Днес не сме на училище и не можем да припомним тази драматична и свята дата - 19 февруари. Но това не означава, че сме забравили АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА! И да искаме- не можем да го забравим, защото от най-малки името и святото му дело са врастнали в сърцата ни и са посадили капчицата на желанието ни за свобода - физическа и духовна. Днес знаем толкова и много, и малко за В.Левски, тревожим се от факта, че костите му лежат все още някъде и не почетени по достойнство. Но това като че ли е подробност, защото името и делото му са свършили своята историческа задача. Успял е да събуди духа на българския народ, успял е да създаде конспиративна система в цялата страна и да намери верните хора, с които да дели и надежда, и вяра, и тревога... Тефтерчето на В.Левски прекрасно показва, как е управлявал средствата на организацията и как е контролирал да няма спекулации и нечестност. Толкова простички и толкова величави неща! Та не се ли налага и днес, и сега, да се говори непрекъснато за коректност и почтеност - тези достойни човешки качества, които никога няма да загубят смисъла си! Това, което би трогнало Апостолът днес, е да види едно ученолюбиво и напредничаво поколение, което обича семейството си, града си, родината си. Апостолът би бил спокоен, ако видеше възрастните да се отнасят с уважение един към друг, а управниците- да мислят за благото на хората. Левски би бил горд, ако види своята България мирна, зелена, благоденстваща ! Да помогнем-всеки по своя начин - и да се опитаме да живеем по начин, който би се харесал на Апостола, дали би било възможно?! Да се опитаме да направим България "чистата и свята република"- мечтата на Левски!
Очаквам ви!
