петък, 27 март 2015 г.

"Здравей, приятелю!" Написахме и получихме писма! Благодарим Ви, приятели!

Съвместният проект "Здравей, приятелю!" между ОУ"Л.Каравелов"-гр. Попово и СОУ"Св.св.Кирил и Методий"-гр. Карнобат е в пълен апогей!
Кореспондецията между учениците от 2 а кл. в двете училища днес даде ответен резултат-пристигнаха писмата на децата от гр.Попово! Малчуганите на г-жа Ст.Червенкова с нетърпение отвориха писмата-всяко на негото име и от неговото приятелче и стаята притихна...
Приятелски думи, кратки запознанства и любими занимания, това прочетоха развълнуваните деца. Освен писмата, децата получиха и книгоразделител, енциклопедия, рисунка и красив пролетен букет.
Както и отделно писмо до учителката и библиотекарят. Децата се убедиха в чарът на еписталорния жанр, който съвсем скоро изучиха, защото чрез писма откриха нови приятели и нови емоции. Радостта не бе само на децата.
Учителката им и библиотекарят също се радваха, че са съумели да предизвикат непреживени досега вълнения. Това е първата приятелска стъпка между децата, но не и последната, обещаваме им го най-искрено.
Защото тепърва ще има и други интересни занимания - предстои Седмица на детската книга и радостта от срещата с нови приятели и знания ще продължи.

Приятелство, изградено чрез писма:второкласници от Карнобат и Попово си пишат и общуват

Приятелство между два града, две училища, две училищни библиотеки...
Учениците от двата града-Карнобат и Попово вече няколко години разменят рисунки и идеи. Тази година второкласниците си пишат писма, в които разказват за себе си и за любимите занимания.
Ето подготовката на писмата -учениците от 2 а кл. с тяхната учителка -Ст.Червенкова старателно изписаха своите приятелски поздрави, изработиха и книгоразделител.
Радостно е очакването на отговорите от Попово! Ще заснемем и разкажем допълнително.

вторник, 24 март 2015 г.

Нови книги в училищната библиотека

"Бисерче вълшебно" 2015г. призова децата да журират множеството книги, излезли на книжния пазар през 2014г. Четящите деца на възраст от 6 до 15г. могат да посочат най-харесаната книжка и да участват в конкурсна надпревара. Всеки участник ще получи Грамота лично от Президента на Република България - г-н Росен Плевлениев. А тези, които са посочили наградената на финала книжка, ще получат самата книжка и още подаръци-изненади. Ето и закупените книжки в съответните възрастови групи, които училищната библиотека предлага на читателите си:
"ОТКРИВАТЕЛИТЕ - 6-8г.". ще се насладят на следните книжки "Седем братя и една сестра" от П.Гобъл, "Ягодовата фея Ягодка" от Щ.Дали и "Огромният крокодил" от Р.Дал.
>МЕЧТАТЕЛИТЕ - 9-11г." имат на разположение следните книги:
Ю Несбьо"Доктор Порктор и ваната на времето","Магистериум: Железният изпит" от Х.Бек и К.Клеър; "Сам Силвър-тайният пират. Морското чудовище" от Дж.Бърнет и С.Воглър,
, както и атрактивната книжка на Алан Сноу "Тук има чудовища. Хрониките на Плъховмост. Част1." Категорията "Майстори - 12-15г."ще предлага два романа, спиращи дъха :
Р.Риърдън."Героите на Олимп. Кръвта на Олимп" и "Къщата на тайните2. Битката на зверовете" от Кр.Кълъмбъс и Нед Визини. Най-новият раздел книги за журиране е в категорията "Иноватори" и включва читателите от 6 до 15г. За тях е на разположение книгата "Сън в лятна нощ" от М.Зимса,
, която е по комедията на Уилям Шекспир. Хартиеният носител е придружен от CD, така че ще може читателите да чуят прекрасната музика на Менделсон, съпровождаща бедсмъртния текст. Скъпи читатели: учители, родители, ученици, възползвайте се от възможността на участвате в една прекрасна идея - да журирате книги, което предполага прочитането им. Училищната библиотека е на Ваше разположение!

