Дати и събития за м.декември 2014г.

Ето бележитите дати и събития, които ще съпътстват м.декември 2014г. •03. 125 г. от рождението на Стоян Павлов Загорчинов, български писател (1889 – 1925); •06. 170 г. от рождението на Петко Киряков Калоянов

(Капитан Петко Войвода), български революционер (1844 – 1900); •06. 90 г. от рождението на Павел Матев, български поет (1924 – 2006); •08. 140 г. от излизането на бр. 1 на в. „Знаме”, редактирано от Христо Ботев, Букурещ (1874 – 1875); •14. 125 г. от рождението на Христо Ясенов, български поет (1889 – 1925); •16. 120 г. от рождението на Николай Хрелков, български поет (1894 – 1950); •21. 375 г. от рождението на Жан Расин, френски драматург (1639 – 1699); •24. 215 г. от рождението на Иван Селимински, български възрожденец, общественик и лекар. Селимински е главния организатор на доброволческите български отряди по време на Кримската война (1799 – 1867) ; •26. 110 г. от рождението на Алехо Карпентиер, кубински белетрист (1904 – 1980); •28. 105 г. от рождението на

Никола Йонков Вапцаров, български поет (1909 – 1942); •29. 135 г. от създаването на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, 1879 г.; •29. 205 г. от рождението на Уилям Юърт Гладстон, английски държавник и политически деец (1809 – 1898); •31. 120 г. от рождението на Анна Каменова, българска белетристка (1894 – 1982);

•31. 145 г. от рождението на Анри Матис, френски живописец, график и скулптор (1869 – 1954). Заповядайте, ще намерите подходяща литература и ще направите часовете си по-различни и цветни!

Световен ден на детето - 20 ноември! Честит празник, деца, наше бъдеще, наша радост!

Днес е Световният ден на детето. На 20 ноември 1959г. на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето. На същия ден през 1989г ООН приема Конвекция по правата на детето.

Нека никога не разплакваме децата си, никога не им причиняваме болка.Нека ги обградим с обич и топлина. Да ги научим да се усмихват и да рисуват сини феи по запотеното стъкло на прозореца.Нека повярваме в приказния им свят, защото само така те ще ни позволят да бъдем част от него.Нека не забравяме пясъчните кюфтета и плюшените си мечоци. Независимо от това колко големи си мислим, че сме в момента, все някога ще дойде ден, когато ще поискаме да се върнем обратно в света на дъгите и сапунените мехури.Ако успеем да не разочароваме нито едно дете по пътя си, може би ще успеем, в края на този път, да бъдем пак там, където се случват вълшебства.

70 години от зверското убийство на видния български интелектуалец- Райко Алексиев

Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист; неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Райко Николов Алексиев е роден в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун на 7 март 1893 година. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913 г. българската царица Елеонора става една най-големите почитателки на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

Вестник „Щурец“ През 1932 г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията — тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков — глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето — шоп одумник, Отец Тарапонтий — практичен духовник.

През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца — Радослав, Веселин и Александър. След смъртта на Райко Алексиев, съпругата му е имала няколко брака, през 1965 г. успява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 г. в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 г. Алекс Алексиев живее в САЩ, връща се в България след промените през 1989 г. и известно време е съветник на Филип Димитров.С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди: “Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.” Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев е пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София заради карикатура на Сталин. В документалния роман „Горещо червено“, създаден въз основа на интервюта на авторката Ивайла Александрова със съпругата на Алексиев и на проучване на архивите от Народния съд и МВР, се цитират различни версии за мъченията и края на художника, но нито една от тях не е доказана безспорно. През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюза на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

Райко Алексиев е баща на журналиста и общественик Алекс Алексиев. Нека знаем и помним делата на видните българи! Уроците по знание ни правят по-мъдри и по-адекватни в настоящето!

Ставри Калинов на 70 години: Човек е бог и дявол по 50% -Ден на българския художник

Възхваляван и подценяван, обичан и мразен, това е Ставри Калинов. Един от най-известните в наши дни български художници навършва 70 години. Занимава се с живопис, малка пластика и приложно изкуство. Организирал е многобройни самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина. Сред феновете му е авангардният дизайнер Пако Рабан, негови картини е притежавал дори папа Йоан Павел ІІ. Представям Ви неговите творби.

Бележити дати и събития през м.ноември 2014г.

На вниманието на учителите и посетителите на блог Библиотеката представям културния афиш за м.ноември. Необходимата информация по посочените събития е в наличност в училищната библиотека. Направете часовете си различни и интересни!

>!•01. 150 г. от рождението на Стефан Жеромски, полски писател (1864 – 1925); •03. 70 г. от рождението на Надежда Захариева, българска поетеса и писателка (1944); •07. 145 г. от излизането на бр. 1 на в. “ Свобода “, орган на революционната българска емиграция, редактиран от Любен Каравелов, Букурещ, 1869г.;

>•09. 100 г. от рождението на Павел Вежинов, български писател (1914 – 1983); •10. 255 г. от рождението на Йохан Фридрих Шилер, немски поет, драматург и естет (1759 – 1805); •15. 70 г. от рождението на Ставри Калинов, български скулптор и художник (1944); •19. 125 г. от рождението на Димитър Иванов Шишманов, български белетрист, журналист, публицист, държавен деец (1889 – 1945);

•20. 110 г. от рождението на Орлин Василев, български писател и драматург (1904 – 1977); •21. 320 г. от рождението на Франсоа Мари Аруе – Волтер, френски писател, философ и историк (1694 – 1778);

•24. 155 г. от рождението на Радко Димитриев (Руско Д. Русков), български военен деец и дипломат (1859 – 1918);

•24. 150 г. от рождението на Анри де Тулуз-Лотрек, френски живописец (1864 – 1901); •30. 140 г. от рождението на сър Уинстън Ленард Спенсър Чърчил, английски държавник (1874 – 1965).

БУДИТЕЛИТЕ-поклон пред паметта и делото им!

Днес, в училищната библиотека, учениците от 4а и 4б кл. научиха какъв е празникът на Българските будители - 1 ноември. За по-сигурно получиха кратко пояснение в писмен вид. Говорихме за българската учителка - Райна Княгиня, четохме разказ за безсмъртната знаменоска на Априлското въстание.

Опитахме се с г-жа П. Вълчева да убедим децата, че Денят на будителите е значим и стойностен за нас, защото чрез него носим днешното българско самосъзнание. Сравнихме с популярния напоследък Хелоуин, който има най-вече зрелищен характер и е напълно чужд за народа ни. Изложба от книги показа на децата националните ни герои-Будители на народната памет.

Димитър Талев - вълшебникът на думите, сърцеведът в българската литература

Преди да Ви разкажа и припомня за живота и делото на прекрасния български писател Димитър Талев, ще Ви споделя мнението си, четейки в момента романът "Самуил". Ако имате нужда от душевно равновесие и комфорт, вземете и прочетете романа, или го препрочетете. Самуил е изграден с толкова обич и човещина, българските съдбини са описани брилянтно- с топлота и преклонение, историческият период е знамателен, още повече, че току-що България чества 1000 години от смъртта на този велик българин.

Ако имате нужда от прочит на истински роман, с дълбока същност и стойност - това е романът "Самуил"!Ето и един кратък цитат от романа:"...Народът трябва да е с нас,целият народ. И най-напред тия, по-простите люде; с тях се върши работа най-добре... Народът живее в нужда и в страх, та всеки изкусен словоборец може да го подмами...Аз искам да спася царството и да го засиля... Силата на царството е войската му, а кой ще я даде-народът ще я даде, простият народ. Аз искам да бъде така, че и бедният народ да каже: това царство е мое и аз ще го пазя. Такова царство искам да направя аз, да бъде за всекиго опора и сила."

Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г.

Произведения: Сълзите на мама (1925) В дрезгавината на утрото (1928) Усилни години (1930) Здравец и Иглика; Сърцето-цвете (1930) Под мрачно небе (1932) Златният ключ (1935) Великият цар (1937, 1943) Старата къща (1938) На завой (1940) Гоце Делчев (1942) Град Прилеп (1943) Завръщане (1944) Железният светилник (1952) Илинден (1953) Кипровец въстана (1954) Преспанските камбани (1954) Самуил Щитове каменни, кн. 1 на трилогията "Самуил, цар български" (1958) Пепеляшка и царският син, кн. 2 на "Самуил, цар български" (1959) Погибел, кн. 3 на "Самуил, цар български" (1960) Хилендарският монах (1962) Гласовете ви чувам (1966) Братята от Струга В училищната библиотека ще намерите романите на Димитър Талев. Потопете се в родната история и ще откриете корените си, изворът на българщината, дълбоката човечност и хуманизъм на писателя!