Райко Николов Алексиев с псевдоним
Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист; неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.
Райко Николов Алексиев е роден в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун на 7 март 1893 година. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913 г. българската царица Елеонора става една най-големите почитателки на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.
Вестник „Щурец“
През 1932 г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията — тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков — глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето — шоп одумник, Отец Тарапонтий — практичен духовник.
През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца — Радослав, Веселин и Александър. След смъртта на Райко Алексиев, съпругата му е имала няколко брака, през 1965 г. успява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 г. в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 г. Алекс Алексиев живее в САЩ, връща се в България след промените през 1989 г. и известно време е съветник на Филип Димитров.С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:
“Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”
Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев е пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София заради карикатура на Сталин.
В документалния роман „Горещо червено“, създаден въз основа на интервюта на авторката Ивайла Александрова със съпругата на Алексиев и на проучване на архивите от Народния съд и МВР, се цитират различни версии за мъченията и края на художника, но нито една от тях не е доказана безспорно.
През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюза на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.
Райко Алексиев е баща на журналиста и общественик Алекс Алексиев.
Нека знаем и помним делата на видните българи! Уроците по знание ни правят по-мъдри и по-адекватни в настоящето!
Нека никога не разплакваме децата си, никога не им причиняваме болка.Нека ги обградим с обич и топлина. Да ги научим да се усмихват и да рисуват сини феи по запотеното стъкло на прозореца.Нека повярваме в приказния им свят, защото само така те ще ни позволят да бъдем част от него.Нека не забравяме пясъчните кюфтета и плюшените си мечоци. Независимо от това колко големи си мислим, че сме в момента, все някога ще дойде ден, когато ще поискаме да се върнем обратно в света на дъгите и сапунените мехури.Ако успеем да не разочароваме нито едно дете по пътя си, може би ще успеем, в края на този път, да бъдем пак там, където се случват вълшебства.
_14332.jpg)