петък, 20 март 2015 г.

Днес е международен ден на щастието!

Общото събрание на ООН одобри от 2013 г. датата 20 март за Международен ден на щастието. „Преследването на щастието е фундаментална човешка цел”, се казва в резолюцията, приета с консенсус от делегатите на 193-те страни представени в ООН. Резолюцията призовава държавите-члeнки, да отбелязват Международния ден на щастието по подобаващ начин, включително посредством образователни и рекламни кампании. По този начин се реализира с успех и дипломатическата кампания, водена от хималайското кралство Бутан, единствената страна в света със среден национален индекс на щастието.
Редица държави по света смятат, че щастието на гражданите трябва също да се измерва като показател за икономическото развитие и просперитета. И така 20 март се добавя в отеснелия вече календар на международните дни, обявени от ООН, сред които международния ден на поезията, международния ден на прелетните птици и др, припомнят международните наблюдатели. Пожелавам ви днес да намерите повод: човек, предмет , състояние и да се почувствате поне за миг щастливи!

сряда, 11 март 2015 г.

Днес, 11 март-рождената дата на СВ. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ

Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 г. След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. Днес е Софрониевден и Българската православна църква чества св. Софроний еп. Врачански, канонизиран точно преди половин век. Любопитно е, че тази година се навършват 250 години от първия препис на Паисиевата история, който той прави още като селския поп Стойко в родния си Котел. Във Враца решиха нестандартно да почетат светеца и неговото дело на ползу роду.
След като преди четвърт век издигнаха най-големия паметник на Софроний Врачански у нас, хората от Враца решиха да популяризират неговото дело и на филмовия екран. Инициативен граждански комитет събира дарения и започна снимането на художествено-документален филм "Грешникът светец" за големия български възрожденец, народен будител, духовен и политически водач. Режисьор и оператор на лентата е Искрен Красимиров, който в чест на Софрониевден показа първите заснети кадри за великия наш възрожденец, чието дело е все още малко познато и неоценено по достойнство. Ще попълните знанията си за този велик българин, като прочетете, освен неговото "Житие и страдание грешного Софрония" и великолепният роман на Вера Мутафчиева "Софроний Врачански". Заповядайте в училищната библиотека!

