ЙОРДАН РАДИЧКОВ - НАЙ-ЧОВЕКОЛЮБИВИЯТ И ОБИЧЕН ПИСАТЕЛ!

Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.” Това са думи на писателя Йордан Димитров Радичков, роден на днешната дата преди 84 години в с. Калиманица.

Радичков е един от емблематичните български автори, който остава в историята с неповторимия си стил на магически реализъм, рязко отличаващ се от битовизмите на социалистическата проза. Драматургичните му произведения като „Януари” и „Суматоха” остават сред най-любимите на българския театър, а филмите по негови сценарии "Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967) са сред най-ценните и оригинални произведения на българското кино.

Майстор на краткия разказ, Радичков е майстор и на силната, запомняща се фраза. Предлагаме ви някои от най-обичаните цитати от неговото творчество и интервюта.

* * * Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! („Ние, врабчетата”) * * * Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере! („Ние, врабчетата”) * * * Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави! („Опит за летене”)

* * * - Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя. - А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш. - То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя. - Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е. - Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва. („Свирепо настроение”)

* * * Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови! („Домашна тетрадка”)

* * * Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има. („Суматоха”) * * * Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага. * * * Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! („Ние, врабчетата”) * * * За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. * * * Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава! В училищната библиотека ще намерите всички творби на прекрасния български писател ЙОРДАН РАДИЧКОВ.

Днес е рождената дата на Никола Вапцаров - поетът, намерил най-прекрасното единение вежду мъжество и нежност

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров излиза през 1940 г. Роден е на 7 декември 1909 г. в гр. Банско. Починал на 23 юли 1942 г.в София.Образование: Висше военноморско училище, Варна (1926 г.–1932 г.)Неговите родители са Йонко Вапцаров и Елена Везева.

"Ти помниш ли морето и машините, и трюмовете пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста?" В училищната библиотека ще намерите творчеството на поета - поколение след поколение знаят стихотворенията и трагичната съдба на Вапцаров. Припомнете си я! Един достоен българин, един блестящ талант!

100 години от рождението на видния интелектуалец ЗДРАВКО ДАФИНОВ

Ст. н. с. д-р Здравко Дафинов е роден през 1913 г. във Враца. Завършва Военното на Н.В. училище и Юридическия факултет на Софийския университет, доктор на архитектурните науки. Основната му трудова дейност преминава в Университетската и в Народната библиотека в София. След пенсионирането си е главен редактор на списание „Един завет". Публикувани са 57 негови книги и 163 статии от областта на архитектурата, документалистиката, библиотекознанието, библиографията и художествената литература; реализирани са 31 негови проекта на библиотечни сгради и обзавеждане на библиотеки в България. "Панорама на духовността Тихо и почти незабележимо един необикновен българин създаде творби, които ми позволяват да го сравня със светлата фигура от пантеона на будителите – Симеон Радев. Епохалното дело на Здравко Дафинов можеше да се ограничи само с петте тома на неговата автобиография. Пиша тази дума и веднага осъзнавам, че тя е абсолютно неточна: не, с неповторим почерк, с усет за документалния детайл, с дълбоко познаване на обществените, политическите, социалните и културните феномени, той извая епична панорама на националния живот през изминалия век. Но това е само част от забележителната му възрожденска дейност. Защото от 1996 насам Дафинов създава и непозната по мащаби и проникновени енциклопедия на националната духовност, представена чрез образите на титаните на мисълта Пенчо и Петко Славейкови, Матей Преображенски-Миткалото, Петко Каравелов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Боян Пенев, Яворов...

Дългогодишната му работа в Народната библиотека, умението му да открива архивни материали, да обобщава натрупаните данни го превръщат едновременно в историк, литературен историк и философ на нравите. Не е възможно в отредените ми редове да представя по достойнство приноса на Здравко Дафинов за родната ни култура и словесност, затова ще се огранича с някои наблюдения върху най-новата му творба, озаглавена „Първостроителят на българската култура“ с подзаглавие „Документална хроника за живота и творчеството на проф. д-р Иван Шишманов“. За създателя на българското сравнително литературознание, за големия просветен деец, за спътника на Иван Вазов, който успя да съхрани за поколенията неговите изповеди, е писано немалко, но никой и никога не е извършвал толкова систематично и цялостно изследване на перипетиите в съдбата му, на огромната му просветителска и научна дейност. Имам чувството, че след Дафинов трудно може да се намери неизвестен документ, но той умее така да използва архивите, че пред удивения читател постепенно да се появява вълнуващ въображението човешки лик. С еднакъв интерес следя развитието на личните му взаимоотношения с неговата нежна съпруга, дъщерята на професор Михаил Драгоманов, както и проникването му в различни политически и културни среди. Очертава се не само образът на титаничния строител на нова България, но имаме възможност да добием пълна представа за структурите на обществото, в което се движи Шишманов. Повод за сериозни размишления може да бъде например дейността му „на кормилото на българската просвета и култура“: един пример, който ни е особено необходим днес, когато усещаме изоставането си, дори неспособността си да повторим възрожденския подвиг на първостроителите, за да поднесем духовна перспектива на младото поколение. В спомените си за големия творец Константин Гълъбов говори за мечтата на Шишманов „българският народ да се сближи с обществения и културния живот на Запада“, за вярата му, че изграждането на „Паневропа“ е възможно и реално. И в този смисъл Професорът е изпреварил времето си... Но и авторът на книгата за него, на поредицата от биографии за големите дейци от новата ни история също вижда далеч в бъдещето – тогава, когато сътворената от него панорама на духовността ще ни стане изключително необходима, когато по достойнство ще оценим приноса му за нашето културно разбуждане.“ Автор: Георги ЦАНКОВ, 2001-06-01, в-к "Демокрация"

