четвъртък, 26 януари 2012 г.

Международен ден в памет на Холокоста - 27 януари

27/01 е Денят на Холокоста - на този ден, през 1945-та година затворниците от лагерът на смъртта Аушвиц са освободени от съветските войски.
Холокостът е събитие, за което ни се казва, че е неразбираема аномалия, продукт на неконтролируемата лудост на масовата мъгла в мозъците на нацистите. Милиони хора се чудят и не могат да си обяснят как е било възможно такова зверство да се случи в цивилизована, модерна Европа и достигайки до границата на интелектуалния парадокс на Холокоста, загърбват проблематизирането и си пожелават оптимистично "дано никога не се повтори този ад." Холокостът е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Други етнически, политически и социални групи - цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, съветски военнопленници, политически затворници, инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим. Много изследователи не включват тези групи в определението за Холокоста и го определят само като геноцид спрямо евреите, или както нацистите го наричат „окончателно решение на еврейския въпрос“. Ако се вземат предвид и нееврейските жертви на нацистките репресии, общият брой на загиналите обикновено се оценява на девет до единадесет милиона, в по-крайни оценки - до 26 милиона души. Това се обяснява с факта, че броят на убитите съветски военнопленници (около 5 - 10 милиона) е по голям от този на избитите евреи (6 милиона). Освен това на геноцид са подложени различни социални групи от хора от окупираните от Германия страни. В някои европейски страни отричането на Холокоста се счита за престъпление. Например в Германия, която е най-засегната от нацизма, отричането на Холокоста се преследва от "закона за публичното одобряване, отричане или омаловажаване на действията на националсоциалистическия режим, което може да наруши общественото. Денят на Холокоста в България е обявен с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г.
Георги Войнов; "Геноцидът и Холокостът извършен над българите". Една книга, която задължително всеки българин трябва да прочете; от посочения сайт можете да си я изтеглите безплатно (на книжния пазар отдавна е библиографска рядкост):megimg.info/mg/modules/booklists/viewcat.php Цитат от книгата: "Възмездие за виновниците за Геноцида и Холокоста над българите трябва да има, защото както е казал Шекспир: "Който на убийците прощава - той сам в убийствата ги насърчава!". Душите на невинните българи, изгорели в българския Геноцид и Холокост, искат възмездие!......България ще се оправи само тогава, когато виновниците бъдат наказани, а страната започне да се управлява от честни българи, защитаващи българските национални интереси и провеждащи независима българска политика!" Уникална книга, пълна с потресаващи и неизвестни факти от средновековната и по-нова история на България! Това е изобличителен документ, който наистина може да послужи за осъждането (дори и посмъртно!) на международни престъпници (комунисти, крипто-юдеи, глобалисти, ционисти и жидо-масони) провели целенасочен и планомерен геноцид, етническо прочистване и военни престъпления срещу българския народ!/бел. от автора/

петък, 20 януари 2012 г.

ДНЕС ЧЕСТВАМЕ ДЕНЯ НА СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак. Св. Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатният род Цамблаковци. . Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон. Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма , той преследва ересите и упадък на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари.Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

сряда, 18 януари 2012 г.

27.01.1832 - 180 г. от рождението на Луис Карол (Чарлс Латуидж Доджсън) – британски писател (1832-1898)

