180 години от рождението на Марк Твен

На 30 ноември светът ще отбележи юбилейната годишнина на американския писател Марк Твен. Тогава и деца, и родители ще си спомнят вълнението и очарованието от безкрайните пакости на вечните Том Сойер и Хъкълбери Фин. Разменените роли на Принца и Просяка са любопитни и днес, децата четат и разбират, че всеки от тях носи в сърцето си емоции на Принц и на Просяк и че всеки може при дадени обстоятелства да влезе в ролята на единия или другия. Родителите помнят и знаят романите на писателя, в които се осмиват човешката глупост и невежество: "Глупаци в чужбина" , "Животът по Мисисипи", "Писма от земята". Автобиографията на Марк Твен ни прави съпричастни с живота му - от детството, до зряла възраст. Откровено, честно, без пози и надменност, ние откриваме един човек, който е трябвало да преживее най-тежки моменти - смъртта на 3-те си деца и съпругата си Оливия, впечатляваме се от един човек с новаторски порив, на когото дължим три патентовани екстри... Марк Твен- американският писател, който въвежда разговорният език в романите си, който очовечава американската литература, показвайки добрите и лошите черти на всеки от героите си, така, както е и в живота.

Четвъртокласниците ще се запознаят с биографията и делото на Марк Твен детайлно, чрез презентация, четене, разкази, рисунки и много емоции, които ще споделим и покажем.

"МОЯТА УЧИЛИЩНА БИБЛИОТЕКА" - наградени ученици

Осем ученици участваха в конкурсното начало, обявено от НБ"Иван Вазов"-Пловдив и РИО-Пловдив. Рисунки и съчинения представиха нашите възпитаници от 5-7 клас. Всички участници са наградени с Грамоти, а Даниела Милева от 5а кл. има Първа награда за съчинение и книга-подарък.

Представям ви нейната творба:

МОЯТА УЧИЛИЩНА БИБЛИОТЕКА

Книгата!!! Началото на нови светове, на неизмеримо духовно богатство, среща с интересни хора... Къде е домът на книгата? Навсякъде по света хората купуват и събират книги. За тях това е духовна храна, която им дава надежда, кояго ги учи на истините в живота и начините да осмислят и осъществят по-добро съществуване. Като си купуваме книги, ние се сдобиваме с един ценен помощник и приятел. И на него отреждаме най-прекрасното място в дома си- библиотеката. Какво значи „библиотека”, това свещено място, към което пристъпваме с уважение и страхопочитание?! „Библиотека” или „библия” означава книга, а ние знаем какво се крие в Библията- Книгата на книгите, вечният източник на знание за християнския свят. Аз редовно посещавам нашата училищна библиотека. В края на предходната учебна година получих Грамота и подарък книга за „Най-активен читател в училищната библиотека”. В нашата библиотека има изоболие от книги и енциклопедии, от речници и справочници и често не успявам да избера коя книга да разлистя и прочета по-напред. От прочетените досега книги съм научила толкова много неща: вършила съм пакости заедно с Пипи и Том Сойер, разказвала съм чудати случки в тона на барон Мюнхаузен, поучила съм се от стотиците български народни приказки на състрадание и обич, Х.Кр.Андерсен, Шарл Перо и братя Грим създадоха представите ми за добро и лошо, за красиво и грозно... Неизброими са авторите, случките и книгите, които са формирали крехките ми знания за света, за отношенията между хората, за природата и нейните обитатели... Толкова е приятно и уютно в нашата училищна библиотека! Подредените по лавиците книги, като че ли ме викат:”Ела, разтвори ме! Ще ти разкажа интересни неща!” Посреща ме библиотекаря, винаги усмихнат и добронамерен, готов да помогне и разкаже, да поучи и насочи. Приятно, спокойно, зареждащо е. Има книги, от които мога да почерпя информация за всичко и всички: за чудесните български обичаи, за научните открития, за милионите житейски случки, за гениите на човечеството, зя историята на България и света. Океан от информация, богатство от знания и житейска мъдрост. Книгите рисуват в съзнанието ми пътешествия, пренасят ме в битки, опознавам чудати животни и птици, живели преди хилядолетия. На крилете на „Белите лебеди” обхождам света и намирам приятели и страни, ставам космополитна и мъдра. Приказен е светът на книгите, но ето ги и компютрите-библиотеката променя своя вид... , Ето как си представям модерната библиотека на новото време. Освен кротко подредените книги по стелажите, ще има кресла с различен цвят, където можем да се настаним удобно, като у дома си. Ако не държим книга в ръцете си, слушалки могат да ни пренасят в непознати светове или само музика ще релаксира напрежението ни от току-що отминалото контролно. Огромна стена-монитор ще показва природни красоти, тук можем да осъществим пореден урок по история, география, биология, физика, астрономия, химия... Игрални филми в 3D и 5Dформати ще ни радват и озадачават. Въртяща сцена ще дава възможност за показ на актьорски таланти, певчески възможности ще се проявяват при музикален съпровод на пиано, китара, тромпет. Библиотеката ще съвмести всички дарования, които изкуствата могат да родят чрез благодатната мултимедийна среда в училищната библиотека. Децата поети, писатели, художници ще творят, ще рисуват, моделират и ще предоставят своите творби, когато се налага, в помощ на свои приятели-съученици със здравословни или други проблеми. Деца ще подпомагат деца и ще има дух на приятелство и разбирателство. Приказните герои ще оживяват в дефилета на малките ученици, а големите ще ги аплодират. Духовен център, място за познание и релакс-това ще бъде модерната училищна библиотека. Срещи с любими поети, писатели, творци, философи, изявени специалисти от различни професии ще разказват и показват своите творби и знания. Ще можем да се ориентираме в своите бъдещи професии и таланти – нещо съществено за нашето бъдеще. Всяко училище трябва да има своята училищна библиотека, защото тя е неговото сърце. Бъдещето ще направи това сърце-библиотека още по-голямо, пълнокръвно и обично, защото ще съчетае желанията, необходимостите и мечтите ни. ДАНИЕЛА ЖЕЛЕВА МИЛЕВА – Vа кл. СОУ „СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ”-КАРНОБАТ ЙОРДАНКА МИЛКОВА - УЧИТЕЛ ПО БЕЛ

Да опазим децата си!

В периода 16 – 20 ноември 2015 г ще се проведе „Седмицата на правата на детето” по идея на Съвета но децата и Държавната Агенция за закрила на детето (ДАЗД). В нея ще бъдат предприети инициативи за популяризиране на Конвенцията на ООН за правата на детето.

„Седмицата на правата на детето” ще бъде координирана на областно ниво от представителя на Съвета за съответната област. През следващата седмица членовете на консултативния орган на ДАЗД ще запознаят връстниците си и представителите на местните власти с приетото на вчерашното заседание обръщение към институциите.

10 ноември – Денят на свободата на словото в България

На 10 ноември в България честваме Деня на свободата на словото. Той е обявен за такъв през 2003 г. по време на церемония за връчване на ежегодни награди за журналистика “Черноризец Храбър” от Съюза на издателите в България. Историческата справка сочи, че 14 години по-рано – на 10 ноември 1989 г., се провежда Пленум на ЦК на БКП, на който Тодор Живков се оттегля от длъжността генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на България. Това слага началото на поредица от бурни политически събития, митинги и протести.

Ето една тъжна статистика, която би трябвало да ни накара да търсим и предоставяме истинските събития, да не се примиряваме със статуквото, а да изискваме справедливост и почтеност-двигателите на цивилизационния живот.

Де е България... в свободата на словото...

