четвъртък, 31 март 2016 г.

ВАКАНЦИЯ, УРА!

Скъпи ученици, учители и родители, училищната библиотека ще работи за Вас през пролетната ваканция. Възползвайте се, посетете библиотеката, намерете си любимо, ново или необходимо четиво.
През ваканцията имате възможност за множество пролетни емоции - книгата е една от тях! Защото, знаете:
>
Ще Ви чакам и ще Ви помогна при всеки нерешен училищен или друг проблем, свързан с четене и книги!

понеделник, 28 март 2016 г.

Днес, 28 март, е рождената дата на един от най-нежните ни поети Димчо Дебелянов

През 1887г., на 28 март, в Копривщица се ражда Димчо Дебелянов, последното, шестото дете в дома на Вельо и Цана. Нерадостно е детството на малкия Динчо - баща му умира, когато е само на 9 години и семейството се обрича на глад и мизерия... Пловдив, София, Ихтиман са градовете, в които пораства и живее своя кратък, само 29 годишен живот.
Талантът, който напира за изява, кара младия човек да търси съмишленици, и ги намира в лицето на тогавашната интелигенция. Кумир на младия поет е Пенчо Славейков, а малко по-късно и Яворов. Пейо Яворов прозира таланта на чародеецът-бохем, Пенчо Славейков остава скептичен, относно дарованието му, което впоследствие животът опровергава. Трудното битуване налага на Димчо поемане на скучни административни дейности. Междусъюзническата война и последвалата я Първа Световна война влизат в живота на младия поет, за да му го отнемат бързо, на 2 октомври 1916 г.в покрайнитите на Демир Хисар, Гърция. 15 години по-късно тленните останки на поета са пренесени в родната Копривщица, в основите на дънер, в който е укривана документацията от Априлското въстание. Скулпторът Иван Лазаров е изработил "Майката", която "в кротък унес чака своето дете"
.
Да си припомним Димчо Дебелянов - нежният романтик, който и днес вълнува поколенията и ни прави по-добри, по-внимателни и по-българи!
Как жадно гледах в твоите очи,
о, дивно хубав цвят на пролетта.
Неугасимий жар на любовта
как жадно чаках в тях да поличи.
И как безумна бе ми радостта,
кога дочух гласът ти да звучи:
- Ела, изгряха твоите лучи -
на щастието златний ден наста.

понеделник, 14 март 2016 г.

"Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек."