Чарлс Латуидж Доджсън (на английски: Charles Lutwidge Dodgson), по-известен с псевдонима си Луис Карол (Lewis Carroll), е британски писател, философ, математик, логик и фотограф. Карол е роден на 27 януари 1832 г. в Деърсбъри, графство Чешър, Англия. Променил е името си, защото е искал да се представя като детски автор, тъй като е бил преподавател по математика в Оксфорд.
Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава когато е на четири години. Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.
Алиса следва Белия заек, без да подозира за невероятните приключения, които я очакват в Страната на чудесата. Можете да я последвате и вие. Така ще се сдобиете с много нови приятели. Ще пиете чай със Съсела и Шапкаря, ще потанцувате кадрил с омарите и костенурките, ще поиграете на крикет с Кралицете и с малко повече късмет ще срещнете Чешърския котарак.Докато си играе с черното котенце Кити, Алиса решава да види какво има от другата страна на огледалото във всекидневната и попада в Огледалния свят. Земята там представлява огромна шахматна дъска. По пътя си Алиса среща много чудновати същества: говорещи цветя и животни, братята-близнаци Туидълдий и Туидълдум, Хъмпти-Дъмпти, Лъвът и Еднорогът, вестоносците Зай Ек и Шап Кар, Черният и Белият рицар, Черната и Бялата царица, Черният и Белият цар. Достигайки Осми квадрат получава корона и самата тя става царица.
Луис Карол почива от пневмония след грип на 14 януари 1898 г. в Гилдфорд, графство Съри. Цитати, станали любими на поколения читатели: "- Кой път да поема от тук? - попита Алиса. - Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак. - Няма значение - отвърна Алиса. - Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът. - ...стига да стигна някъде - допълни Алиса. - О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго." "- Напразно хлопаш - каза Лакеят - и то по две причини. Първо, защото и аз съм на тая страна на вратата, на която си и ти. Второ, защото вътре вдигат такъв шум, че никой няма да те чуе." "Е!Често съм виждала котка без усмивка, но усмивка без котка! Това е най-любопитно нещо, което някога съм виждал в моя живот!" "Съществува една теория, според която, ако някой някога открие какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило." "Боже, Боже, колко необикновено е всичко днес! А вчера си беше съвсем постарому. Питам се дали пък през нощта не съм се променила. Чакай да си помисля - като се събудих сутринта, бях ли същата? До колкото си спомням, май се почувствам малко по-различна. Но ако не съм същата, възниква втори въпрос: "Да му се не види, коя съм в действителност? Хм, това е най-голямата загадка!"

петък, 13 януари 2012 г.

Днес е роден Шарл Перо – майсторът на прекрасните детски приказки

Кой не си спомня приказките „Червената шапчица”, „Котарака с чизми”, „Спящата красавица”, „Пепеляшка”, „Палечко”? Кой не е бил преспиван с тях?
А днес бащата на тези чудесни истории стана на 384 г. Той е жив, защото живи са неговите творби и са познати по целия свят. Милионен тираж на книгите, анимационни филми, игрални, сериали, дори нови версии.Голяма част от своя живот Шарл перо е прекарал без дори да подозира, че умее да пише. Неговият баща бил чиновник – буржоа. Младият Шарл учи за юрист и е назначен на висша кралска служба.Едва през 1683 г. Шарл Перо започва да се занимава с писане. Тогава вече е на 55 години и има ясна визия за живота и неговите проблеми. През 1671 г. Шарл Перо е избран за член на Френската академия на науките.
Литературните критици определят Шарл Перо като противник на класицизма. Той обръща поглед към народното творчество. Там открива интересни персонажи, които описва в своите приказки. Народното творчество привлича Шарл Перо с живия, неподправен и изразителен народен език, с богатото идейно съдържание и изключително тънък хумор. Неговите герои са ясно диференцирани – добри и лоши. Като човек, който е имал контакти с френския двор, внася галантност и светски маниери в някой от персонажите. А всяка една от приказките задължително завършва с някакво поучение.
Може би затова произведенията на Шарл Перо се харесват и от малки, и от големи по целия свят.

четвъртък, 12 януари 2012 г.

