Днес е ден на Тракия!

Ден на Тракия е 26 март, приет за един от дните в българския културно-исторически календар. На този ден се чества подвига на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

Чества се като годишнина от денят в който е превзета Одринската крепост на 26 март 1913 г. от Българската армия през Балканската война (1912-1913). Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество. Българите губят в атаката 1316 убити и 6329 ранени. Победата донася свободата на тракийските българи.

Атаката започва на 24 март 1913 г. За две денонощия българската армия разкъсва огражденията, пробива фронтовата линия при Айвазбаба, Айджиоглу и други фортове и превзема считаната до тогава непревземаемата военна крепост. Крепостта е превзета от Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 26 март 1913 г. до войските на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: „Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.“ Командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов пише в спомените си: „Така се извърши превземането с открита атака Одринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на България и прослави българското войнство по всички части на света.“

От 20-те години на ХХ-ти век тракийските дружества, армията, църквата и българската културна общественост честват Деня на победата край Одрин. От 2006 година този ден е признат официално и от българското правителство за Ден на Тракия.

25 март - на тази дата е роден поетът явление - Христо Фотев

Христо Константинов Фотев е български поет. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990). Още с първите си книги е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.

Двата най-ярки таланта на гр.Бургас - Петя Дубарова и Христо Фотев

В училищната библиотека ще се насладите на прекрасните им стихове!

Днес е световен ден на поезията

21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г.

Целта на този празник е да популяризира писането на поезия, публикуването й и четенето й пред публика по света. Поезията е “за всеки жив читател и за всеки жив поет”.

Дори да не сте опитвали никога до сега да пишете поезия днес е денят – не защото е избран за световен ден, а защото може да бъде вашият ден. Ако опитате може да откриете, че именно този ден ще видите изход от тунела на проблемите, защото когато човек пише, особено поезия, има възможността да погледне на света от друга перспектива, да си направи една самотерапия на чувствата, да си изясни къде е, какво чувства и какво би искал от себе си и живота. Да открие истинската си ценност и смисъл в живота.

Досега са ни втълпявали, че писането е само за богоизбрани и това е вярно, защото всеки е избран от Бога – всеки има право да твори, всеки има право на мнение, което открито да изрази, пише az-jenata.bg.Всеки има право да открие красивото в света и в себе си, всеки има правото и задължението да направи света и себе си по-красиви и по-добри. Затова пишете днес – излейте себе си в лист хартия.

Ако щадите природата може да пренаредите света и през клавиатурата. Оставете мислите ви да бягат по листа, оставете чувствата ви да шарят по клавишите и няма начин да не откриете, че има живот и отвъд купчината неизмити чинии, отвъд забележките на навъсения шеф, отвъд проблемите, а това е паралелният свят на изкуството. Колко освежаващо е да се потопяваме по-често в него, колко по-извисяващо. Пишейки ние ставаме по-добри, защото думите имат невероятна сила да изцеляват, да възраждат и да изграждат.

205 години от рождението на Николай Василиевич Гогол

Писател от украински произход, чиито произведения са написани основно на руски и отчасти на украински език. Той е прозаик, драматург, поет, историк и фолклорист, като най-известното му произведение е класическата сатира на провинциалния живот в Руската империя - романът "Мъртви души". Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в местечко Сорочинци (днес село Бельшие Сорочинцы), Украйна, като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, отива да живее в Санкт Петербург.Там той се издържа сам. Въпреки, че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал. Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си "Омагьосаното място" от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането. Умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, на 4 март 1852 и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: " Ще се смея през сълзи".

Най-известната му творба,романът „Мъртви души“,е разглеждана от мнозина като първия модерен руски роман. Крилати фрази на Н.В.Гогол: "Архитектурата също е летопис на света; тя говори тогава, когато са замлъкнали и песните и преданията;" "Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица;" "Красотата е изворът на поезията;" "Към думите трябва да се отнасяме честно;" "Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът;" "Страхът е по-прилепчив и от чумата." Обичан и четен от човечеството, както и от нас, българите.

Класик, ярък белетрист, майстор на късия разказ. В училищната библиотека ще намерите творчеството му. Заповядайте!

Днес православната църква отбелязва 275г. от рождението на Софроний Врачански

Софроний Врачански - Поп Стойко Владиславов е роден, както сам посочва в "Житието" през 1739 г., приел по-късно името Софроний Врачански в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел.

Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарский в 1765 г. в Котел. Паисий му показва "История славяноболгарская", от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Софроний Врачански е пътувал до Света гора (1770-1775).

През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин - този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 г. заминава за Букурещ - отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. През последните години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Д. Попски пише за него ода. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Кириакодрумион, сиреч неделник" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга - и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името "Софроние". Пише и друг сборник "Неделное евангелское толкование" (1805 - археологически музей Шумен)."Житие и страдания грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ" превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век. Канонизиран на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква. Паметта му се чества на 11 март.

Днес отбелязваме Ден на Холокоста

Ден на Холокоста в България отбелязваме днес. С решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г., 10 март е обявен за “Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството”. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

Близо девет хиляди души от са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите изиграва бързото и решително действие на

група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно (март). Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на . Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите. За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина, преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи. Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев. По английска инициатива правителството в София преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

Този календар на видните събития и дати можете да ползвате в учебния процес. Литература и справки - в училищната библиотека.

•01. 135 г. от рождението на Александър Стамболийски, български политик и държавник, министър-председател (1879 – 1923); •01. 115 г. от рождението на Панчо Владигеров, български композитор и диригент (1899 – 1978); •01. 75 г. от рождението на Цветан Тодоров, френски семиотик, лингвист и литературовед от български произход (1939); •02. 190 г. от рождението на Бедржих Сметана, чешки композитор (1824 – 1884); •04. 130 г. от рождението на Александър Беляев, руски писател, фантаст (1884 – 1942); •06. 110 г. от рождението на Ценко Цветанов, български писател, литературен критик, библиотековед и преводач (1904 – 1960); •07. 90 г. от рождението на Кобо Абе, японски писател , драматург, поет и режисьор (1924 – 1993);

•08. 150 г. от излизането на бр. 1 на в. „Будущност” в Букурещ, редактиран от Георги С. Раковски, 1864г.; •09. 175 г. от рождението на Модест Петрович Мусоргски, руски композитор (1839 – 1881); •10. 170 г. от рождението на Пабло де Сарасате, испански цигулар и композитор (1844 – 1908); •14. 210 г. от рождението на Йохан Щраус – баща, австрийски композитор, цигулар и диригент (1804 – 1849); •14. 135 г. от рождението на Алберт Айнщайн, физик-теоретик, един от създателите на съвременната физика (1879 – 1955); •18. 170 г. от рождението на Николай Андреевич Римски-Корсаков, руски композитор (1844- 1908); •18. 140 г. от рождението на Николай Александрович Бердяев, руски философ и публицист (1874 – 1948); •20. 205 г. от рождението на Николай Василиевич Гогол, руски писател и комедиограф (1809 – 1852);

•25. 80 г. от рождението на Христо Константинов Фотев, български поет (1934 – 2002); •28. 85 г. от излъчването на първото българско радиопредаване от малка радиостанция в София, 1929 г.;

•28. 85 г. от рождението на Вера Мутафчиева, български писател и историк, член на Българска академия на науките (1929 – 2009); •30. 170 г. от рождението на Пол Верлен, френски поет (1844 – 1896);

•30. 135 г. от рождението на Стефан Лазаров Костов, български драматург (1879 – 1939).