Днес, 23 февруари 2015г. се навършват 330 години от рождението на Георг Фридрих Хендел - немски композитор

Георг Фридрих Хендел - класика от Хале до Рим Създавайки едни от най-известните оратории, Георг Фридрих Хендел печели славата си на класик. Днес се навършват 330 години от неговото рождение. Припомняме Ви историята на гениалния композитор. Хендел е известен с оперните си композиции от епохата на Барока Георг Фридрих Хендел е роден на 24 февруари 1685 година в саксонския град Хале. Той е първородният син в семейството на лекаря Георг Хендел и почти тридесет години по-млада му съпруга Доротеа Тауст. Хендел израства в буржоазна среда, представителният дом на композитора е запазен и до днес като културен паметник в центъра на града. Като дете Георг Хендел често придружава баща си при посещенията му в резиденцията на херцога на Саксония Йохан Адолф I. Там той се учи да свири на орган. Като дете Хендел често импровизира На 9-годишна възраст той започва да композира музика. Херцогът бързо забелязва големия талант на момчето. Въпреки необикновената дарба на момчето обаче бащата на Георг Хендел предпочита синът му да не се отдава изцяло на музиката. По негово настояване той започва да учи право в Университета в Хале, но никога не прекратява връзката си с музиката. От първия си учител Фридрих Вилхелм Захоу, ръководител на църковния хор, Хендел научава тънкостите на църковната музика. След смъртта на баща си Георг Хендел прекъсва следването си и се посвещава изцяло на музиката. Той става органист в катедралата в град Хале. Още тогава получава обществено признание като музикант. Година по-късно - през 1703-та, заминава за Хамбург и става солист-цигулар в Хамбургската опера. Там не престава да пише арии, кантати, музика за клавишни инструменти. На 8 януари 1705 година е премиерата на първата му опера "Алмира", която се радва на невероятен успех сред публиката още с поставянето си на сцена. Премиерата на първата опера на Хендел "Алмира" е през 1705 година Изцяло обзет от страстта към оперното изкуство Едва шест седмици след премиерата на "Алмира" Хендел представя втората си опера "Нерон". Две години по-късно, отново в Хамбург, Хендел представя още две опери - "Дафне" и "Флориндо". Тъй като бъдещето на Хамбургската опера е неясно, младият композитор решава да замине за Италия. Едва 21-годишен той избира Рим, където се усъвършенства като композитор. След силно земетресение в Рим през 1703 година папата забранява оперните представления. Ето защо започва налагането на друг жанр - ораториите, които всъщност не се отличават много от оперите. На сцената обаче изпълнителите - само мъже, не бива да разгръщат изцяло мощните си гласове.

През 1708 година Хендел представя на римска сцена ораторията "Месия" с огромен успех. Оригиналните музикални нюанси отличават творбите на Хендел от тези на неговите съвременници Вивалди и Скарлати и му носят успех и слава. От Рим той пише музика за цяла Европа: църковна музика, кантати, оратории, оркестрова и камерна музика. Но най-голям и траен успех му носи операта "Агрипина", която Хендел композира за Венеция. Италианската публика е пленена до такава степен от творбата на Хендел, че на всяко представление бурните аплодисменти са придружени от викове: "Да живее саксонецът."

Днес, 13 февруари 2015гг. - 150 г. от рождението на Тодор В. Влайков (1865 – 1943), български писател и общественик

Тодор Генчов Влайков (1865-1943) още наричан с псевдонима си Веселин е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година. Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”. През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“. Бил е народен представител в: V ВНС, XII ОНС, XIII ОНС, XVIII ОНС, XX ОНС, XXI ОН,С XXII ОНС. Починал 28 април 1943 г. (на 78 г.) в София. Ето и неговите творби:„Леля Гена“ (1890) „За чича Стайка“ (1891) „Ратай“ (1892) „Учител Миленков“ (1894) „Разкази и повести“ (1897) „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1889 и 1928) „Стрина Венковица и снаха й“ (1925) „Преживяното“ (1934, 1939, 1942) "Есен" (1891) В училищната библиотека ще намерите всички творби на Тодор Влайков. Заповядайте!

За АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА - с преклонение!

Наближава трагичната дата 19 февруари! Апостолът - Васил Левски - част от българското ни самосъзнание, най-светлата и героична фигура в историята ни - Българският Апостол ни кара да припомняме и да разказваме, да показваме и да призоваваме подрастващите поколения към признателност и преклонение пред живота и делото му. Така е всяка година, всеки 19 февруари, така е и в 2015г.

Училищната библиотека е позиционирала изложба от наличните във фонда над 50 книги, свързани с името и делото на В.Левски. Моля, посетете изложбата, прочетете редове от множеството книги

-научни, документални, художествени, детски и се заредете с доза патриотизъм, доза българско величие и себеотдаденост!

10 февруари 2105г. - 145-тият рожден ден на Стоян Аргиров- създател на българската библиотекарска наука

Наш/на библиотекарското съсловие/ морален дълг е да припомняме на читателите си живота и делото на достойните българи.

Такъв е случаят със Стоян Стоянов Аргиров - български филолог и преводач, създател на българската библиотекарска наука. Роден е на 10 февруари 1870 г. в Пазарджик. Завършва гимназия в родния си град и заминава като стипендиант на българското правителство да следва славянска филология в Карловия университет в Прага. Завършва следването си през 1892 г. и заминава да следва във Виена, където се надява да получи докторска степен. Принуден е, обаче, да преустанови следването си след една година, тъй като не получава стипендия. Завърнал се в България, започва работа в Пловдивската библиотека като поддиректор, а по-късно и като директор до 1901 г. Там започва и превода на книгата на Константин Иречек “Пътувания по България”, която излиза през 1899 г. в обем 943 страници. Впоследствие Аргиров превежда още трудове на Иречек и на други чешки автори. Като преводач се подписва и с псевдонима С. А. Сребров. През 1902 г. С. Аргиров е секретар на Българската екзархия в Цариград.

Стоян Аргиров има особено големи заслуги за уреждане на библиотечното дело в България. От 1903 до 1930 г. е директор на Университетската бибилиотека и полага основите на нейната модерна подредба. Той е и първият преподавател по библиотекознание в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на повече 70 публикации в областта на библиотекознанието. Най-значимият му труд е "Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки" (1898 г.). През 1900 г. Аргиров е избран за член на БАН. От 1929 г. е председател на речнишката комисия за издаване на пълен академичен речник, издава също така, стари български ръкописи и два стари еснафски устава. Участва в Международния библиотекарски конгрес в Прага през 1926 г. и при организиране на Съюз на славянските библиотеки. Взема участие във Втория библиотекарски конгрес през 1935 г. в Мадрид.

Стоян Аргиров умира на 9 август 1939 г. в София. Библиотеките, независимо от статуквото, са институциите, които са дошли от древността и ще пребъдат. Защото в тях е събрана мъдростта, знанието и таланта на човечеството. Стоян Аргиров е сред имената на съвременните ни будители и неговото дело ще остане културната история на България.

Днес, 9 февруари 2015г. - 60 г. от рождението на Джон Рей Гришам (1955), американски писател на съдебни трилъри