Автор: Марио Николов

От Съюза на българските журналисти разпространиха остра декларация и в нейния текст става дума, че България е на последно място сред страните от Европейския съюз [поредната негативна статистика] по показателя „свобода на словото за 2015 г.” (2015 World Press Freedom Index). Иначе, сме на унизителното 106-о място в света (32.91 точки, което означава „очевидни проблеми”). В доклада на „Репортери без граници” (Reporters Without Borders) за свободата на словото в българските медии се говори за опита на правителството да контролира медийните изяви [разкриване на източниците на информация], свързани с кризата в банковия сектор, като са отбелязани и актовете на насилие срещу журналисти от 2013 г. А ето и резюмето за нашия „подгласник” - Република Конго, която е на 107-о място (33 точки): „В субсахарска Африка, Конго падна с 25 места след трудна година за независимите новинарски медии. Правителството активизира своя „лов на вещици” на критикуващи журналисти, като на моменти се прибягва и до крайно насилие. Журналистите, които отказват да мълчат, са принудени да напуснат страната или са уволнявани...” Една великолепна компания!.. България е още в компанията на Гамбия, Непал, Бутан, Еквадор, Централна Африка, Парагвай... А като си помисли човек, самочувствието [най-често, изразяващо се в някакво лъскаво 4х4] на българските медийни велможи е такова, сякаш са собственици на най-големите световни издания. Това, обаче, е снобски битовизъм... Журналистиката е нещо съвсем друго, макар и да звучи патетично - свобода на духа, на мисълта, всекидневно доказване на професионализъм, етика, морал... Разбира се, „свободата на словото” в днешния глобален политико-икономически Вавилон, е чиста фикция [нещо подобно на понятието „демокрация”]. Словосъчетанието „свобода на словото” автоматично се превръща в нонсенс, когато е съпътствано от думи като „собственик”, „медийна група”, „рекламодател”, „власт” и прочее. Става въпрос за частни интереси, наричани за по-ясно - „бизнес”, който пък изключва понятия като „чест”, „нравственост”, „морал”, „истина” и т.н. Или накратко - бавно и целенасочено хвърляне на прах в очите на обществеността [не мога да се сетя за по-точно сравнение], докато образът отсреща се превърне в безплътен мираж... А колко ли илюзии могат да се родят от един мираж? Въпросът е да накараш хората да ти повярват, че ги водиш във вярната посока, дори когато знаеш, че тя не съществува. Оказва се, че това не чак толкова трудно [справка, броят на читателите на жълти вестници у нас]... Това, което се случи с вестник „Преса” на Тошо Тошев и със списание „Тема” на Валери Запрянов беше „хроника на една предизвестена смърт” - диагноза, обусловена от историята на българския всекидневен печат. През далечната 1994 г. крак повлече всекидневникът „Подкрепа”, последваха го редица „вестникарски драми”, които през годините белязаха кончината на издания като „Денят”, „Демокрация”, „Дневник”, „Пари”, „Земеделско знаме”, „Класа”, колизиите със спирането/тръгването на „Дума” през 1998 г., и т.н. Но кризата сякаш започна, когато през 1997 г. „Труд” и „24 часа” бяха „придобити” от германска медийна група WAZ, която безцеремонно обедини рекламата на двете издания и буквално постави на колене останалите български вестници. Последвалите протести не помогнаха, а керванът, отрупан с несметни богатства, продължи да си подрънква щастливо по постлания с „рози” път... Това, което се случва днес във българските всекидневници е логично - ниски тиражи, икономическа и политическа зависимост, цензура, липса на доверие у читателите, често - слаба обслужваща журналистика... Причините за това са най-разнообразни... Достатъчно е да си припомним провинциалния манталитет на някои т.нар. „издатели”. Тяхната очевидна некадърност и ограничено феодално мислене бяха доказани и от невъзможността им да бъдат дългосрочни партньори с нито един чуждестранен медиен инвеститор в България. WAZ изненадващо разпродаде всичко в края на 2010 г.; Verlagsgruppe Handelsblatt изтърпяха само за две години и малко „брака по сметка” с „Икономедиа” - издателската група, която по-късно не успя да задържи за дълго в „обятията си” и шведската Bonnier AB [издател на в. „Пари” в периода 2009 - 2011]. Сякаш най-предвидливи се оказаха швейцарците от компанията Ringier, които след тригодишен опит за плаване из мътните води на българското вестникарство и бизнес напуснаха „потъващия кораб” през 1996 г. и оставиха КЕШ „на дрейф”... Не по-малко разрушително за журналистическата професия през изминалите 25 години