10 март - рождената дата на БОРИС ВИАН

БОРИС ВИАН – ЕДИН ОТ ПИОНЕРИТЕ НА МОДЕРНИЯ РОМАН Новатор в литературата, скандален, охулван, забраняван, обожаван – и днес той е сред значимите литературни феномени на ХХ век. Починал твърде рано и по зла ирония на съдбата, сбъдвайки най-мрачните си прогнози – че няма да доживее и 40 години, Борис Виан остава зад гърба си 6 романа, множество разкази, стихове, песни, сценарии за джаз предавания, киносценарии – не особено обемно творчество, което обаче съществено променя облика на съвременния роман, привнася дух на свободомислие, еклектизъм и най-вече успява да формира представата за литература и музика, създавани в чест на Негово Величество читателят и слушателят. Живот като на филм, завършил в киносалон, по време на преглед на сценария за филма му към „Ще плюя върху вашите гробове”, пътят на Б. Виан е маркиран както с подценяване от страна на литературните корифеи и издатели, така и с наличието на верни сподвижници, Любов и чести състояния на екстаз. Малко или много е това – като че ли той успява да се докосне и макар и за кратко да получи всички дарове на боговете, да отпие до дъно от чашата на удоволствието, страстта и успеха и да си запази специално място сред звездите. С крехко здраве, постоянно борещ се със сърдечната недостатъчност, живял със съзнанието за ограничените си дни, за Борис Виан сякаш всеки миг е спечелен и трябва да се изживее пълно и оползотвори. Съществуванието му е в постоянен бяг, кипеж, той се заема, пише и се интересува от какво ли не, подобно на енциклопедистите от ХVІІ век. Литературните му изяви, най-важното за него призвание обаче, са съпътствани от неразбиране, критика и от множество скандали и дори забрани на книгите му. Едва през тази година се подготвя включването на произведенията му в престижната колекция на издателство Галимар „Плеяд”. Най-добрите му романи - „Пяната на дните” - апотеоз на любовта, която е в състояние да обземе цялото човешко същество и да се превърне в мерна единица на живота, „Есен в Пекин” , „Веркокен и планктонът”, „Смут в Андените” излизат през 40-те г. на ХХ в., но в твърде ограничени тиражи и остават почти непознати на публиката, факт който силно наранява и терзае писателя. Без да унива, вярвайки в таланта си на романист и под давление на първата си съпруга Мишел Леглиз, която е и негова муза и вдъхновителка, той започва да пише под английски псевдоними. Пародийно имитирайки станалите по това време модни жанрове на черния роман, Виан създава изпълнени с еротизъм, брутални сцени и черен хумор романи, най-известни от които са „Ще пречукаме всички гадняри” „Всички мъртви имат еднаква кожа”, „Ще плюя на вашите гробове”. Четивни и динамични, изпълнени с жаргонни реплики, множество американизми, те се радват на сериозен успех и привличат вниманието на публиката. „Ще плюя на вашите гробове” излиза през 1947 г. и става нещо като запазена марка на автора си. Твърде куриозна е историята на създаването на това произведение - Борис Виан го пише под псевдоним - Върнан Съливан и посочва, че е само преводач на американски автор. Идеята за френски черен роман му хрумва през 1946 г. при разговор с издателя Жан д’ Алюен от издателска къща „Скорпион”, оплакващ се че работите му вървят зле и би искал да издаде автор от типа на Дж. Х. Чейз, жънещ невероятни успехи с прохождащата по това време „Черна серия”. Полу-на шега, полу-насериозно Б. Виан обещава, че скоро ще му предостави такъв роман. Наистина, той го написва само за 15 дни, творейки нощем до леглото на болното си от коклюш дете. В него той пресъздава историята на сериен чернокож убиец, изнасилвач на жени. Подобно на героя си обаче Борис Виан също става прицел на съда. Заловен е търговски сътрудник, убил любовницата си, на чието нощно шкафче е намерена отворена книгата на Виан, на страница, описваща сцена на убийство. Започва шумен процес за подриване на нравите на обществото, вследствие на което през 1949 г. романът е забранен . Всичко това обаче води до огромни тиражи на книгата – над 100 000 екземпляра са продадени до забраната й. От този момент всеки издател, желаещ да рекламира книгите му, посочва, че са дело на превърналия се в медийна звезда автор на „Ще плюя на вашите гробове”. Така, по ирония на съдбата Б. Виан придобива широка популярност не чрез най-фините си и естетски произведения, а чрез книгите, оказали се по стечение на обстоятелствата въвлечени в скандали и в центъра на обществения интерес. Поезията на Б. Виан и текстовете на многобройните му песни са не по-малко силни, неординерни и въздействащи. Впрочем за стихове като „Последен валс”, посветен на самоубийството, видяно като танц по една все по-затваряща се крива на живота, е трудно да се каже дали е стих или бавна музика. Изумителни с музикалността и лиризма си са и „Ако валяха сълзи”, „Фуга”, опитващи с леко намигване и доза стоицизъм да изразят авторската нетърпимост към болката, житейската грубост, несправедливостта. В забързан, лаконичен стил, те изпяват повика му за нежност, любов и доброта. Верен на линията си да провокира и иронизира всичко банално