Всяка сутрин в седем писателят Джон Гришам сяда на компютъра си в селската си къща във Вирджиния с чаша силно кафе. Компютърът е същия, с който пише 25 от бестселърите си, а кафето - от същата марка, която си купува от 20 години насам, описва "Дейли Телеграф". В офиса му липсва телефон и интернет, тъй като писателят се страхува, че някой може да се добере до нещата му. Дневният му режим включва написването на пет или шест страници преди обяд. "Ако влезеш в ритъм да правиш това всеки ден с няколко дни прекъсване, страниците се насъбират и имаш готова книга за около година", споделя 60-годишният автор, чийто последен роман - трилърът "Рекетьорът" (The Racketeer), тъкмо измести най-новата книга на Джей Кей Роулинг от класацията за бестселъри на "Ню Йорк Таймс". И Ромни, и Обама са успели явно да ядосат автора на "Версия Пеликан", "Време да убиваш" и "Фирмата" по редица причини по време на предизборните си кампании. Една от тях е била религиозната реторика. "Когато виждам Господ да се използва за политически причини, много бързо ставам циничен", допълва писателят, отгледан в стриктно християнско семейство в Арканзас с баща - фермер, занимаващ се с памук, и майка - домакиня. Според него горещите теми като аборта, гей правата и контрола на оръжия може и да са стрували на Ромни спечелването на изборите. След като девет щата легализират хомосексуалните бракове, а два - употребата на марихуана за не медицински цели, Щатите се превръщат в едно по-либерално място, допълва писателят.

Сам той е либерален консерватор, който смята, че марихуаната трябва да бъде декриминализирана, но не и легализирана, а като притежател на оръжие казва, че "необикновено как не можем да забраним масовите оръжия, както и не успяваме да държим оръжията далеч от хора, които са психично болни". Известен с политическата си активност, Гришам често е критикуван, че вплита политическите си вярвания в писането си. Бившият адвокат обаче е по-скоро пророк на идеали, отколкото на политика. Извън двата романа за смъртното наказание, един за корупцията и нехудожествената творба за грешните присъди, Гришам изглежда се придържа към онова, което прави най-добре и резултатът е показателен - богатството му се равнява на около 200 млн. долара. По собствените му думи голям принос за това има съпругата му, която го сваля от "сапунената трибуна". "Пиши това, което феновете ти искат", ми казва тя. Точно това е хубавото и в "Рекетьорът" (The Racketeer) - в него няма политика, а просто удоволствие от писане и четене", допълва Гришам, който държи да подчертае, че няма претенции за себе си като литератор. "Не се опитвам да пиша велика литература. Оставям това на другите и се радвам, че го правят, защото обичам да чета велика литература. Аз правя това, което правя". За Гришам е достатъчно силно признание да знае, че, когато напише нещо като "Рекетьорът" (The Racketeer), около пет млн. души по целия свят ще го прочетат.

Що се отнася до ревютата, Гришам споделя, че е спрял да ги чете още преди около десетилетие. "Мога да прочета две или три добри и след това едно лошо да ме накара да искам да отида и да застрелям някого, така че реших да ги игнорирам." Освен това неговата съпруга - 31-годишна Рене, която е майка и на двете му деца, е неговият най-строг и най-добър критик, твърди той. В училищната библиотека ще намерите романът на Дж.Гришам "Камерата"и ще се уверите, че е писател, който си заслужава да се чете!

Днес, 6 февруари 2015г.- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ПРЕКРАСНАТА ДЕТСКА ПИСАТЕЛКА ЛАДА ГАЛИНА

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ЧИТАТЕЛИТЕ НА УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА ВИ ЖЕЛАЯТ ЗДРАВЕ И ДЪЛГОЛЕТИЕ!

