ЗАЩО СА НИ КНИГИТЕ?

Предстои Световният ден на книгата, печата и авторското право /23 април/ и помолих няколко ученика да напишат есе, посветено на книгата и нейното бъдеще. Пръв се отзова ЖЕЛАН ЖИВКОВ ДАНЕВ - 12а кл. Прочетете го- думите са просто излишни!

ЗАЩО СА НИ КНИГИТЕ
Ако никой не прочете този текст, то ще се потвърди теорията ми, че през XXI век четенето на буквичките, обединени в думички, извезани в редове по белите странички, не е сред любимите занимания на подрастващите. Какво трябва да направим тогава- нали целта на всички ни е да направим децата щастливи? Нали затова те получават за десетия си рожден ден iPod, а не "Приключенията на Том Сойер"?
Книгата е дебела и тежка! Не може да се побере в малката дамска чантичка "Gucci". Ако някой случайно се излъже и прочете книга, получава титлата "зубрач". Този случаен зубрач получава винаги високи оценки. Майка му и баща му се гордеят с него, но нямат пари да му купят дори свестен компютър. Той и не иска. Получава всичко, което желае- книгите. Пренася се в несъществуващи царства и като героя от новата игра на Blizzard се справя със змейове и чудовища. Той изучава всички науки, които се преподават в училище. Участва в конкурси за стихотворения и есета. Въпреки, че е още млад ученик смята, че благодарение на множеството книги, които е прочел, има оформена гледна точка по важните проблеми на съвремието. Печели конкурс след конкурс. По всичко личи, че го чака бляскаво бъдеще. Завършва университета със специалността, по която мечтае да работи. Мечтае, но тази мечта се превръща в утопия, защото няма място за реализация. Всички работни места са заети от чанти "Gucci" и от гелосани господа с глуповат поглед. Ръцете на тези господа са мръсни като парите, които незаслужено прибират и като пода, до който се кланят, щом шефът ги приближи. Зубрачът, който цял живот е учил и се е лишавал от забавленията на гелосаните господа, за да може да постигне нещо в живота си, се превръща в страдалец. Работи за мизерна заплата като чистач в училище. По съсухреното му, преждевременно остаряло лице се чете загубата му с битката на времето. Той, също като Далчевия лирически герой, е осъзнал, че е пропилял живота си в четене на книги, в изучаване на науки и в трупане на знания, които няма да са му полезни. Защо е правил това? Защо не е отивал на партита, чиято цел е да се напиеш? Сега щеше да е като другите - да печели хубава заплата, да работи това, което иска. Дори щеше да си има хубава приятелка, макар и само заради парите си. Искал е да играе честно? Никой не играе честно. Всеки търси интрига, от която да може да извлече нещо. Липсват тези красиви идеали, които са описани от възрожденските ни автори. Никой не проявява жертвоготовност за дадена кауза, защото той се нуждае от помощ, а не я получава. Доброто съществува само в книгите, но защо ни е да сме добри, щом никой не е добър към нас? Животът е прекалено различен от изкуството, а и съвременното значение на думата "изкуство" все повече се отдалечава от книгата. Хората предпочитат да слушат музика, изпълнена с насилие и груби думи, пред това да морят очите си с "Баскервилското куче" на А.К.Дойл. Явно книгата изостава и все по-често е изоставяна в някой шкаф, където скоро бива забравена. Защо са ни тези хартийки с дебели корици и милиони буквички? Не четем ли достатъчно, когато в киното гледаме тричасовия филм по седма част на Хари Потър или когато се приберем вкъщи и от 10ч. до 19ч. гледаме маратон на седми сезон на Stargate/ със субтитри/? Защо са ни книгите? Те свършват толкова бавно и изискват толкова търпение. Не те оставят да излизаш с приятели, не те оставят да си доспиш. Думите се вливат в мозъка ти и започваш да се чудиш:"Какво следва?" Сънуваш героите от книгата, събуждаш се и започваш да четеш...Не ти дават миг спокойствие и те карат да съпреживяваш всичко, заедно с героите. Ами ако се случи нещо лошо? Кому е нужно да пише лоши работи? Нали четем, за да избягаме от заобикалящото ни зло? Да, но не се получава, защото книгите отразяват действителността, макар и по магичен начин. Те могат само да ни накарат да се замислим върху тази действителност и да се опитаме да я променим. Всичко зависи от нас, ние сме бъдещето. Това е плашещо. Книгата е плашеща. Да я смачкаме и да си запалим огън. Да изпълним предсказието на Рей Бредбъри /451 градуса по Фаренхайт"/ и да превърнем стените в домовете си в огромни телевизионни екрани, защото не се нуждаем от книгата, която ни показва пътя. Ние си имаме чантички "Gucci" и iPod. Друго не ни трябва!