и модно – така например още в „Пяната на дните” Борис Виан поставя необичайната по това време тема за уродливите черти на феновете на известни личности, през 1950 г. той написва пособие, наречено с немалка доза хумор „Учебник за Сен-Жермен де Пре”. Това е своеобразна пародия на станалите вече популярни туристически гидове и информационни бюлетини. В него с бликащ хумор и много симпатия са описани най-посещаваните и известни кръчми, барове и заведения в този квартал, станал нарицателен за парижката артистична бохема. Чак 60 години по-късно помагалото му по бонвиванство ще бъде издадено, заедно с автентични графики и илюстрации на някои от редовните персонажи-приятели на писателя. С типичната си ирония Борис Виан представя като основни герои в „учебника си” музиканти, танцьорки, шоу-звезди, както и най-редовните посетители на клубовете. А самият той е сред най-постоянните изпълнители на джаз, редовно свири на тромпет пред посетителите. Истински принц на мистериозните нощни клубове, особено на основания на 11 април 1947 г. бар „Табу”, Борис Виан не крие възторга си от френетичния, живян сякаш на един дъх живот на интелектуалната бохема от 40-те години на ХХ век. Позволил си дързостта да руши литературните клишета, да разчупи традиционната рамка на романа, поезията и дори на песента, която на моменти придобива дори политически нюанси, Б. Виан естествено се сблъсква с консерватизма и укорите на френската критика. Особено любопитни са думите му, посветени на литературната критика, съставляващи своеобразен протест срещу догматичното мислене на критиците. Невероятен заряд е стаен в тях, поради което ще си позволя следния цитат: „Те говорят (критиците ), те говорят за всичко, освен естествено за книгата… тъжни индивиди, шайка критици, кога най-сетне ще действате като критици? Кога ще престанете да търсите себе си в книгите, които четете, докато истинският читател търси да открие именно книгата. Кога ще престанете да се питате преждевременно дали авторът е перуанец, схизматик, член на комунистическата партия или близък на А. Малро?... И в крайна сметка, шайка критици, нима книгите, които не разбирате, не заслужават поне да бъдат посочени? Тази би била най-добрата препоръка за читателите.” Словата на Б. Виан впечатляват със своята сила, сарказъм и непримиримост, те призовават за критика по същество, без смесването й с личността, скандалността или възгледите на автора, разглеждани под лупа. Всъщност, това е повик за чиста литературна критика, която да акцентира на достойнствата и характеристиките на произведението.
Разводът на Борис Виан със съпругата му и дългогодишна муза Мишел Леглиз променя в известна степен литературните му занимания - създал под импулс на връзката им едни от най-проникновените си произведения - „Есен в Пекин” и „Пяната на дните”, след 1952 г. той се дистанцира и променя чувствително художествения си подход. По това време прекъсва и изявите си в редактираното от Ж. П. Сартр списание „Тан модерн”, където списва рубрика, отново пропита от характерния му шеговит тон, насочена към творчеството на съвременните писатели и все по-ясно изразява идейното си отдалечаване от екзистенциализма. Постепенно той се ориентира към писане на по-кратки форми - разкази, новели, сценарии за театър и кино, в които също личи изключителната му виртуозност и дарба за жонглиране с езика и понятията. Още през 1948 г. Борис Виан започва да сътрудничи на американско радио, като представя френските джаз изпълнители. Репортажите му са истински словесни шедьоври и безкрайна игра на думи, изпълнени с много хумор, фантазия и същевременно сериозно представяне на стиловете в музиката. Този втори житейски етап е също твърде продуктивен –
Борис Виан пише романа „Червената трева”, в който опитва да си направи нещо като автопсихоанализа, идентифицирайки се условно с образа на Волф. Следвайки типичната си полуиронична, фриволна линия към сериозните сюжети, още в „Есен в Пекин” той създава прословутите си „пасажи” – текстове, вмъкнати в произведението, които накъсват историята и й придават парадоксален, нереален характер. Всъщност, това е вид авторски поглед „в аванс” върху героите, опит за демаскирането им и изтъкването фиктивността на персонажите. Този прийом, който ще стане характерен за писането му, както и изпъстрянето на текста с въпроси относно поведението на героите, замисъла на автора, преобръщането на фабулата, превръщат Борис Виан в един от пионерите на модерния роман - роман, в който читателят не просто попива излаганата и режисирана от автора история, а е провокиран, смятан за равностоен партньор в диалог, водещ към самопознание, търсене и красота. Късен, но плътно следващ бохемския нрав и неспокойната натура на Борис Виан, реверанс към творчеството му, е издаването през 2009 г. на текстовете на писаните от него песни като комикси, придружени с подробни обяснителни бележки, представящи създаването им . Статията е от Мария УЗУНОВА. В училищната библиотека разполагаме с книгите "Човекът вълк" - разкази и "Червената трева"- роман. Открийте таланта на Борис Виан! Очаквам Ви!