Писателката Ганка Габровска, популярна с псевдонима си Лада Галина, живее във Вашингтон от началото на 90-те години. Тя е автор на близо 50 книги, сред които романи, пиеси и много приказки за деца. Родена е в Бургас. Съпруга е на покойния акад. Ефрем Каранфилов. Галина е един от основателите и дългогодишен преподавател в българското училище във Вашингтон. В България е работила като редактор в списания за деца, в сп. „Пламък“ и в. „Литературен фронт“, била е драматург на Държавния сатиричен театър. По нейни сценарии са снимани два игрални филма. В началото в САЩ е работила като бавачка и продавачка в супермаркет. По-късно започва работа в една от най-големите вериги книжарници, като успява да убеди мениджърите, че ще привлича клиенти с трите чужди езика, които владее – испански, френски и руски. Синът и доц. д-р Ефрем Ефремов е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет. От много години тя живее и работи във Вашингтон. Инициатор е за създаване на българско училище във Вашингтон. Ето и краткия и разказ: "За мен беше голяма чест заедно с Боян Кулов, който стана после директор, да създадем българско училище в района на Вашингтон, за да могат нашите деца да знаят своя роден език, литература, история, география, да поддържат връзки с близките си на своя си език, да говорят с дядо и баба на български и когато отидат през лятото в България да не се чувстват притеснени и чужденци. Аз бях учителка повече от десет години. Съжалявам, че едно мое заболяване миналата година прекъсна тази ми работа, но всичко се случва в живота..."-споделя писателката в едно интервю на Екатерина Катрачева, радио "Фокус" от 25 Май 2013г. и добавя "...тук има един голям контингент от четящи българи. Ако се организира по-добре онлайн продажбата или има изложби на български книги, има голям пазар, дори и сред българите в САЩ." На въпросът за компютрите и четенето, ето какво препоръчва нашата видна сънародничка:

"Децата обичат по-лекото, забавлението, отколкото четенето. Четенето е по-трудно. То е едно съпреживяване на текста заедно с автора. Вървиш с него с въображението си, с чувството си. Трябва да имаш това разположение на духа да го направиш. И родителите трябва да дават пример на децата с четене. И моят син сега приспива Лада София с четене вечер в леглото на приказка, на разказ. Това зависи от родителите. Да четат на децата и да ги предразполагат да четат."

Финалът на интервюто приканва Лада Галина да поздрави сънародниците си: "Моят поздрав е като на Стоян Михайловски, авторът на химна. Случайно го видял Панайот Пипков - в класната стая се навел над учебника на един ученик, харесал този текст и веднага написал музиката. До вечерта го запял класа, на другия ден вече го пеели и в Ловеч и след това цяла България. „Върви, народе възродени” – това искам да пожелая. „Напред! Науката е слънце” – толкова са хубави думите, че са като лозунги и до ден днешен. „Науката е слънце, което във душите грей! Напред народността не чезне, там гдето знанието живей!….”Тъй Солунските двама братя насърчаха дедите ни. О, минало незабравимо, о, пресвещенни старини!” Всичко е излято. Като от метал е излят езикът в това стихотворение на Михайловски."

Желаем здраве и дълголетие на прекрасната писателка Лада Галина и ще я зарадваме с нов прочит на нейната книжка "Влакът свири за нас"- неотменна част от фонда на училищната библиотека!

Днес, 5 февруари 2015г. се навършват 95 г. от рождението на Леда Гео Милева (1920 - 2013), българска писателка, преводач и общественик

За любовта, стиховете и смъртта на Леда Милева

Навръх 93-ия си рожден ден умира българската поетеса и писателка Леда Милева. Леда Гео Милева до последно е истинска жена. На 92 години веднъж седмично задължително ходи на фризьор, продължава да чете, да пише по много и често, и най-важното - да бъде оптимист по отношение на живота си. Тя е първата жена генерален директор на Бъгарската телевизия (1966-1970) и като такава е почти парадоксално, че първия си телевизор – „Опера”, печели от Държавната лотария. Малко хора знаят, че Леда е държала еднакво добре и писателското перо, и ловната двуцевка. Милева е посланик в Париж и постоянен представител на България в ЮНЕСКО (1972-1978); включена в Почетния списък "Ханс Андерсен" на Международния съвет по детската книга. Любовта и сватбата на Леда Първият брак на поетесата е с известния в миналото футболист и треньор Никола Димитров-Фъц. След това пътеките на любовта я отвеждат при художника илюстратор Стефан Марков. С бъдещия си съпруг – Николай Попов, Леда се запознава в Американския колеж в София. Тогава обаче той изобщо не обръща внимание на тъмните й коси. Може би не за друго, а заради факта, че Николай е красив младеж и е сред най-ухажваните в колежа. С него се срещат години по-късно – през 1944 г. когато сградата на радиото тъкмо е ударена от бомба. Леда вървяла и се препъвала в руините. И тогава, като от нищото, се появила силна мъжка ръка и Николай предложил помощта си. Връзката им продължила около година преди да се решат на следваща по-сериозна стъпка. Въпреки трудните години – следвоенно време и силно безпаричие, двамата искали да имат сватба – личният им, тържествен миг. Отключили им столовата и им дали един чувал с картофи. Със скромните си доходи бъдещите младоженци успели да купят от най-евтиния салам и чанта с лук. Саламът бил основното ястие, а картофената салата с лук – гарнитурата. И не само не оставили гостите на сватбата си гладни, но и отпразнували прекрасна сватба. И дори обикновената басмена рокля, в която била поетесата, вместо с копринен шлейф, не успяла да помрачи щастието й.

