Младите хора научават думата "будители" в училище на датата 1 ноември. Тогава си пропомняме, че човешкото битуване ще бъде безцветно и жалко, ако няма пориви, ако няма стремеж към свобода на духа. И тогава, по естествен и логичен начин, се връщаме към далечното ни минало, когато "будителите" са дали глътката свобода, необходима за нормално човешко съществуване. П.Хиледарски дава първият знак със своята "История славянобългарска", която написва точно с тази цел- да пробуди народното самочувствие, да припомни за славното минало на българите и България. П.Берон с неговия "Рибен буквар", Софроний Врачански, Васил Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Братя Миладинови- имената са десетки-стотици... Всеки е дал своя принос българската нация да се съвземе от подтисническите години и да възвърне националното си съзнаие и гордост. През историческите години имената на будителите нарастват, като преминават през литературата, науката, изкуството.
Важно е да казваме и да знаем, че будителския дух на дедите ни е пренесен и до нашия днешен ден. На едно от първенстващите места са имената на учителското съсловие, което в морето от информация успява да овладее и намери най-точния, най-прекия път и да подготвя българските деца за бъдещия живот на едно високо ниво от знания и подготвеност. Съвременни будители са и издатели, писатели, хората на духовността. Защото на всички ни е ясно, че духовността на човека го отличава от другите земни същества. Чрез духовността ние се осъществяваме пълноценно.
Ще бъда радостна, ако дадете пример за истински будител в нашето училище, като се обосновете за това. Направете го, оценете своя учител, родител, близък , като го поставите в тази висока категория. Така Празникът на будителите ще има конкретни, човешки, днешни измерения и ще го усетим по-истински и по-топло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар