БОЖАНА АПОСТОЛОВА НИ НАПОМНИ, ЧЕ ИМАМЕ ДУХ И ЕМОЦИИ

Пловдивската интелектуалка Божана Апостолова

днес владя града емоционално, напомни на малки и големи, че бита не бива да обсебва живота ни, че сме достойни личности само когато чуваме гласа на сърцето си-така чуваме и сърцето на близките, приятелите,съмишлениците си. Напълни сетивата ни с емоциите на пречистващото страдание, на осъщественото дълбоко приятелство и обич. Обезоръжи ни с пределната си искреност и неподправеност, даде ни урок за достойно поведение...Напомни ни за понятията приятелство, взаимопомощ, сърцатост, патриотизъм. Една пречистваща среща, поезия, изстрадана и дълбока като бездна, една емоция, изгаряща като нестинарските и пламъчета в дланта! Ето стихотворение, посветено на сина и: Днес , 17 юли 2006 Побеляха косите ми, сине. Годините ми се протриха от носене, а се катерят все още нагоре. С едната си ръка вече докосвам небето, а с другата се стискам за тебе. О, Боже, каква канара е обичта ми – страховито надвесена, едва я задържам с очите си, за да не падне, да не затрупа пътя ти, синко, и обърка посоката. На сърцето ти… В училищната библиотека ще намерите част от творчеството на Божана Апостолова.