяга от московска болница в Ленинград, където е арестуван и закаран в таен следствен затвор на ГПУ. Там животът му прекъсва трагично в нощта на 28.12.1925 г. Официалната версия (”самоубийство”) се отрича от много изследователи, сред които и Едуард Хлисталов. По-скоро трябва да се говори за тайно убийство, извършено от троцкисти. Тялото е закарано в близкия хотел “Англетер”, където е извършена кощунствена инсценировка на самоубийство, според Кузнецов. Есенин е погребан във Ваганковското гробище в Москва – погребението е грандиозно, по свидетелството на съвременниците, така не е погребван нито един руски поет. Виктор Кузнецов пише: “Организаторите на убийството на поета се намирали на самия връх на властта. Престъплението е замислено в кабинета на Троцки. Всички тях по-късно ги прегазва сталинската машина. Волф Ерлих е разстрелян през 1937, Блюмкин – през 1929 в Москва, Троцки е убит през 1938 в Мексико…” На български език Сергей Есенин е превеждан от Иван Николов (“Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми”, изд. Народна култура, 1984), Иванко Николов, Огнян Антов и др. Публикувани са и “Спомени за Сергей Есенин” (1984), съставител Иван Николов. Посветена на творчеството и жизнения път на великия поет е книгата на Станислав Куняев и синът му Сергей Куняев “Есенин”, издаден на български език през 2008 г. от изд. Рива. В училищната библиотека ще намерите стиховете, поемите, писмата на великия руски поет. Заповядайте!