24 август 2012 - събития и бележити дати

24 август е 236-ият ден в годината според григорианския календар. През 79 г. изригва вулканът Везувий. Градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел и хиляди хора загиват. През 1215 г. папа Инокентий III обявява Магна харта за невалидна. .

През 1456 г. приключва отпечатването на Библията на Гутенберг. На този ден през 1853 г. за пръв път се приготвя картофен чипс. През 1891 г. Томас Едисон патентова кинокамерата. През 1912 г. Аляска става територия на САЩ. На този ден през 1949 г. влиза в сила договорът, с който се учредява НАТО. През 1954 г. американският президент Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия. През 1960 г. е отчетена най-ниската температура, измерена във Восток, Антарктида. Термометрите показали - 88 °C (-127 °F). През 1966 г. в СССР е изстрелян космическия апарат „Луна 11”. През 1968 г. Франция взривява първата си водородна бомба. Този акт е известен като „Операция Канопус”. Това я превръща в петата термоядрена сила в света, за онова време. През 1971 г. Pink Floyd изпълняват най-известния си концерт на развалините на амфитеатъра в Помпей. С това те отбелязват 1892-ата годишнина от изчезването на града. През 1995 г. излиза операционната система Windows 95 на Microsoft. През 2006 г. Международният астрономически съюз отнема статута на планета на Плутон. Решението е взето предвид малките размери на космическото тяло, което дотогава е отбелязвано като „най-малката планета в Слънчевата система”.

На този ден е роден Хорхе Луис Борхес (аржентински писател, 1899 г./"Борхес е безспорен класик. Няма друг писател с такава дълбочина на сюжетите, с подобен искрящ лаконичен стил и с неуловимо трептене на думите, което не подлежи на анализ, но озарява текста и е категоричен знак за гениалност." Умберто Еко)Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (на испански: Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.Борхес започва литературната си кариера в началото на 20-те години с публикации в издания, близки до сюрреализма. От 1955 година е директор на аржентинската Национална библиотека и професор по литература в Буеносайреския университет. През 60-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Световната му слава укрепва през следващите години, превръщайки се в част от латиноамериканския бум в литературата.Най-известните книги на Борхес са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм. Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“ Мисли на писателя:Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение. Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара. — Из „Борхес и аз“, прев. Анна Златкова Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват. МИГЪТ Къде остават вековете, времето къде е на мечове, които на татарите се присъниха, къде са крепките страни, които изравниха, къде дървото на Адам и другото, в Юдея? самотно настоящето е. Паметта отново съгражда времето. Вървежът на стрелките е навик и измама. Суета е скрита в годината, тъй както и в аналите световни. между зората и нощта е цяла бездна от светлини, агонии и безпокойства; лицето там не е ликът ти свойствен, в огледалата мътни на нощта което се оглежда. Неосезаемо и вечно мимолетното Сега е; Рай друг не чакай, нито Ад друг ще познаеш. УГРИЗЕНИЕТО Извършил съм най-лошия от греховете, които някой може да извърши. В своя живот не бях щастлив. И нека, недостоен, да ме погубят на безпаметството ледовете. Родителите ми са ме създали за играта рискована и тъй прекрасна на живота, за въздуха, земята, огъня, водата. Измамих ги. Не бях щастлив. И с неохота признавам, младата им воля не изпълних. Прилегна моят ум на удивителните битки с изкуството, нищожности то сплита. Предадоха ми храброст. В мене не покълна. Не ме напуска. Винаги до мен, ужасно, стои видението, че съм бил нещастен. На този ден са родени още: Александър Римски-Корсаков (руски генерал, 1753 г.) , Хол Смит (американски актьор, 1916 г.), Ясер Арафат (палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г., 1929 г.), Винс Макмеън (собственик на Световната кеч федерация, 1945 г.), Кен Хенсли (британски рок музикант, 1945 г.), Паулу Коелю (бразилски писател, 1947 г.), Жан-Мишел Жар (френски музикант, 1948 г.), Настася Кински (американска актриса, 1961 г.), Реджи Милър (американски баскетболист, 1965 г.), Чад Майкъл Мъри (американски актьор, 1981 г.), Рупърт Гринт (британски актьор, 1988 г.).