Днес, 12 януари – 387 години от рождението на Шарл Перо

Шарл Перо е френски писател и фолклорист, автор на голям брой детски приказки, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. Проучил и преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, Перо решава да ги събере в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур, и я посвещава на личност от френския кралски двор. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления” и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, ”Котаракът в чизми”, ”Палечко” и ”Пепеляшка”. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.

Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и постъпва на кралска служба. Неговият брат, Клод Перо, е известен за времето си архитект. С литература Шарл Перо започва да се занимава едва от 1683 г., когато е 55-годишен. През 1671 г. е избран за член на френската академия на науките. През 1687 г. чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики” и чрез нея призовава писателите да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави, да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Според Перо фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса. В устното народно творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.

Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват влияние върху развитието на европейската литература. В училищната библиотека ще намерите приказките на Шарл Перо. Заповядайте!

Днес, 12 януари 2015г. - 100 години от рождението на ПЕТЪР УВАЛИЕВ

Петър Увалиев е роден на 12 януари 1915 г. в София. Произхожда от калоферски род. Кръстен е на името на своя дядо Петър Увалиев, който е владеел пет езика и е работил като адвокат в Бургас и Пловдив. Баща му Христо Увалиев е роден е в Цариград през 1876 г. Следва в Швейцария и Германия, преподава френски език във Висшия педагогически институт в София. Автор е на „Обучението по френски език“, Пловдив, 1915 г. Неговата майка Гина Здравкова е възпитаничка на Екатерина Каравелова. Специализира френски език в Гренобъл, работи като начална учителка, а през 1937 г. става директор на училище „Иван Денкоглу“ в София. Учи в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София от 1922 до 1928 г., след това - във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. През 30-те години на 20 век са първите му опити да публикува свои стихове в ученически издания. Учи европейски езици (владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици). Сътрудничи със статии и отзиви по литературни, театрални и филмови теми във „Златорогъ“, „Балкан“, „Театър“, „Изкуство и критика“, „Свободен народ“, „La parole Bulgare“, „Слово“, „Мир“, „Днес“ и др. Участва в екипа, ръководен от Сирак Скитник, който през 1936 г. осъществява първите предавания по Радио София (Българско национално радио). Пише текстове за песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков. Поставя пиеси в софийски театри. През 1942 г. заминава за Рим като секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 г. е въдворен във Венеция, заедно с други дипломати. През октомври 1945 г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. Дни преди заминаването си той сключва брак с Ивайла Вълкова. Със заповед от 6 декември 1948 г. е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за "невъзвращенец" и бракът му е разтрогнат. През юли 1952 г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба. През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство. През 1973 г. се ражда дъщеря им Мила-Георгина.

От юни 1949 г. публикува критика за изкуство и кино в английски („Arts News and Review”) и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио Би Би Си Лондон, където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (1953). Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“ (1960), с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“ (1966), заснет от Антониони по разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола“. Продуцент е на още четири филма, между които „Дилемата на лекаря“ (1958) с Лесли Карон и Дърк Богард и „Диаманти за закуска“ (1968) с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на „Съдебна грешка“ (1962) с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор - на „Непознат вкъщи“ (1967) с Джералдин Чаплин и Джеймс Мейсън, по едноименния роман на Жорж Сименон.

Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио Би Би Си и от публикуваните у нас след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture. Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гост-лектор е в университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Роман Якобсон, на чиито лингвистични открития Увалиев се основава, е възхитен от монографията му Turner: étude de structures (1980), на български - „Търнър. Структурен разрез“ (2006). През 1994 г. е възстановено българското му гражданство. Удостоен е със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти. Почетен доктор е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1992) и на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (1999). Първи носител на наградата „Оборище“ (1999) за принос към българската култура и национално наследство. Петър Увалиев - българин, с името и делото на когото можем да бъдем горди!

