Сергей Александрович Есенин (21.09/3.10.1895 – 28.12.1925), велик руски поет, е роден в село Константиново, Рязанска губерния. Детството си прекарва в дома на дядо си по майка Фьодор Титов. На пет години се научава да чете, а на девет прописва стихове. Завършва Константиновското земско училище и църковното Спас-Клепиковско училище, подготвящо селски преподаватели. През 1912 Есенин пристига в Москва, където работи в търговска кантора и като коректор в типография (1913). През 1912 постъпва в историко-философското отделение на Народния университет в Москва, учи половин година. През 1914 е първата му публикация: стихотворението “Бреза” в московско списание. През 1915 пристига в Петроград, където се запознава с Николай Клюев, Зинаида Гипиус, Дмитрий Мережковски, Александър Блок, в чийто дом е посрещнат радушно. Блок оценява високо стиховете на Есенин и му съдейства. През същата година влиза в групата на “селските поети” (Николай Клюев, Сергей Городецки и др.) През 1916 излиза първият му сборник “Задушница”, последван от книгите “Преображение” (1918), “Рус”, “Москва кръчмарска” и “Стихове” (1924), “Персийски мотиви” и “За Русия и Революцията” (1925). През 1916 е призован на военна служба. Революцията го заварва в дисциплинарен батальон, където попада за отказ да напише стихове в чест на царя. Самоволно напуска армията, работи с есерите (”не като партиец, а като поет”). Приема радостно Октомврийската революция. През 1918-21 много пътува из страната: Мурманск, Архангелск, Крим, Кавказ, Туркестан, Бесарабия. Към началото на 20-те години се отнасят най-значителните произведения на Есенин: поемите “Рус отиваща си”, “Песен за великия поход”, “Рус съветска”, “Ана Снегина”, “Черният човек” (написана преди смъртта му); драматичните поеми “Пугачов” и “Страната на негодниците”. През 1922-23 заедно със съпругата си – американската танцьорка Айседора Дънкан – Есенин предприема дълго пътуване в Западна Европа (Германия, Франция, Белгия, Италия) и САЩ, където живее 4 месеца. През 1924-25 пътешества в Закавказието (сб. “Персийски мотиви”). Против него и приятелите му се фабрикуват дела по обвинение в антисемитизъм, за това обвинение по онези времена се полага разстрел. “Автори на доноси срещу Есенин са: 1920, септември – А. Рекстен, 1923, септември – М. Родкин, 1924, януари – Ю. Ерлих, 1924, февруари – Л. Майзел, М. Кримски, 1924, март – братя Нейман.” (Данните са от тайните архиви, публикувани в книгата «13-те углавни дела на Сергей Есенин».) В края на декември 1925 Есенин пристига от Москва в Ленинград. По думите на изследователя Виктор Кузнецов, поетът бяга от московска болница в Ленинград, където е арестуван и закаран в таен следствен затвор на ГПУ. Там животът му прекъсва трагично в нощта на 28.12.1925 г. Официалната версия (”самоубийство”) се отрича от много изследователи, сред които и Едуард Хлисталов. По-скоро трябва да се говори за тайно убийство, извършено от троцкисти. Тялото е закарано в близкия хотел “Англетер”, където е извършена кощунствена инсценировка на самоубийство, според Кузнецов. Есенин е погребан във Ваганковското гробище в Москва – погребението е грандиозно, по свидетелството на съвременниците, така не е погребван нито един руски поет. Виктор Кузнецов пише: “Организаторите на убийството на поета се намирали на самия връх на властта. Престъплението е замислено в кабинета на Троцки. Всички тях по-късно ги прегазва сталинската машина. Волф Ерлих е разстрелян през 1937, Блюмкин – през 1929 в Москва, Троцки е убит през 1938 в Мексико…” На български език Сергей Есенин е превеждан от Иван Николов (“Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми”, изд. Народна култура, 1984), Иванко Николов, Огнян Антов и др. Публикувани са и “Спомени за Сергей Есенин” (1984), съставител Иван Николов. Посветена на творчеството и жизнения път на великия поет е книгата на Станислав Куняев и синът му Сергей Куняев “Есенин”, издаден на български език през 2008 г. от изд. Рива.
В училищната библиотека ще намерите стиховете, поемите, писмата на великия руски поет. Заповядайте!
Лятното четене днес дари училищната библиотека с поредния Читателски дневник, толкова прекрасен и неочакван! Изненадата е пълна поради фактът, че третокласникът Юлиян Дюлгеров е украсил своя летен дневник със собстевената си леко начумерена фотография. Разлиствайки страничките, изненадите завладяват - за всяка прочетена книжка има изписана поука. „Да бъдем добри приятели и да уважаваме възрастните”- това е изводът на Юлиян от прочетения ромат „Хвърчащата класна стая” на Ер.Кестнер. От романът „Двойната Лотхен” Юлиян се е уверил, че „близнаците не бива да се разделят!”. Емилиян Станев и неговата „Чернишка” са научили Юлиян, че „и животните имат право на живот”, а приказките на Н.Райнов са допълнили знанията му, че трябва „ да пазим животните”.
„ Антон и Точица” на Ер.Кестнер довеждат третокласника до извода, че няма по-ценно нещо от това „да бъдем добри приятели”. Темата за приятелството се съдържа и в поуката от приказките на Ем.Станев „През води и гори”:” В трудните моменти добрите приятели си помагат ”. Романът „Произшествие на тихата улица” на П.Вежинов кара Юлиян да обобщи:”С общи усилия, всичко се постига!”
Кой се опасява, че книгите и четенето нямат бъдеще! Днес Юлиян разби всички критики и показа лицето на растящото поколение - умно, находчиво, оригинално и любознателно.
.jpg)
