четвъртък, 19 юни 2014 г.

Наркотици и зависимости - непрестанната тревога на съвремието ни

Темата е тревожна и съдбоносна, говори се и се пише непрекъснано с единствената цел- да се знаят тежките и драматични последици от алкохолната и наркозависимости. Поредната инициатива бе заслуга на педагогическия съветник - г-жа Д.Русева и мед.сестра - г-жа Цв.Вълкова. Предложени бяха няколко форми за участие - рисунка и есе , дамите говориха в часове на класа...
Радващо е, че учениците показаха знания, разбиране и реагираха адекватно на тематиката. Доказателство за това са рисунките на 11 ученици: Екатерина, Иван, Кристина, Георги и Пламен от 5-ти класове, Бахрие, Ирина, Симона и Пламен от 6 а кл , Бояна от 9а кл. Те са експонирани и са на вниманието на всички ни в постер на 2-ри етаж на сградата. Много силно впечатление направиха есетата на Галина Косева от 7а кл.,Мария Янева от 8в кл и Владимир Илиев от 8в кл.Силвена Русева от 11в кл.
Галина Косева обобщава, че всеки сам избира и намира смисъла на живота си. Тя е категорична: „Избираш, концентрираш се, бориш се, постигаш”- това нейната „репецта за щастие и успех! Мария Янева от 8в кл. размишлява: „Животът е един .
Човекът се ражда и защо ли има хора , които толкова лесно се разделят с него , само от наблагоразумие . Нима можеш да размениш няколко мига на измамно благоженство за един дълъг период от време , в което можеш да изживееш толкова приятни мигове? Можеш да завършиш образованието си , да работиш , да се влюбиш , да създадеш семейство , да отгледаш деца и да им се радваш . Просто да живееш.” Тя топло и по човешки призозава: „Приятелю , животът ти е дар ! Не го погубвай !”
Владимир Илиев от 8в. кл. е тревожен от факта, че неговите връстници не оценят обичта и жертвоготовността на родителите и семейството, не търсят подкрепата на приятелите , а се затварят с компютри и телефони и самотата често ги води към пагубните пътеки на дрогата...Влади призовава:” Когато ти е трудно, когато си тъжен и търсиш разбиране, отиди при приятел, а не при дилър.” Особено впечатляващо е есето на Силвена Русева от 11в. кл.
Личи разумната позиция на момиче с оформена ценностна система, момиче, което е разбрало и оценило съществените неща в човешкия живот:"това са малките неща, които назоваваме с думите семейство, приятели, роднини. ... Тези "думи" са моя живот.Живот, който се крие и в малките неща, тези, които са невидими за очите-здраве, щастие, радост и тези, които са видимите - усмивките." Силвена вижда и знае, че животът ни изправя пред трудности и изпитания, но тя смята, че сме длъжни да ги превъзмогваме, благодарение на "малките неща". Тя категорично отхвърля наркотиците и призовава да се борим за хубавите неща в живота си. Изводът от проведената кампания против употреба на наркотици е, че голяма част от тях знаят тежестта на проблема и ще се предпазят от тази зараза на века. Желанието на организаторите и целия училищен състав е, темата наркомании и зависимости да остане в миналото като една ретроградна, старомодна и жалка страница от човешкото развитие.

понеделник, 16 юни 2014 г.

Джовани Бокачо-радетел за правото на хората да са щастливи

На 16 юни 1313 г. се ражда един от първите европейски хуманисти - Джовани Бокачо, авторът на неповторимия „Декамерон”
Да си припомним негови афоризми. ДЖОВАНИ БОКАЧО (Giovanni Boccaccio, 1313 - 1375)
* Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство. * В повечето случаи последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят. * Да поиска съвет, е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг. * Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост. * Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш. * Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Атанас Далчев - 110 години от рождението му

Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на 20 век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски, и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун като второ дете в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Дишмова. Баща му работи като адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия „Кирил и Методий“ в Солун. През 1908 г. Христо Далчев е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серския санджак в османския парламент. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград. Там Атанас Далчев учи в местното българско училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски в България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира и когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, те се установяват в София. Там Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих „Залези“, публикуван в ученическия вестник „Фар“. Година по-късно завършва гимназията и държи реч пред випуска си. Същата година е приет в Софийския университет, специалност философия.
През 1923 г. Далчев публикува стихотворенията „Вечер“, „Здрач“ и „Елегия“ във „Вестник на жената“ и стихотворенията „Есенно завръщане“, „Хижи“ и „Старите моми“ в символистичното списание „Хиперион“. През същата година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издава поетически сборник „Мост“. През следващите години сътрудничи на „Хиперион“, „Демократически преглед“ и вестник „Изток“. Първият си самостоятелен сборник „Прозорец“ издава през 1926 г. Същата година прекарва седем месеца при брат си, скулптора Любомир Далчев, в Рим, където слуша лекции по история на изкуството. Заедно с авторите, участвали в „Мост“, организира група, първоначално около вестник „Изток“. От 1927 г. Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и други започват издаването на собствен вестник, „Стрелец“, поставяйки началото на литературния кръг „Стрелец“.
Въпреки, че е „премълчаван“ от литературната критика в България преди 1989 г., Далчев има широко влияние в българската поезия. Сред смятаните за повлияни от него са Александър Вутимски, Божидар Божилов, Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънев и Иван Цанев. Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др. Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници. Стихосбирки: Болница, 1923 г. Стаята, 1925 г. Прозорец, 1926 г. Стихотворения, 1928 г. Париж, 1930 г. Ангелът на Шартър, 1943 г. Стихотворения, 1965 г.; 1969 г. Фрагменти, 1967 г. Балкон, 1972 г. В училищната библиотека ще намерите поезията на Атанас Далчев!