Днес, 9 януари 2015г. - 125г. от рождението на класикът на чешката литература Карел Чапек

Карел Чапек е един от най-известните чешки писатели и драматурзи. Той е роден в Мале Сватоньовице, която тогава се намира на територията на Австро-Унгария, а днес е в границите на Чешката република. Карел Чапек е роден на 9 януари 1890 г. в семейството на селски лекар. Учи философия в Прага, Берлин и Париж. След 1917 г. се занимава с журналистика, няколко месеца, след като се заселва за постоянно в Прага. Започва да публикува през 1907 г. Голяма част от ранните му разкази (1908-1913 г.), влезли в сборника „Градината на Краконош“ (1918 г.) и „Сияйни дълбини“ (1916 г.), са написани в с авторство с брат му Йозеф Чапек. Размислите му върху философските проблеми на епохата и стремежът да открие противоречията в света са отразени в сборника с разкази „Разпятие“ (1917 г.) и „Музикални разкази“ (1921 г.), които са близки до стила на експресионизма. Търсенията на Чапек съвпадат с влиянието, което оказват прагматизмът и релативизмът върху философските възгледи на писателя — представата за „множественост“ на истините.

Много от произведенията му, между които и лиричната комедия „Разбойник“ (1920 г.), са изградени като съпоставка на няколко „правди“. Световна известност му носят социално-фантастичните произведения: драмите „R.U.R.“ (1920 г.),(въвела в употреба думата "робот") „Средството Макропулос“ (1922 г.), романите „Фабрика за Абсолют“ (1922 г.), „Кракатит“ (1924 г.). Световната известност на Карел Чапек се дължи и на превода на пиесата му „R.U.R.“ на англйиски език малко след написването й. Бърнард Шоу е един от първите почитатели на пиесата след появата на английския ѝ превод. В началото на 20-те години на 20 век издава пътните очерци „Писма от Италия“ (1923 г.), „Писма от Англия“ (1924 г.) и др. В края на 1920-те и началото на 1930-те години пише главно хумористични произведения от малките жанрове: сборник „Разкази от единия джоб“, „Разкази от другия джоб“ (1929 г.), книгата „Апокрифи“ (1932 г.), детската книга „Дашенка, или животът на едно кученце“ (1933 г.). Философското преодоляване на релативизма в мисленето на Чапек намира отражение в трилогията „Хордубал“ (1933 г.), „Метеор“ (1934 г.), „Обикновен живот“ (1934 г.). Връх в творчеството му е романът „Война със саламандрите“ (1936 г.). С антифашистка и антивоенна насоченост са драмите „Бялата болест“ (1937 г.), „Майка“ (1938 г.) и др. Карел Чапек умира на 25 декември 1938 г. в Прага. Причините за смъртта му до днес остават неизяснени. Тя предизвиква сериозен обществен шок в Чехословакия, тъй като близо двайсет години писателят е колумнист в най-популярния ежедневник „Лидове новини“ и неговите колонки са четени с изключителен интерес. В кратките си текстове публицистът Чапек е изразявал позицията си по най-различни и доста често наболели проблеми. Смъртта му се приема като загуба на един от най-високо ценените обществени корективи. Карел Чапек е погребан в известното гробище Славин в крепостта Вишехрад в Прага.

Бюст на Карел Чапек в замъка Chyše, Карлови Вари. В училищната библиотека разполагаме със следните книги от Карел Чапек: "За петте хляба", "Книга Апокрифи", "Кракатит", "Разкази от единия и от другия джоб". На Ваше разположение са!

Днес, 8 януари 2015г.- БАБИНДЕН!

Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (или на [21 януари] по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото. Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически. Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи. Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. "Къща без деца огън да я гори", казва поговорката, а друга допълва "Кое е по-голямо от царя? Детето". За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него. Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

Днес, 7януари 2015г.- 205 г. от рождението на Димитър Миладинов (1810 – 1862), български възрожденски просветен и обществен деец

Димитър Христов Миладинов е български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост. Той е брат на Константин Миладинов и Наум Миладинов.Роден е през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира „Свети Наум“. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид при Димитър Мокрянин и хаджи Пульо Самарински. В периода 1830 - 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 - 1836 г.). В годините между 1836 - 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 - 1840 г.), Кукуш (1840 - 1842 г.) и отново в Охрид (1842 - 1845) и Струга (1846). По-късно е учител в село Магарево, Битолско (1849 - 1852) и в гръцко училище в Битоля (1852 - 1854).

По време на Кримската война (1853 - 1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 - 1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860 - 1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Обявен за "царски душманин" и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.[1] По клевета на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година[2], вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин. Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си К. Миладинов). Димитър и Димитра Миладинови имат 6 деца: Елисавета (женена за Кузман Шапкарев), Пантелей (Пантелеймон, Панде, Страшимир), Царевна (Василикия), Фросина, Анастасия (Милица) и Златица. Димитър Миладинов е дядо на професор Владислав Алексиев.

Родната къща на двамата братя в град Струга, Македония "Димитър Миладинов - голям патриот, с високо българско народностно съзнание. Има неоценими заслуги за културното въздигане на бащиния си край, за осъзнаване на населението и за издирване на ценни книжовни и фолклорни материали."Д.Талев Училищната библиотека разполага с книгите:"Български народни песни.1861-1961" Братя Миладинови и "Братята от Струга. Повест за Димитър Миладинов и неговия брат Константин" от Д.Талев. Почерпете глътка патриотизъм!

Днес е денят на Христо Ботев - 6 януари

167 години ни делят от рождението на безсмъртния Христо Ботев. Всеки от нас носи малка частица, вдъхновена и възпитана от неговия живот и талант. Домът и училището "работят" за каузата "Ботев", защото тя е същностна, тя носи българската визия за свобода и равноправие. И днес калоферци съчетават Йордановските християнски ритуали на водно кръщение за здраве и дълголетие с неизменната си любов и признателност към своето безсмъртно чедо, геният на българската литература - Христо Ботев.

Да си припомним неговите стихове, неговите "гора зашуми-вятър повее, Балканът пее хайдушка песен..." и да осъзнаем колко велик и достоен народ сме!

Нека Ботев бъде и занапред е нашият коректив, нашето вдъхновение, нашата съдба! Нека героичната му саможертва ни учи, че свободата и достойнството се отвоюват, понякога, и с цената на живот...

Бележити дати и събития през м.януари 2015г.

Честита Нова година! Бъдете здрави и успешни! Ето Ви календар на бележити дати на бележити личности, родени през м.януари: •01. 170 г. от рождението на Васил Петлешков (1845 - 1876), български революционер; •02. 95 г. от рождението на Айзък Азимов (1920 – 1992), американски писател на фантастични и научно-популярни творби; •04. 230 г. от рождението на Якоб Грим (1785 – 1863), германски филолог, поет и автор на приказки; •07. 205 г. от рождението на Димитър Миладинов (1810 – 1862), български възрожденски просветен и обществен деец; •09. 125 г. от рождението на Карел Чапек (1890 – 1938), чешки писател и драматург; •11. 185 г. от рождението на Константин Миладинов (1830 – 1862) български просветен и обществен деец; •12. 100 г. от рождението на Петър Увалиев (1915 – 1998) български дипломат, изкуствовед и публицист; •15. 120 г. от рождението на Гео Милев (1895 – 1925), български поет и публицист; •18. 80 г. от рождението на Дамян Дамянов (1935 – 1999), български поет; •18. 75 г. от рождението на Недялко Йорданов (1940), български поет и драматург; •18. 185 г. от рождението на Григор Пърличев (1830 – 1893), възрожденски писател, преводач, общественик; •20. 95 г. от рождението на Федерико Фелини (1920 – 1993), италиански кинорежисьор, киносценарист и киноартист; •29. 155 г. от рождението на Антон Павлович Чехов (1860 – 1904), руски писател и драматург; •30. 70 г. от рождението на Светлозар Игов (1945), български учен, литературен критик и историк; •30. 140 г. от рождението на Атанас Буров (1875 – 1954), български политик и банкер; •31. 110 г. от рождението на Джон О` Хара (1905 – 1970), американски писател. В училищната библиотека ще намерите справки, книги и подходяща информация за всяка от посочените личности. Заповядайте!