се оказа и безхаберието на държавата - мотивирано и завоалирано от абсурдната концепция, наречена „пазарна икономика” [дъвка за наивници], която доведе до безпрецедентна икономическа принуда [методично мачкаща не само професионалното, но и личното достойнство на журналистите - а и не само тяхното]... Друг проблем - социалната импотентност на синдикатите [в началото на 90-те, копнеещи за благините от международните хуманитарни помощи, сетне за свещоливниците на Синода, рудниците и предприятията от военно-промишления коплекс, но не и за това да бъде създаден нормален медиен закон, гарантиращ „правилата на играта” и правата на гилдията - да речем, чрез практиката на колективния трудов договор, както е в много европейски страни... И като капак на всичко се стигна до ужасната антиутопична концентрация на медийна власт у няколко лица, които сега контролират целия вестникарски бизнес - издания, печатници, разпространение и т.н. Големият проблем, е че не се забелязва и най-малък интерес към създаването на нови издания, което от своя страна говори за една силно капсулирана и безперспективна за външни „играчи” среда, в която всичко е отдавна разпределено. Рекламните бюджети - също. Колкото и банално да звучи, медийната обстановка в България е точно отражение на деструктивните процеси, които вървят и в обществото ни повече от четвърт век. Заразата на жълтата преса покоси така неусетно съзнанието на читателите, както това стори чалгата на всички нива на българската народо-психология. Скандалите, лъжите и клеветите се превърнаха във всекидневие, средство за политически и икономически шантаж, което подмени реалния живот и го превърна в тъпо риалити... През годините тази абсурдна среда сякаш логично доведе и до фактическата, но фатална [за няколко души], подмяна на думата „слово” с „олово”, което недвусмислено обяснява защо сме на кошмарното 106-о място в дисциплината „свобода на словото”... За агресивното настъпление на пълчищата евтина аматьорщина в медиите, може би, няма смисъл да говорим. Те, обаче, се оказаха златната кокошка за т.нар. издатели, които предпочетоха да плащат на посредствени персони, готови на всичко [дори и на обидно ниски заплати], но да се превърнат в част от столичния чалгаджийски „мейнстрийм”. Така, доказани професионалисти, които, съвсем естествено, биха имали по-големи претенции и... собствено мнение, но пък биха поддържали нивото високо, останаха извън борда. „Ако не ти харесва, има други които чакат за твоето място.” - този дивашки пазарно-икономически рефрен са го чували мнозина... А вонята от приближаващото се тинесто дъно ставаше все по-осезаема и по-остра... Всичко казано дотук, е само част от тревожната анамнеза на тежкоболната българска медийна среда, която нищо чудно съвсем скоро да се окаже и невъзможна за лечение... Шансът, навряно, е в интернет медиите - единственият „остров на свободата”, но колко от тях могат да се похвалят, че се издържат нормално [с достатъчна реклама, например]... Друга банална истина - информацията я дават медиите, а информираният човек е по-малко роб. Очевидно тази истина не дава мира някому и целта е конкретна: българинът да бъде самоизгубен в наложеното му невежество... Отвратително предателство спрямо „народ и родина”, но какво ли не би направила една дребна чиновническа душа за няколко жалки сребърника... И тъй като последните години сочат именно в тази апокалиптична посока, страх ме е, че в един немного далечен ден наистина ще се запитаме: „Де е България?”, както пита в първата си стихосбирка „Пряпорец и гусла” през все още робската 1876 г. Иван Вазов (1850-1921): ...Там, де днес е зла неволя, де народа й мъченик, дето плачат и се молят се на същият язик... Случили се, обаче, да си зададем този въпрос, тогава нито имането на едните, нито нямането на другите, вече ще имат значение... Нито пък т.нар. „свобода на словото”... Защото самоизгубеният човек, не е нищо повече от един презрян роб, комуто свобода не е нужна, защото той не може да я осъзнане. Ако позволим да се случи, това робство на невежеството ще бъде по-страшно от всички други в нашата историята... Впрочем, английската дума press, чиято производна е „преса”, в превод означава натискам, притискам, налягам, стискам, изстисквам, смачквам, пресовам... Случайно или не, тези синоними описват съвсем реално последните медийни събития у нас [да не забравяме ситуацията и в Българското национално радио]… Думата „преса”, обаче, винаги ми е звучала някак цинично и някак неоправдано високомерно, арогантно и агресивно. Но това е друга тема...

