Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в средновековния град Улм, в кралство Вюртемберг, Германия, в семейството на Герман и Паулина Айнщайн. Детството му минава в Мюнхен, където баща му притежава малък електрохимически завод. Алберт е тихо и разсеяно момче, обича математиката, чете много философска и научно-популярна литература, но трудно понася зубренето и казармената дисциплина в мюнхенската гимназия. Заради затворения му характер, другите ученици му лепват прякора "Дивия".
През 1895 г. делата на Герман Айнщайн западат и семейството се премества в Милано. Шестнайсетгодишният Алберт е поразен от културата и свободния дух на Италия. По това време той вече владее основите на математиката, включително диференциалните и интегрални изчисления, но въпреки задълбочените си познания, все още не си е избрал професия. Баща му настоява да стане инженер, за да подпомогне финансово семейството.
Айнщайн кандидатства в Политехническия институт в Цюрих, но се проваля на изпитите. Приет е едва година по-късно, през 1896 г., в педагогическия факултет на института. Завършва през 1900 г. и в продължение на две години няма постоянна работа. За кратко преподава физика, дава частни уроци, но живее бедно.
През 1902 г. с препоръката на свои приятели Алберт Айнщайн е назначен за технически експерт в Швейцарското патентно бюро в Берн. През 1903 г. в живота му се появява Милева Марич, негова бивша състудентка от сръбски произход, Двамата сключват брак и им се раждат двама синове.
Седемте години в Берн са най-плодотворният период в живота му. През 1905 г. той публикува пет научни труда, сред които и Специалната теория на относителността. Откритията му фундаментално променят тогавашните представи за вселената.
Университетските среди в Швейцария, Германия и Австро-Унгария проявяват голям интерес към младия учен. От 1909 до 1913 година той преподава и работи в университета в Цюрих, в Немския университет в Прага и отново в Цюрих - във Висшето техническо училище.
През 1913 г. Айнщайн заминава за Берлин, където е поканен за редовен член на Кралската пруска академия на науките и деветнайсет години работи в Хумболтовия университет - най-голямото висше учебно заведение в Германия. В Берлин той създава Квантовата теория и публикува Общата теория на относителността. През 1920 г. е поканен за професор в Лайденския университет.
През 1919 г. след петгодишна раздяла Айнщайн се развежда официално със съпругата си Малева и се жени за братовчедка си Елза, с която се познават от деца. Елза е разведена и живее с двете си дъщери при баща си в Берлин Този брак също не продължава дълго.
По гова време политическата ситуация в Германия става все по-напрегната. Започват първите организирани антиеврейскиски прояви в страната. Група антисемити организират истинска кампания срещу Айнщайн. Прекъсват го по време на лекции, неведнъж го принуждават да напусне аудиторията, организират демонстрация срещу Теорията на относителността, наричат трудовете му "еврейска физика". В пресата излиза призив ученият да бъде убит, в друга публикация се твърди, че, оскърбен, той възнамерява да напусне Германия.
Всичко това прави Айнщайн привърженик на ционизма. Той подкрепя идеята в Йерусалим да бъде създаден Еврейски университет и я развива по време на пътувания в САЩ, Франция, Китай и Япония. На връщане за пръв път посещава Палестина.
През 1922 г. Айнщайн получава Нобеловата награда за физика. Не успява да присъства на церемонията и чете Нобеловата си лекция година по-късно. След 1925 г. той не предприема повече дълги пътувания, живее в Берлин, пътува само до Лайден за лекции, а през лятото е в Швейцария, на брега на Северно или Балтийско море. След 1930 г. започва да прекарва зимните месеци в Калифорния. Чете лекции в Технологичния институт в Пасадена. Идването на Хитлер го заварва извън Германия и той никога повече не се завръща там. Отказва се от гражданството си и от членството си в Пруската академия.
От октомври 1933 г. Айнщайн работи като професор по физика в Института за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 г. получава американско гражданство, като остава и гражданин на Швейцария. Доразвива Теорията на относителността и до края на живота си работи върху Обща теория за полето.