вторник, 10 март 2015 г.

Оптимистично!

Какво ли не сe каза за образователната ни система, какви ли не критики "си отнесоха" родители, директори,учители, администрация... Ученицитe се наслушаха на доста негативи и определения, свързани с думите невежество, инертност, безпросветност! Но днес аз съм най-ведрия оптимист и това не е безпочвена еуфория. Учениците-читатели споделят своите намерения и колкото повече споделят, толкова по-горда се чувствам с тяхното поколение и с това, че навярно има едно рационално, малко зрънце, което е посято в училищната библиотека. Оказва се, че предстоящите абитуриенти имат много разумни амбиции, избрали са професии, които са свързани не само с финансов просперитет, а и с нагласите им, със социалните им пристрастия. Освен бъдещи медици, прависти и икономисти, те имат готовност за бъдещи педагози, социални деятели, медиатори, компютърни специалисти, инженери... Оказва се, че младите хора не само се готвят системно със знания за предстоящите матури, но и активно посещават предварителни изпити в избраните ВУЗ-ове. Оказа се, че 12-сетокласниците имат ясна, точна и отговорна позиция за своето бъдеще и за предстоящото. Оказа се, че това поколение се е възпитало в умереност и практичност, относно възможностите си и перспективите си. Което е несъмнена заслуга на родителите им и на учителите, както и на цялата обществена среда. Трезви, ангажирани, организирани и готови да творят бъдещето си, да се изградят като необходимите професионалисти, като необходимите деятели на бъдещия живот, това са нашите бъдещи абитуриенти. Ние, възрастните, носим отговорността за бъдещето на тези, все още деца. Но ние, възрастните, можем да се поучим от тях, от крехката им младост, от амбицията им да успеят и да покажат своите възможности и да направят живота, своя и на околните, по-добър и по-цветен! Ние, цялата училищна среда-директори, учители, администрация, желаем и сме сигурни в бъдещия успех на възпитаниците си!

понеделник, 9 март 2015 г.

На днешната дата - 9 март- да си припомним за името и делото на един достоен българин ЦЕНКО ТОДОРОВ

Името и делото на Ценко Тодоров са малко известни на широката общественост. Медиите ни заливат с криминална хроника и това прави животът ни напрегнат, безпътен и тревожен. Нека популяризираме доброто дело, а не престъпни деяния! Нека се отърсим от отрицанието и безпътицата и потърсим добрите и светли примери, които ни заобикалят, но често остават невидяни и нечути. Ето един пример за достоен живот, животът на Ценко Тодоров - български писател, критик, библиограф, преводач, роден на 06.03.1904 г. в град Лом. Брат на проф. Т. Боров- библиограф и интелектуалец. Завършва Педагогическото училище в Лом и педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” (1929). Учителства в селата Орешец, Върбовче, Видинско (1922-1926) и в София (1929-1939). През 20-те г. издава сп. “Ясна поляна” в село Върбовче, Видинско, редактира сп. “Поточе” (1931-1932) и в. “Въздържателче” (1936-1937), в. “Весела дружина” (1936-1937), превежда произведения на Толстой за деца, както и творби на Ал. Беляев и др. Публикува стихотворения, разкази, приказки и научно-популярни статии в централния печат. Един от основателите и директор на издателство „Народна просвета”, уредник на Българския библиографски институт “Елин Пелин” (от 1948 г.). От 1953 г. до края на живота си е директор на Държавния библиотекарски институт. Член на СБП. Автор на библиографските трудове “Материали по история на българската библиография до Освобождението” (1955) и “Българска библиография. Исторически преглед и днешно състояние” (1955, 1957). Приносът му във всеки дял на библиотечната наука е огромен. Сътрудничи на детския периодичен печат. Редактира сп. “Училищен преглед”, както и библиографското издание “Български книгопис”. Автор на много книги с разкази, приказки, басни, повести, романи, животопис на Ат. Узунов (1938) и др. Умира на 09.03.1960 г. в София.