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в средновековния град Улм, в кралство Вюртемберг, Германия, в семейството на Герман и Паулина Айнщайн. Детството му минава в Мюнхен, където баща му притежава малък електрохимически завод. Алберт е тихо и разсеяно момче, обича математиката, чете много философска и научно-популярна литература, но трудно понася зубренето и казармената дисциплина в мюнхенската гимназия. Заради затворения му характер, другите ученици му лепват прякора "Дивия". През 1895 г. делата на Герман Айнщайн западат и семейството се премества в Милано. Шестнайсетгодишният Алберт е поразен от културата и свободния дух на Италия. По това време той вече владее основите на математиката, включително диференциалните и интегрални изчисления, но въпреки задълбочените си познания, все още не си е избрал професия. Баща му настоява да стане инженер, за да подпомогне финансово семейството. Айнщайн кандидатства в Политехническия институт в Цюрих, но се проваля на изпитите. Приет е едва година по-късно, през 1896 г., в педагогическия факултет на института. Завършва през 1900 г. и в продължение на две години няма постоянна работа. За кратко преподава физика, дава частни уроци, но живее бедно. През 1902 г. с препоръката на свои приятели Алберт Айнщайн е назначен за технически експерт в Швейцарското патентно бюро в Берн. През 1903 г. в живота му се появява Милева Марич, негова бивша състудентка от сръбски произход, Двамата сключват брак и им се раждат двама синове. Седемте години в Берн са най-плодотворният период в живота му. През 1905 г. той публикува пет научни труда, сред които и Специалната теория на относителността. Откритията му фундаментално променят тогавашните представи за вселената. Университетските среди в Швейцария, Германия и Австро-Унгария проявяват голям интерес към младия учен. От 1909 до 1913 година той преподава и работи в университета в Цюрих, в Немския университет в Прага и отново в Цюрих - във Висшето техническо училище. През 1913 г. Айнщайн заминава за Берлин, където е поканен за редовен член на Кралската пруска академия на науките и деветнайсет години работи в Хумболтовия университет - най-голямото висше учебно заведение в Германия. В Берлин той създава Квантовата теория и публикува Общата теория на относителността. През 1920 г. е поканен за професор в Лайденския университет. През 1919 г. след петгодишна раздяла Айнщайн се развежда официално със съпругата си Малева и се жени за братовчедка си Елза, с която се познават от деца. Елза е разведена и живее с двете си дъщери при баща си в Берлин Този брак също не продължава дълго. По гова време политическата ситуация в Германия става все по-напрегната. Започват първите организирани антиеврейскиски прояви в страната. Група антисемити организират истинска кампания срещу Айнщайн. Прекъсват го по време на лекции, неведнъж го принуждават да напусне аудиторията, организират демонстрация срещу Теорията на относителността, наричат трудовете му "еврейска физика". В пресата излиза призив ученият да бъде убит, в друга публикация се твърди, че, оскърбен, той възнамерява да напусне Германия. Всичко това прави Айнщайн привърженик на ционизма. Той подкрепя идеята в Йерусалим да бъде създаден Еврейски университет и я развива по време на пътувания в САЩ, Франция, Китай и Япония. На връщане за пръв път посещава Палестина. През 1922 г. Айнщайн получава Нобеловата награда за физика. Не успява да присъства на церемонията и чете Нобеловата си лекция година по-късно. След 1925 г. той не предприема повече дълги пътувания, живее в Берлин, пътува само до Лайден за лекции, а през лятото е в Швейцария, на брега на Северно или Балтийско море. След 1930 г. започва да прекарва зимните месеци в Калифорния. Чете лекции в Технологичния институт в Пасадена. Идването на Хитлер го заварва извън Германия и той никога повече не се завръща там. Отказва се от гражданството си и от членството си в Пруската академия. От октомври 1933 г. Айнщайн работи като професор по физика в Института за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 г. получава американско гражданство, като остава и гражданин на Швейцария. Доразвива Теорията на относителността и до края на живота си работи върху Обща теория за полето. По това време делението на атома вече е открито и Айнщайн се опасява се, че Хитлер съвсем скоро ще се сдобие с ядрено оръжие. През 1939 г. ученият пише писмо до Рузвелт, в което го предупреждава, че нацистка Германия е в състояние да произведе атомна бомба и споделя убеждението си, че диктаторът може да бъде спрян само с военна сила. Писмото му подтиква президента да пристъпи към разработването на ядрено оръжие. Самият Айнщайн обаче не участва по никакъв начин в това. След края на Втората Световна война Айнщайн се включва в борбата за всеобщо разоръжаване. Преди смъртта си се подписва под възванието на Бертран Ръсел към правителствата на всички държави за забрана на ядреното оръжие.