Леда Милева и децата Леда превежда от руски, френски и английски, автор е на публицистични и литературно-критически статии в периодичния печат, но ще остане известна най-вече с любовта си към детските стихове и пиеси - "Омагьосаната градина" (1968); "Когато куклите не спят" (1973); "Златоперко" (1980). „Всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.”

Известното си стихотворение „Зайченцето бяло“ написва случайно и съвсем набързо. При подготовката на едно от списанията „Първи стъпки” се оказва, че половин страница остава празна. Леда е уредник и трябва бързо да се справи с липсата на материал, който да запълни мястото. На коляно, бързайки, написва стихчето. То пък се оказва „родено” под щастлива звезда. Благодарение на композитора Петър Ступел, става една от най-популярните детски песнички. В училищната библиотека ще намерите детските книжки на Леда Милева, които с времето стават все по-мили и въздействащи!

4 февруари 2015 г.. - 130 г. от рождението на проф. АСЕН ЗЛАТАРОВ

Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България. Изявява се и като белетрист. Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909-1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“. От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години.

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов — обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

Произведения: „Идеали на младото поколение“ „В страната на съветите“ (1936) „Диктатура или демокрация“ Хронология: 1885 – На 16 февруари в град Хасково в семейството на Теофани и Христо Златарови се ражда второ дете – Иван-Асен. 1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия в Софийския университет. 1904 – Заминава за Женева, където продължава да следва химия. 1908 – В Гренобъл – Франция защитава докторската си теза и получава титлата “Доктор по физика и химия”. През м. май същата година се завръща в България и от м. септември е учител по химия. 1909 – Заминава за Германия и специализира химия на хранителните продукти и съдебна химия при проф. Т. Паул в Мюнхен. 1910 – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при физико-математическия факултет на Софийския университет. 1912 - 1915 – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война. 1920 – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ. 1924 – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия. 1928 – Избран е за председател на Съюза на българските химици.

1934 – Взема участие в 11-ия Международен конгрес по химия в Мадрид – Испания. 1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет. 1936 – На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров. Един достоен българин, за когото трябва да си спомняме и почитаме!

Културен афиш за месец февруари 2015 г.

•04.130 г. от рождението на

Асен Златаров (1885 –1936), професор, български химик, писател и общественик; •05. 95 г. от рождението на

Леда Гео Милева (1920 - 2013), българска писателка, преводач и общественик; •09. 60 г. от рождението на

Джон Рей Гришам (1955), американски писател на съдебни трилъри; •10.145 г. от рождението на

Стоян Стоянов Аргиров (1870 – 1939), академик, български филолог и преводач, основоположник на библиотечното дело в България, директор на Пловдивската народна библиотека в периода 1894 г. - 1901 г.; •10.125 г. от рождението на

Борис Пастернак (1890 – 1960), руски поет и писател; •13.150 г. от рождението на

Тодор В. Влайков (1865 – 1943), български писател и общественик; •23.330 г. от рождението на

Георг Фридрих Хендел (1685 – 1759), немски композитор; •28.145 г. от издаването на

султанския ферман за учредяване на Българската екзархия (1870).