2 - 23 април - ПОХОДЪТ НА КНИГИТЕ

И тази година м.април е месецът на книгите и четенето. И тази година четящата част от обществото активира усилията си, защото знае огромното, неизменното, безспорното значение и отпечатък, с който книгите бележат своите читатели - белегът на знанието, на просветеността, белегът-украса на духовността и човешкия просперитет. Дните от 2 до 23 април в СОУ"Св.св.Кирил и Методий"- гр.Карнобат ще бъдат посветени най-вече на малките ученици. Подготвителната група, под ръководството на г-жа Сп.Костова ще гостува в училищната библиотека и ще слуша приказки, стихчета, гатанки, разказани от по-големите ученици, от учители, родители. Първокласниците ще бъдат поредните активни участици в априлския Поход на книгите, като за финал ще дефилират пред учениците от начална степен на обучение в костюми на приказни герои. Дете-книга ще раздаде малки дарове на любознателните деца. По-големите ученици, както и учителската колегия ще се насладят на следните презентации: "23 април - Световният ден на книгата и авторското право" и "Училищната библиотека - неделима част от учебния процес". Стремежът на библиотекаря е да отключи интерес към книгата и четенето и да напомни, че училищната библиотека е необходимата духовната среда, която подпомага учебния процес и съгражда бъдещи стойностни личности.

ЧЕТЕТЕ КНИГИ! ТЕ ВИ ВЪЗПИТАВАТ И ОБЛАГОРОДЯВАТ!

10 безспорни книжни факта 1. Четейки книгите на автор, който пише добре, Вие се научавате да говорите красиво; 2. Културата - това не е броят прочетени книги, а разбраните от Вас книги; 3. Хората, които четат книги ще управляват онези, които гледат телевизия; 4. Книгата е винаги по-добра от филма; 5. Колкото повече четем, толкова по-малко имитираме околните; 6. Хората се делят на две категории - онези, които четат и онези, които слушат какво разказват четящите; 7. Стотинките правят цял лев, а прочетените изречения се превръщат в знание; 8. Четенето е полезно за ума, както физическите упражнения за тялото; 9. За да поумнееш е достатъчно да прочетеш 10 добри книги, но за да ги откриеш трябва да прочетеш 1000 други; 10. Доверявай се на книгите си. те мълчат, когато е нужно и споделят съвети, когато вече си готов да ги разбереш.

НА БЛАГОВЕЩЕНИЕ - ПОЧИТ КЪМ СТРАНДЖАТА

37 г. от смъртта на хъша Странджата. На 25 март преди 137 години в Браила издъхва една от най-митичните и обаятелни фигури в българската история и литуратура – Странджата. Вазовият хъш от „Немили недраги” в действителност от плът и кръв е патриотът-родолюбец и борец за освобождението на България Никола Тодоров Странджата. Никой в България днес не се пита дали той е реална историческа фигура, защото образът му отдавна е част от националната идентичност. Никола или Нено Странджата е роден в Търново през 1834 г. Кръстник му е Кръстю Момчев - член на мезлиша и градската търновска община. От малък се изявява като смел, пъргав и ловък. Градската легенда разказва, че един ден бащата на Нено купува дърва, натоварени на волска кола от един турчин. Когато почват да ги разговарват, 10- годишното момче извиква “ Мога да прескоча колата натоварена с дърва.” “ Ако можеш, дървата с колата и воловете, ще ви ги дам безплатно”, казал турчинът с насмешка. Нено се отдалечава десетина крачки от колата, запретва си късите панталонки, втурва се и със силен скок прескача колата. Нено се потупва по гърдите и се обръща към турчина с думите: “Беним странджа”( aз съм юнак). От тогава му остава името Странджа. Турчинът, верен на думите си, трябва да остави колата и воловете и почва да плаче. Бащата на Нено го успокоява, като му казва да остави само дървата и да си вземе колата и воловете. Не можейки да понася робството, вече порастналият Никола напуска Търново и става революционер. С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание - четата на Панайот Хитов, през април-август и четата на Филип Тотю - през май-август, а Никола Странджата вее знамето на войводата. Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата. Впечатлен от своя благодетел, той го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов Казака също посещавал кръчмата на Странджата, приел нерадостния живот на хъш. Умира от туберколоза в Браила в ръцете на Вазов (Бръчков) с мечтата да дойде в България и да умре за нея. Деня, в който издъхва страстния родолюбец, камбаните на Браила бият за Благовещение, 25 март. 137 години по-късно днес също е Благовец. Да почетем в сърцата си паметта на Странджата, който вечно ще остане част от Свободата ни!