петък, 6 март 2015 г.

Днес, 6 март, е рождената дата на великия колумбийски писател ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС/1927-2014/

Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 в Колумбия, но по-голямата част от живота му преминава в Европа и Мексико. Записва право в Колумбийския университет в Богота, но започва да се занимава с журналистика и не завършва университета. Работи като репортер, започва да пише разкази. През 1967 г. издава "Сто години самота"
, която е приета много добре от критиката и му носи първия успех. Докато пише романа обаче, в продължение на 18 месеца, Маркес продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по няколко кутии цигари на ден. След успеха на книгата Маркес заминава със семейството си и живее 7 години в Барселона. През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава, че издателите тук отчитат минимални продажби и печалби. Обиден, той отказва да го издават в България. През 2010 г. литературните агенти на Маркес постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги. Маркес е смятан за най-популярния испаноезичен писател след Мигел де Сервантес, а литературната му известност е сравнима с тази на автори като Марк Твен и Чарлз Дикенс.
Неговите произведения надминаха по продажби всички книги на испански език освен Библията. Романът му "Сто години самота" е продаден в над 50 милиона екземпляра на повече от 25 езика. На 17 април 2014 в Мексико сити на 87 години почина Габриел Гарсия Маркес, един от най-големите и обичани писатели на поколения читатели по целия свят. Творбите му, превърнали се в класика, събират мъдростта и тъгата, очарованието и магията на света на Маркес. В памет на големия писател ще ви припомним някои от най-известните му и вдъхновяващи цитати. Поклон! "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време.” *** „Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.” *** „Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.” *** „Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.” *** „Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.” *** „Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.” *** „Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.” *** „На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.” *** „Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.” *** „Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.” *** „В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.” *** „Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.” *** „Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.” *** „Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.” *** „Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.” *** „Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.” *** „Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.” *** „На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!” *** „Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...” *** „Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.” В училищната библиотека ще Ви предоставим творбите на Габриел Гарсия Маркес, за да се уверите в блестящия му писателски талант.

сряда, 4 март 2015 г.

Календар за м. март 2015г. на датите, свързани с живота и делото на видни дейци на културата

МАРТ •01. 205 г. от рождението на Фредерик Франсоа Шопен (1810 – 1849), полски композитор и пианист; •02. 540 г. от рождението на Микеланджело Буонароти (1475 – 1564) , италиански скулптор, художник, архитект и поет ; •07. 140 г. от рождението на Морис Равел (1875 – 1937), френски композитор и пианист; •09. 55 г. от смъртта на Ценко Цветанов
(1904 – 1960), български писател, литературен критик, библиотековед и преводач, директор на бившия ДБИ-София; •10. 95 г. от рождението на Борис Виан (1920 – 1959), френски писател, поет и музикант; •17. 85 г. от рождението на Христо Михов Христов (Черемухин)
(1930 – 2003), български писател – хуморист и сатирик; •21. 330 г. от рождението на Йохан Себастиан Бах (1685 – 1750), немски композитор и клавирен майстор; •22. 105 г. от рождението на Любомир Андрейчин
(1910 – 1975), професор, български езиковед и публицист; •23. 105 г. от рождението на Акира Куросава (1910 – 1998), японски кинорежисьор, продуцент и сценарист; •25. 125 г. от рождението на Чудомир – Димитър Христов Чорбаджийски
(1890 – 1967), български писател, хуморист и художник.; •27. 170 г. от рождението на Вилхелм Конрад Рьонтген (1845 –1923) немски физик, откривател на електромагнитното излъчване, известно като рентгеново; •31. 130 г. от рождението на Жул Паскин (1885 – 1930), френски художник от български произход. В училищната библиотека ще Ви бъде предоставена литература и съдействие по посочените дати и личности. Заповядайте!