Международни и световни дни през м.ноември 2016

9ноември.Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма. Годишнина от “Кристалната нощ” в Германия (1938) - един от най-големите погроми срещу евреите. Отбелязва се от 1988 г. и е посветен на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

Световен ден на Книгата на рекордите на Гинес. Чества се от 2005 г.

10 ноември.Международен ден на младежта. Отбелязва се от 1949 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж.

Ден на свободата на словото в България. Обявен на 10 ноември 2003 г. по време на церемонията за връчване на ежегодни награди за журналистика “Черноризец Храбър” от Съюза на издателите в България.

14.Световен ден за борба против диабета. Отбелязва се от 1991 г. по повод годишнина от рождението на Фредерик Бантинг, канадски физиолог, откривател на инсулина.

16.Международен ден на толерантността. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Общото събрание на ООН. 21 ноември

Световен ден на поздравите. Отбелязва се от 1973 г. по инициатива на американски студенти като реакция срещу засилването на международното напрежение.

26ноември.Световен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.

27ноември. Ден на народната памет. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Общонародното сдружение “Мати Болгария”. На този ден през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор.

 Световен ден на мъжете. Отбелязва се от 2000 г. през първата събота на м. ноември по инициатива на Международния фонд “Михаил Горбачов”, на кметството на гр. Виена (Австрия) и на Службата на ООН във Виена.

 Световен ден на отказ от тютюнопушенето. Отбелязва се през третия четвъртък на м. ноември.

 Световен ден за борба с хроничните обструктивни белодробни болести (ХОББ). Провежда се ежегодно през 2-та или 3-та сряда на м. ноември под егидата на Световната здравна организация.

 Световен ден на философията. Отбелязва се от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември с решение на 33-ата сесия на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от октомври 2005 г.

Ноември2015г.- календар на бележити дати и събития

Името му произлиза от латинското Novem (девети), тъй като е деветият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на ноември е груден, тъй като през този месец земята се сковава от студ и става на грудки (буци). Прабългарите наричали този месец Елнем. Ноември е типично есенен месец(какъвто е и октомври). За разлика от по-големия си събрат обаче, единадесетият месец от годината е по-скоро късно есенен, най-вече предвид факта, че обикновено почти навсякъде, дори и на морския бряг през този месец пада първият сняг.Месеците ноември и март започват винаги на един и същ ден от седмицата. Същото се отнася и за двойката месеци ноември и февруари, освен в случаите на високосна година.

130 г. от Сръбско-българската война, в която Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. •04. 65 г. от подписването на Европейската конвенция за защита правата на човека (1950) ; •08. 115 г. от рождението на Маргарет Мичъл (1900 – 1949), американска писателка, авторка на бестселъра „Отнесени от вихъра”; •09. 135 г. от рождението на Йордан Йовков (1880 – 1937), български писател и драматург; •12. 175 г. от рождението на Огюст Роден (1840 – 1894), френски скулптор; •13. 165 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън (1850 –1894), британски романист, поет и автор на пътеписи; •16. 100 г. от рождението на Асен Димитров Диамандиев (1915 – 2009), български музикален педагог, създател на АМТИИ Пловдив; •22. 170 г. от рождението на Григор Начович (1845 – 1920), български политик и държавник, публицист; •25. 130 г. от рождението на Стефан Македонски (1885 – 1952), български оперен артист; •28. 135 г. от рождението на Александър Блок (1880 – 1921), руски поет, представител на руския символизъм; •30. 180 г. от рождението на Марк Твен (1835 – 1910), американски писател, журналист и хуморист.