Десетте правила на живота на Алберт Айнщайн, предадени чрез десет цитата Винаги мисля за това, че моя вътрешен и външен живот са основани на работата и мислите на другите хора, живи и умрели и че аз съм длъжен да се развивам, за да мога да дам на света толкова, колкото съм получил и продължавам да получавам и сега. Алберт Айнщайн Айнщайн е бил великолепен, гениален физик. Открил е много физически закони и е изпреварил много учени от своето време. Но хората го наричат гений не само заради достиженията в областта на физиката. Професор Айнщайн бил философ, който ясно разбирал законите на успеха и ги обяснявал така обикновено и добре, както своите уравнения. Това са 10 цитата от забележителния списък на неговите изказвания - десет златни урока, които може да използваме във всекидневния си живот.
1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново. Повечето хора не се опитват да направят нещо ново, поради страх от грешки. Но от тях не трябва да се страхуваме! Често човекът, претърпял поражение, научава за това, как да побеждава повече от този, при когото успеха идва изведнъж.
2. Образованието - това е онова, което остава, след като човек забрави всичко, което е учил в училище След 30 години Вие съвсем точно забравяте всичко, което се е налагало, да запомните в училище. Запомняте само онова, което сте научили сами.
3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по-важно от знанието. Знанието ограничава. Въображението обхваща целия свят. Когато си дадете сметка, колко далече е стигнало човечеството след пещерната ера, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е достигнато с помощта на въображението на нашите предци. Това, което ще бъде в бъдеще. Ще бъде построено с помощта на нашето въображение.
4. Тайната на творчеството е в умението да скривате източника на своето вдъхновение. Уникалността на Вашето творчество често зависи от това, до колко добре умеете да криете своите източници. Може да Ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, че Ви гледа целия свят, трябва да изглеждате уникални.
5. Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек. Ако погледнете световно известните хора, може да видите, че всеки от тях е дал нещо на този свят. Трябва да давате, за да имате възможност да взимате. Когато Вашата цел стане увеличаване на ценностите на света, Вие преминавате на следващото ново на живот.
6. Има два начина да се живее: може да живеете така, сякаш няма чудеса, и може да живеете, като че ли в този свят всичко се явява чудо. Ако живеете, сякаш нищо на света не е чудо, то ще може да правите всичко, което поискате и пред Вас няма да има препятствия. Ако живеете така, сякаш целия свят е чудо, ще можете да се наслаждавате и на най-малките прояви на красота в този свят. Ако живеете едновременно и по двата начина, то Вашия живот ще бъде щастлив и продуктивен.
7. Когато изучавам себе си и начина си да мисля, аз стигам до извода, че дарбата за въображение и фантазия са значили за мен повече, отколкото всякакви способности за абстрактно мислене. Мечтите за всичко, което бихте могли да постигнете в живота - това е важен елемент на позитивния живот. Позволете на Вашето въображение свободно да блуждае и да създава свят, в който бихте искали да живеете.
8. За да станете безупречен член на стадо овце, нужно е, на първо място да бъдете овца. Ако искате да станете успешен предприемач, трябва да започнете да се занимавате с бизнес още сега. Ако искате да започнете, но се страхувате от последствията, това до нищо няма да Ви доведе. Това е справедливо и в други области на живота: за да спечелите, най-напред трябва да играете.
9. Трябва да изучите правилата на играта. А след това, трябва да започнете да играете по-добре от всички. Научете правилата и играйте по-добре от всички. Просто, както всичко гениално.
10. Много е важно, да не преставате да задавате въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека. Умните хора винаги задават въпроси. Питайте себе си и другите хора, за да намерите решение. Това ще Ви позволи да узнавате новото и да анализирате собствения си ръст.