По това време делението на атома вече е открито и Айнщайн се опасява се, че Хитлер съвсем скоро ще се сдобие с ядрено оръжие. През 1939 г. ученият пише писмо до Рузвелт, в което го предупреждава, че нацистка Германия е в състояние да произведе атомна бомба и споделя убеждението си, че диктаторът може да бъде спрян само с военна сила. Писмото му подтиква президента да пристъпи към разработването на ядрено оръжие. Самият Айнщайн обаче не участва по никакъв начин в това.
След края на Втората Световна война Айнщайн се включва в борбата за всеобщо разоръжаване. Преди смъртта си се подписва под възванието на Бертран Ръсел към правителствата на всички държави за забрана на ядреното оръжие.
Десетте правила на живота на Алберт Айнщайн, предадени чрез десет цитата
Винаги мисля за това, че моя вътрешен и външен живот са основани на работата и мислите на другите хора, живи и умрели и че аз съм длъжен да се развивам, за да мога да дам на света толкова, колкото съм получил и продължавам да получавам и сега.
Алберт Айнщайн
Айнщайн е бил великолепен, гениален физик. Открил е много физически закони и е изпреварил много учени от своето време. Но хората го наричат гений не само заради достиженията в областта на физиката.
Професор Айнщайн бил философ, който ясно разбирал законите на успеха и ги обяснявал така обикновено и добре, както своите уравнения. Това са 10 цитата от забележителния списък на неговите изказвания - десет златни урока, които може да използваме във всекидневния си живот.
1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново.
Повечето хора не се опитват да направят нещо ново, поради страх от грешки. Но от тях не трябва да се страхуваме! Често човекът, претърпял поражение, научава за това, как да побеждава повече от този, при когото успеха идва изведнъж.
2. Образованието - това е онова, което остава, след като човек забрави всичко, което е учил в училище
След 30 години Вие съвсем точно забравяте всичко, което се е налагало, да запомните в училище. Запомняте само онова, което сте научили сами.
3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по-важно от знанието. Знанието ограничава. Въображението обхваща целия свят.
Когато си дадете сметка, колко далече е стигнало човечеството след пещерната ера, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е достигнато с помощта на въображението на нашите предци. Това, което ще бъде в бъдеще. Ще бъде построено с помощта на нашето въображение.
4. Тайната на творчеството е в умението да скривате източника на своето вдъхновение.
Уникалността на Вашето творчество често зависи от това, до колко добре умеете да криете своите източници. Може да Ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, че Ви гледа целия свят, трябва да изглеждате уникални.
5. Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек.
Ако погледнете световно известните хора, може да видите, че всеки от тях е дал нещо на този свят. Трябва да давате, за да имате възможност да взимате. Когато Вашата цел стане увеличаване на ценностите на света, Вие преминавате на следващото ново на живот.
6. Има два начина да се живее: може да живеете така, сякаш няма чудеса, и може да живеете, като че ли в този свят всичко се явява чудо.
Ако живеете, сякаш нищо на света не е чудо, то ще може да правите всичко, което поискате и пред Вас няма да има препятствия. Ако живеете така, сякаш целия свят е чудо, ще можете да се наслаждавате и на най-малките прояви на красота в този свят. Ако живеете едновременно и по двата начина, то Вашия живот ще бъде щастлив и продуктивен.
7. Когато изучавам себе си и начина си да мисля, аз стигам до извода, че дарбата за въображение и фантазия са значили за мен повече, отколкото всякакви способности за абстрактно мислене.
Мечтите за всичко, което бихте могли да постигнете в живота - това е важен елемент на позитивния живот. Позволете на Вашето въображение свободно да блуждае и да създава свят, в който бихте искали да живеете.
8. За да станете безупречен член на стадо овце, нужно е, на първо място да бъдете овца.
Ако искате да станете успешен предприемач, трябва да започнете да се занимавате с бизнес още сега. Ако искате да започнете, но се страхувате от последствията, това до нищо няма да Ви доведе. Това е справедливо и в други области на живота: за да спечелите, най-напред трябва да играете.
9. Трябва да изучите правилата на играта. А след това, трябва да започнете да играете по-добре от всички.
Научете правилата и играйте по-добре от всички. Просто, както всичко гениално.
10. Много е важно, да не преставате да задавате въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека.
Умните хора винаги задават въпроси. Питайте себе си и другите хора, за да намерите решение. Това ще Ви позволи да узнавате новото и да анализирате собствения си ръст.
