Той е мъртъв повече от век, но фантастите го почитат като свой гуру. Поколения читатели вярват, че Жул Верн е измислил подводницата и самолета, предсказал е полета до Луната и ерата на телевизията, а след това на инженерите не оставало нищо друго, освен практически да реализират ‘измислиците’ му...
Ако си направим труда и сравним календара на научните открития и изобретения на 19-ти век и ги сравним с първите издания на френския фантаст, ще видим, че Жул Верн всъщност се е опирал на природонаучните и техническите постижения на своето време. Той е бил образован човек, но не и пророк. Не е имал фантастични хрумвания, а просто се е вдъхновявал.
Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20-ти век.
Жул Верн е роден на 8 февруари 1828 година в Нант, Франция в семейството на преуспял адвокат. Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за юрист и му дава пари за тази цел. През 1848 година, след завършване на лицея в Нант, Жул Верн заминава за Париж и започва да следва право. Там един негов роднина го въвежда в литературните кръгове и младежът започва да публикува пиеси, повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. Все пак , Жул Верн успява да се дипломира, но макар и с диплома на юрист, той решава да не се върне при баща си и да работи в неговата кантора, а остава в Париж. За да се издържа, първоначално работи като писар при един нотариус, а след това, като секретар на малкия „Театр лирик“.
През 1857 година се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан, която има две дъщери и за да издържа семейството си, започва да работи като борсов посредник.
В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 година сключва договор с известния издател Пиер Етцел, според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“. През 1863 година излиза романът на Жул Верн „Пет седмици с балон“ , разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и Жул Верн от този момент напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции.
Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности.
Жул Верн не е пътешествал само във фантазиите си. Той последователно е притежавал 3 яхти, с които пътувал и където пишел. Вярно, не предприемал големи пътешествия, а повече обикалял около британските острови, а най-далечната точка, до която е стигнал, била Северна Африка. Посетил е и Америка, за да види най-големия по онова време кораб “Great Eastern”.
Легендите за спокойния и уреден живот на Жул Верн са ‘дело’ на неговата племенница. Тя всячески се опитвала да отклони вниманието на почитателите на писателя от всичко, което можело евентуално да хвърли сянка върху личността му.
Говори се, обаче, че животът на Жул Верн не е бил много щастлив. Бракът му с Онорин не бил щастлив и от негови кореспонденции с издателя му, може да се предположи, че той е имал поне една извънбрачна връзка. Разочарования му донесъл и неговият единствен син Мишел. Дали е бил буйно дете или е страдал от душевна болест, но бащата не успявал да се справи с него. Когато той е 15-годишен, бащата го изпраща в детски затвор, а по-късно, под надзора на полицаи, го изпраща в Индия.
Писателят продължава да пише. „Осемдесет дни около света“ се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. В „Пътуване до центъра на Земята“ описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“, гигантско оръдие изстрелва героите в орбита. Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. В „Двадесет хиляди левги под водата“ Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – Капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“, вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през 1886 година и е кръстена в чест на подводницата на Капитан Немо.
През 1871 година Жул Верн се установява в Амиен , където остава до края на живота си. Животът на писателя в Амиен е изключително скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на писма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огромна картотека, в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море.
На 58-годишна възраст, Жул Верн едва не е убит пред вратата на дома си от душевно болния си племенник си Гастон. Не е ясна причината на този атентат, защото писателят бил много близък с брат си Пол, а и племенникът много обичал чичо си. След този нещастен случай, Жул Верн окуцява за цял живот.
Фантастът написва най-значителните си творби до 1880 година. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия песимизъм. В своята късна повест „Вечният Адам“ , Жул Верн разказва за историк от далечното бъдеще, който открива, че цивилизацията на 20-ти век е унищожена от геологически катаклизъм, а легендата за Адам и Ева става по-истинска и циклично повтаряща се.
Жул Верн пишел по два-три тома годишно. Темите са с широк диапазон. Въпреки, че описвал екзотични места, самият Жул Верн не е пътувал много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.
Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден Жул Верн сериозно заболява. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи, осем от които са издадени след смъртта му.
Жул Верн запазва съзнание до самия си край. Умира тихо, в присъствие на семейството си, на 24 март 1905 г. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.
И колкото и някои критици да се ровят с миналото на големия френски писател, той си остава Жул Верн! Всичко останало е без значение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар