ВАСИЛИЙ ЩУКШИН - ТВОРЕЦЪТ, КОЙТО ЩЕ СЕ ПОМНИ

Василий Макарович Шукшин (25.07.1929-2.10.1974) е руски писател, кинорежисьор, актьор, заслужил деятел на изкуството на РСФСР (1969). Роден в село Сростки, Бийски район, Алтай, в средно заможно селско семейство. Член на КПСС от 1955 г. Публикува от 1958 г. От 1944 г. работи в строителството, шлосер в завод. Служи като матрос в Черноморския флот. В периода 1953-1954 г. е директор и преподава руски език и литература във вечерно училище за селска младеж. Завършва режисьорския факултет на Висшия институт по кинематография - ВГИК (1961). Дебютира като актьор във филма «Тихият Дон» (втора серия) на С. Герасимов (1956), следват «Двамата Фьодоровци» на Марлен Хуциев (1959), «Златният ешелон» (1959), «Проста история» (1960), «Когато дърветата бяха големи», «Альонка», «Мишка, Серьога и аз» (всички-1962), «Ние, двама мъже» (1963), «Какво е то, морето? » (1964), «Журналист» (1966). В сборниците с разкази «Селски жители» (1963), «Земляци (1970), «Характери» (1973), «Разговори при ясна луна (1974), повестите «Там, в далечината» (1966), «А на сутринта се събудили…» (издадена в 1975), историко-революционния роман «Любавини» (1965), историческия роман «Дойдох свобода да ви дам» (1971) показва многообразието на социалнопсихологическите типове на хората от народа. Режисьор в киностудия «Максим Горки» от 1963 г.

Режисира филми по собствени сценарии «Живее такъв момък» (1964), «Ваш син и брат» (1965), «Странни хора» (1971), «Калина алена» (1974) и др. Изпълнител на ролите в свои и редица други филми. Активен привърженик на «руската идея», за реалистично и народностно изкуство. Умира скоропостижно в село Клетская, Волгоградска област, по време на снимките на филма «Те се сражаваха за Родината» по произведението на Шолохов. Погребан в Новодевичето гробище в Москва. Лауреат на Ленинска награда (1976, посмъртно).

нас са издадени «Калина алена» (1976, 1978), « В профил и анфас» (1976), «Дойдох свобода да ви дам» (1977, 1982), «Любавини» (1981, 1986, 1988), «Живял човек.. » (1988).

В училищната библиотека можеше да намерите цялото му творчество и да се потопите с яркия, запомнящ се, силен и едновременно топъл и затрогващ свят на неговите герои.

Днес е рождения ден на една прекрасна шведска писателка - МАРИЯ ГРИПЕ

90 г. от рождението на Мария Грипе – шведска писателка (1923-2007) Шведската писателка Мария Грипе е сред най-изтъкнатите скандинавски авторки. Родена е на 25 юли 1923 г. във Ваксхолм, Швеция. Като малка измисляла приказки и ги разказвала през нощта на братята и сестрите си. В училище пишела стихове. Първите си книги създала за дъщеря си Камила. Публикува първата си книга за деца през 1954 г., а признанието на международната критика завоюва с трилогията си за Хуго и Жозефина и серията от романи за Елвис Карлсон. Наградена е от Министерството на културата на Испания. Получава и наградата "Астрид Линдгрен". През 1974 г. е удостоена с наградата “Ханс Кристиан Андерсен”. Книгите й “Крал Лабан идва”, “Себастиян и сянката”, “Не загубвай маската”, “Стъкленият тунел” са любимо четиво на децата.

М. Орвиг очертава две основни линии в творчеството на Мария Грипе : Реалистично-психологическа и приказно-романтична. Името й е свързано с въвеждането на един показателен образ в литературата за деца – този на майката-диктатор, тормозеща себе си и другите с непрестанните си претенции към детето.

“Елвис Карлсон” е само една от седемте книги от поредицата, в която е разкрит животът на “малкия човек”. На шест и половина години той е принуден да се бори за правото на своето Аз, да избира, как да постъпва. Когато посегателствата над личността му стават драстични, той не се примирява, не отстъпва, а търси начин за разрешаване на проблемите, без да бяга от тях. На български език са преведени книгите: “Нощният татко”, “Елвис Карлсон”, “Къщата на желанията”. В училищната библиотека ще намерите повестта "Елвис Карлсон", с която ще съпреживеете радостите и тревогите на малкия Елвис, които, навярно, приличат на вашите, деца?!

Днес е рожденият ден на Александър Дюма-баща

210 г. от рождението на Александър Дюма – баща – френски писател (1803-1870) Александър Дюма е роден на 24 юли, 1803

в град Вийер Котре, департамент Ен, Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четиригодишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщия тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.Работейки в Париж, Дюма започва да пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 неговата първа самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III“ получава одобрението на широката публика. Следващата година втората му пиеса „Кристина“ става също толкова популярна, в резултат на което той може да си позволи да посвети цялото си време на писателстване. През 1830 Дюма участва в Юлската революция, която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място бившия му работодател Луи-Филип. Вследствие на тази революция животът във Франция в периода 1830 — 1835 е труден, с чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката да се подобрява и цензурата в пресата да намалява, Дюма вижда възможност отново да хване перото. След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания, така че през 1838 той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма. В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю. В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер, през 1840 Александър Дюма издава „Учителят по фехтовка“, разказ за събитията през Декемврийската революция в Русия. Впоследствие този роман бива забранен от цар Николай I, а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в „Граф Монте Кристо“ и „Братята корсиканци“, а също и в мемоарите на Дюма.Къщата на Дюма, наречена „Замък Монте-Кристо“През 1840, Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. В следствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син.

При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите. Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове заради разточителния си начин на живот.

Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му. Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68-годишна възраст.На 30 ноември 2002 със заповед на президента на Франция Жак Ширак, тялото на писателя е ексхумирано и с пищна церемония и държавни почести е преместено в Пантеона в Париж — голям мавзолей за велики французи. Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Неговите произведения са вдъхновили над 200 филма. Домът на Дюма — Шато Монте Кристо — е реставриран и отворен за почитателите. В училищната библиотека ще намерите следните книги от Александър Дюма: "Граф Монте Кристо", "Виконт дьо Бражелон или 10 години по-късно", "Двадесет години по-късно", "Кралица Марго", "Двете Диани", "Дамата с кадифеното колие".

ДЕН КНИГАТА - ЕДИН ПРЕКРАСЕН АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ!

Днес отбелязваме Денят на книгата. Какъв по-добър повод от това да си припомним късометражния анимационен филм „Фантастичните летящи книги на г-н Морис Лесмор“, награден с „Оскар“. Насладете му се!

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=VljJIQuPDSE http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=VljJIQuPDSE#t=0s

Реймънд Чандлър - един от най-великите автори на криминални романи

Реймънд Торнтън Чандлър е американски писател, оказал голямо влияние върху развитието на криминалната литература по света. Роден в Чикаго на 23 юли 1888 г., Чандлър заминава за Англия през 1895 г., когато родителите му се развеждат. През 1907 г. приема британско гражданство и работи за Адмиралтейството, а след това - като журналист. По това време публикува стихове в късноромантичен стил. Връща се в САЩ през 1912 г. и учи за счетоводител. През 1917 г. се записва в канадскатаармия и воюва във Франция. След примирието се премества в Лос Анжелис. През 1932 г. вече е вицепрезидент на петролна компания, но губи добре платената си работа поради алкохолизъм. В търсене на някакъв източник на доходи Реймънд Чандлър се опитва да пише жълта литература. През 1933 г. публикува своя първи криминален разказ, а през 1939-а, когато е на 51 години, излиза първият му роман, „Големият сън“. Книгите му са приети много радушно и през 40-те години на 20 век Чандлър вече не само пише проза, но и работи по сценарии в Холивуд, сред които е класиката от 1944 година „Двойна застраховка“, където той е съавтор с режисьора Били Уайлдър. През 50-те години на ХХ век здравето и психическото състояние на писателя се влошават, той прави опити за самоубийство и умира през 1959 г. от пневмония. Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от Уистън Хю Одън и Ивлин Уо до Иън Флеминг. Макар че несъмнено е повлиян от Дашиъл Хамет, стилът му остава оригинален и ясно различим. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се е превърнало в класика.

Подобно на други именити писатели в жанра (като сър Артър Конан Дойл или Агата Кристи) Чандлър също създава персонаж, който е главно действащо лице на почти всичките му произведения - детективът Филип Марлоу. Ето негови фрази, показващи силното му чувство за хумор и яркия му език:

Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата. … Всичко, каквото можеше да си пожелае един мъж…, тя го имаше.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак.

— из романа "По-малката сестра" В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща. — из романа "По-малката сестра"

Всъщност те (парите) създават нови проблеми. И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Гласът й би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове.

— из романа "По-малката сестра"

Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

…Две жизнерадостни мацаници на стените, толкова ужасни, че нищо чудно да бяха много скъпи.

— из романа "По-малката сестра"

Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка.

— из романа "По-малката сестра"

Замѝсли се. Мисленето бе изтощителна работа.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф.

— из романа "По-малката сестра"

Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Или знаеше нещо, или не знаеше. Ако знаеше нещо — или щеше да ми каже, или нямаше. Толкова просто беше.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Искам да сме наясно. Малко вулгарно, но ще ти го кажа. Не съм от онези случайни курви. Може да ме имаш, но не само като се пресегнеш.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да спечелите пари.

— из романа "По-малката сестра"

Колкото повече знам, толкова по-малко поразии ще направя.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Мирисът на кафе бе достатъчно гъст, за да построиш гараж върху него.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното.

— из романа "По-малката сестра"

Напоследък всяка палка замахваше от само себе си към мен.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Не съм свикнал да ме замерят с пари. Обикновено ми ги връчват. Нещо против?

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Не тичам подир всеки чифт хубави крака.

— из романа "По-малката сестра"

Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето.

— из романа "По-малката сестра"

Отговорът е прост. Има неща, които не знам. Това е едно от тях.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Очарователните блондинки вървяха по десет цента дузината, но това бе лице, което не губеше свежестта си.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Пак запалих лулата си. Това ти придава замислен вид дори когато изобщо не мислиш.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Погледнах пистолета и пистолетът ме погледна.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Понякога си мисля, че си световен, а друг път, че си най-долният мерзавец, когото познавам.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Престорена сърдечност, слаба като китайски чай, оцвети лицето и гласа й.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Приближи се, безгрижно отпуснал ръката без ръкавица до бедрото си. Безгрижност, която имаше за цел да не остане незабелязана.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Стой си озадачен, драги. По-безопасно е.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Трапчинките и извивките й бяха тъй прелестни, че повече не можеше да се желае.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Трябва да се издигне паметник на изобретателя на неоновите реклами… Защото човекът е съумял от нищо нещо да направи.

— из романа "По-малката сестра"

Уискито, както може да се очаква от достатъчно хубаво уиски, ме държа през целия път на връщане до Холивуд. Пресичах все на червено.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Усмивка, на която пасва копринена примка.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Харесват ми лесните, лъскави момичета, цинични и затънали в грях.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие.

Хубаво лице, което няма начин да не се хареса. Хубава, но не чак толкова, та да се стига до бой всеки път, когато я извеждаш.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Чувствувах се така, сякаш бях прекаран през машинка за месо.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Ще постигна много повече, ако се разрева на рамото на някой варел.

— из романа "По-малката сестра" В училищната библиотека ще намерите романите "Сбогом, моя красавице", "Дългото сбогуване" и "Големият сън" и ще се уверите, че авторът им е наистина велик писател.

"Европа - нека успеем заедно"- напишете есе!

Конкурс за есе на тема „Европа – нека успеем заедно“ Българският СОЛВИТ център в администрацията на Министерския съвет организира конкурс за есе на тема „Европа – нека успеем заедно“. Инициативата е част от работната програма за 2013 г. по Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз и се осъществява в партньорство с информационните мрежи на Европейската комисия. Конкурсът предоставя възможност за изява на младежи с интерес към европейския интеграционен процес и мястото на гражданите в него. Условия за участие: За участие в конкурса се допускат младежи на възраст между 18 и 26 години. Есетата трябва да бъдат самостоятелно подготвени на български език с обем до пет стандартни печатни страници. Те трябва да отразяват отношението на участниците към европейския интеграционен процес, неговото бъдеще и мястото на гражданите в него. Срок за изпращане на есетата: 5 август 2013 г. Адрес за изпращане на есетата: solvit@government.bg Всеки участник в конкурса посочва: - три имена; - дата на раждане; - местоживеене (само населено място); - адрес на електронна поща; - телефон. Предоставените лични данни ще служат само за целите на конкурса, ще се съхраняват съгласно българското законодателство и няма да бъдат предоставяни на трети страни. Оценяване и класиране: Оценяването и класирането се извършват от комисия съставена от представители на организатора и неговите партньори. Резултатите ще бъдат обявени на 15 август 2013 г. на страницата на българския СОЛВИТ център (http://www.solvit.government.bg). Участниците, класирани на първите десет места ще имат възможност да се запознаят отблизо с процеса на вземане на решения в ЕС и участието на Република България в него, с дейността на дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ в администрацията на Министерския съвет и българския СОЛВИТ център, както и с работата на информационните мрежи на Европейската комисия.

2 предложения, в които можете да изявите таланта и знанията си

Моля, прочетете какви предложения Ви се предоставят и ако имате амбицията и възможностите, опитайте! Линкът по-долу ще ви ориентира допълнително. Успех! http://www.centerbg.org/images/stories/Bulletin_66.pdf

НОВО: Европейска награда за най-добро съдържание за деца Европейската награда за най-доброто съдържание за деца отличава качествено съдържание за 4-12 годишни деца и насърчава производството на ново съдържание, което да предложи на младите хора онлайн възможности да се учат, да играят, да откриват и да измислят. Конкурсът е отворен за деца, младежи и възрастни в Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия , Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство. Може да бъде представяно онлайн съдържание във всяка форма - уеб сайтове, блогове, видео приложения и игри - но то трябва да бъде предназначено за използване от деца или млади хора. Съдържанието може да бъде новосъздадено за участие в конкурса или съдържание, което вече съществува. За повече информация, свържете се с представителите на национално ниво. За България: Luiza Shahbazyan luiza.shahbazyan@online.bg Краен срок: 31 октомври 2013 г.

НОВО: Конкурс за къс разказ Азия - Европа: Дългият път към дома Фондация Азия – Европа (ASEF) очаква да получи текстове, които разглеждат представите на Азия за Европа и обратно. Могат да участват в конкурса: - Граждани на една от следните държави-членки на ASEM: Австралия, Австрия, Бангладеш, Белгия, Бруней, България, Камбоджа, Китай, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Индия, Индонезия , Ирландия, Италия, Япония, Република Корея, Лаос, Латвия, Литва, Люксембург, Малайзия, Малта, Монголия, Мианмар, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Филипините, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сингапур, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Тайланд, Великобритания, Виетнам; - Най-малко 18-годишна възраст към момента. Всички текстове следва да са на английски език, 700-800 думи максимум. Ще се разглеждат непубликувани авторски произведения. Краен срок: 3 август 2013 г.