Трудове на Здравко Дафинов: • ПАТРИАРХЪТ (АВТЕНТИЧНИЯТ ВАЗОВ) I част (1850-1895) и II част (1895-1921) Документална хроника за живота и творчеството му • ХРОМИЯТ ТИТАН Документална хроника за живота и творчеството на Пенчо Славейков • ЛЮБИМЕЦЪТ НА МУЗИТЕ-том I (1878-1908) Документална хроника за живота и творчеството на Пейо Яворов • В ХРАМА НА МЕЛПОМЕНА - том II (1908-1914) Документална хроника за живота и творчеството на Пейо Яворов • АВТЕНТИЧНИЯТ ЕЛИН ПЕЛИН Документална хроника за живота и творчеството му • МЪЛЧАЛИВЕЦЪТ Документална хроника за живота и творчеството на Йордан Йовков • ЧАРОДЕЕЦЪТ БОХЕМ Документална хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов • ТИТАНЪТ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО Документална хроника за живота и делото на Петко Р. Славейков до Освобождението • ДЕМОКРАТИ Документална хроника за обществено-политическата дейност на Петко Каравелов и Петко Славейков след Освобождението • ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Документална хроника за живота и творчеството на проф. д-р Иван Шишманов • БОЯН ПЕНЕВ Документална хроника за живота и научната му дейност • МОНАХЪТ ВОЙН Документална повест за отец Матей Преображенски - Миткалото • ЛЮБОВТА НА НАЙ-БЕЛЕЖИТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ, ПИСАТЕЛИ И УЧЕНИ ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ Спомени, дневници, писма Том I - Буржоазна България (1913-1942) - 1997 г., 336 с. Том II - Беломорски дневник(1942-1944)- 1997г., 256с. Том III - Под диктатурата на пролетариата (1944-1956) - 1998 г., 356 с. Том IV - Безвремието на комунизма I част (1956-1969) - 1999 г„ 406 с; II част (1969-1989) - 1999 г., 456 с. Том V - РАЗВИДЕЛЯВАНЕ (1989-1999) - 2000 г.

БЕЗСМЪРТЕН И ГЕНИАЛЕН Документална хроника за живота и творчеството на Христо Ботев

Един велик българин!165 години от рождението на кап. Петко Войвода

165 години от рождението на кап. Петко Войвода (ист. име Петко Киряков Калоянов, /1844 -1900/), български хайдутин, участник в националноосвободителното движение. Роден, през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко, през 1861 г. съставя чета, с която броди из Беломорска Тракия и Родопите и защитава местното население. През 1864 г. една година учи във Военното училище в Атина. През 1866 г. заминава за Италия, където се среща с Джузепе Гарибалди. Взема участие във въстанието на о. Крит. След разгрома му известно време се скита из Египет, Франция и Италия. През 1869 г. се завръща в родния си край. Сформира отряд, който по-късно получава името Българо-родопска дружина "Защита". Тя развива голяма дейност по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. За активното си участие в разгрома на Родопския метеж през 1878 г. Петко войвода е награден с руски орден. През 1880 г. се установява във Варна. След обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Петко войвода се включва в охраната на южната граница. През 1896 г. участва в създаването на дружество "Странджа" и става негов подпредседател. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов Петко войвода многократно е арестуван и интерниран. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му.

Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България - в Чепеларе, на Бунарджика в Пловдив и други. За най-представителен се смята този в Хасково, открит през 1963 година.

През 2004 г. в родното му село Доган Хисар в частен имот е открит негов паметник. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник, редом с този на Джузепе Гарибалди. Ето и снимка от прекрасният филмов сериал, посветен на великия българин.В ролята на Петко Войвода е артистът Васил Михайлов.