вторник, 1 март 2016 г.

3 МАРТ - ДЕНЯТ НА СВОБОДАТА

В началото на 1990 г., с решение на Народното събрание, Трети март е обявен за национален празник. Въпреки, че тази дата предизвиква противоречиви размисли и оценки, ние можем да почетем и се поклоним пред идеализма на хората, които отдадоха живота си за освобождението на един народ. И в същото време да си припомним някои политически моменти, които за период от време може и да са останали некоментирани, но те не могат да останат завинаги скрити от историята. За да разберем идеализма на Освобождението е нужно само да прочетем думите на очевидците: "Самият народ тръгна на война начело с царя. Когато прозвуча царското слово, народът нахлу в църквите по цялата руска земя. Когато четяха царския манифест, народът се кръстеше и всички се поздравяваха един друг с войната", пише през 1877 г. Достоевски в своя прочут "Дневник". "Българите посрещнаха нашите воини с възторг, със сълзи. Малките деца се хвърляха на шиите им. Каква страна, каква природа! Грозде, праскови, бадеми, орехи. Какво изобилие. Тук би могло да се направи земен рай, а какво става сега!...", е написал в едно от писмата си до дома руският писател и герой от освободителната за нас война Всеволод Гаршин. (Риторичният му въпрос за съжаление не е загубил нищо от своята актуалност и в наши дни.) Когато започва мобилизацията Гаршин е едва 22-годишен студент. Младежът се записва като доброволец и в писмото до майка си е написал "Аз не мога да се крия зад стените на заведението, когато моите връстници излагат чела и гърди на куршумите. Благослови ме!". Известни са също така думите на Тургенев "Ако бях по-млад, аз сам бих тръгнал натам". По същото време роднини и почитатели едва успели да удържат 50-годишният Лев Толстой от участие във военните действия. Знаменитият граф не спирал да повтаря "Цяла Русия е там, длъжен съм да отида". Рзбираме, че става въпрос за готовността да помогнат и за саможертвата на стотици хиляди руски синове и дъщери, които легнаха и осветиха с костите си нашата земя. "Всичките велики събития подир Освобождението бледнеят по отношение на дълбокото значение пред оня чуден час, когато руският император, като въплъщение на лучезарния блян на цяла върволица поколения, стъпи на българския бряг, обиколен с обаянието и славата на едно божество, и изрече думите: Да бъде свободна тая земя!" - думите са от мемоарите на Иван Вазов публикувани през 1900 г. За нашите прадеди, Русия е била името на надеждата. Но войната има и друга страна - дипломатически игри и сложни международни преговори, съображенията на външния министър княз Горчаков, плановете на руския двор и генерален щаб. По време на злополучния Берлински конгрес, Русия раздава български земи, за да компенсира своите териториални придобивки в Бесарабия. По този начин Северна Добруджа се озовава в Румъния, а Пирот и Враня стават част от Сърбия, за да може Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, което е била нейната награда за спазвания по време на войната неутралитет. Освен това, Царска Русия грубо се намесваше във вътрешните работи на България след Освобождението – начин на действие, който се превръща едва ли не в традиция за Москва през следващото столетие. В допълнение, Русия отказва да подкрепи Съединението и ни оставя сами да се оправяме със сръбската инвазия, не застава на наша страна и след 2-та балканска война, когато не пожелава да вразуми нашите съседи. Резултатът беше, че в годините на Първата световна война руски и български войници застават едни срещу други из полята на Добруджа. И това далеч не е всичко. Следват болезнените събития от близкото минало, когато СССР ни окупира без нужда през 1944 г., а официална Москва подкрепи закърпените с бели конци лъжи на македонизма. Много коментатори изразяват открито съмненията си, че Сан Стефанският мирен договор е всъщност само един успешен ход на руската дипломация, с който се цели да се измерят границите на търпението на европейските велики сили спрямо руските амбиции за контрол над проливите. Има и мнения, според които самото подписване на договора на тази дата станало единствено защото, това е годишнината от възкачването на император Александър II на руския престол. Съвпадението може би не е изцяло плод на случайността, но ние като българи предпочитаме да пазим родовата памет, която ни свързва с времето на робството и да превърнем Трети март в денят на българското възкресение след 500-годишното османско иго.
Сан Стефано - непостигнатият идеал
Сан-Стефанска България На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско- турската война от 1877-1878 г. Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос. Пряко касаят страната ни: Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция. Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по­твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару­ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз. Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство. Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по­ късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация. Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно. 3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км. Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания. Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа. Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г. Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става. Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза. Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието. Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя. Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа. Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес. Току що освободена, страната ни е разкъсана на 5 части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи! Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души. Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта. Северна Добруджа остава в Румъния, а Западните покрайнини са присъединени към Сърбия. Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство. Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи... Външната политика на монархията половин век след Освобождението е един непрестанен стремеж към България от 3 март... http://www.bizimi.com/bulgarianCustoms/TretiMart.php