130 години ат рождението на Алън Милн

Милн е роден в Шотландия на 18 януари 1882 година, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн. Един от учителите му в детството е Хърбърт Уелс. Учи в Уестминстърското училище и в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където получава стипендия по математика. Докато е там, публикува в студентското списание „Гранта“. Милн става сътрудник, а по-късно и помощник-редактор в хумористичното британско списание „Пънч“ .
Синът му Кристофър Робин Милн е роден през 1920 г. Милн участва във I световна война с Британската армия, но след войната пише осъдителна статия под заглавие „Мир с чест“ (Peace with Honour, 1934 г.) (което донякъде оттегля през 1940 г. с „Война с чест“ (War with Honour). Умира на 31 януари 1956 г. в Хартфилд, Съсекс, Англия.
Истинските играчки на Кристофър Робин: Магарето Йори, Кенгу Ру, Мечо Пух, Тигър и Прасчо. Ню Йоркската обществена библиотека През 1925 г. той купува къща в провинцията, Кочфорд Фарм в Хартфилд, Източен Съсекс. Там той се оттегля след като мозъчна операция през 1952 г. го оставя инвалид. Милн става световноизвестен с двата си приказни романа „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928),вдъхновени от сина му Кристофър Робин и съпругата му Дафни. В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Е. Х. Шепърд. След смъртта на Милн, правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни, която прави няколко рисувани филма за Мечо Пух и голямо количество свързани с Мечо Пух стоки. Милн пише и много стихотворения, между които „Вечери“ (Vespers), „Сменят стражата в Бъкингамския дворец“ (They're Changing Guard at Buckingham Palace) и „Коледата на крал Джон“ (King John's Christmas), които са публикувани в книгите „Когато бяхме малки“ (When We Were Very Young) и „Сега сме на шест години“ (Now We Are Six). Стихотворенията му, известни по цял свят, досега не са превеждани на български език. Предстои да бъдат издадени от ИК “Труд” заедно с новия превод на “Мечо Пух”. В стихотворението “Хубавото мече”, публикувано в “Пънч” през 1923 г., за първи път се появява образът на Мечо Пух - плюшеното мече на Кристофър Робин. Милн адаптира романа на Кенет Греъм „Шумът на върбите“ (The Wind in the Willows) за сцената под заглавието „Жабчо от Жабин дом“ (Toad of Toad Hall).

понеделник, 9 януари 2012 г.

390 г. от рождението на Жан-Батист Молиер

Молиер, Жан Батист Поклен (1622-1673) комедиант, актьор, театрален деятел, реформатор на сценичното изкуство
Жан Батист Поклен, известен с актьорското си име Молиер, е роден в Париж в семейство на потомствени занаятчии тапицери. Дядо му успява да се пресели от провинцията в Париж и да купи длъжността придворен слуга". Бащата на Молиер не възнамерява да образова сина си и към четиринадесетата си година бъдещият велик комедиограф едва се е научил да чете и пише. По настояване на дядото с неголямо желание баща му го изпраща в йезуитски колеж. Тук негов учител е прочутият философ Гасенди, който запознава младия Молиер с учението на Епикур. Това има съществено значение в оформянето на реалистичните възгледи на бъдещия драматург. Още от детските си години Молиер се увлича от театъра. След като завършва колежа и получава диплома за юрист в Орлеан, заедно с група съидейници основава свой театър, наречен Блестящият театър", става негов директор и започва да играе в Париж. По това време не възнамерява да пише, а иска да се изяви като трагически актьор. Приема псевдонима Молиер, когато в Париж вече съществува постоянна актьорска трупа, покровителствена от Ришельо. По различни причини липса на средства, личен репертоар, наличие на известни актьори, театърът на Молиер скоро се разпада. По-голяма част от актьорите и самият директор се включват в трупа на пътуващи актьори. Това дава възможност на Молиер да вникне по-дълбоко в нравите и бита на тогавашна Франция. Една от първите свои пиеси поставя през 1653 г. в Лион. Неочаквано се разкрива драматургичният му талант. Започва да твори репертоара на своя театър. От начало преработва италиански фарсове, после започва да създава оригинални творби. През 1658 г. трупата на Молиер се представя в двореца Версай. Кралят и аристократите я харесват и разрешават да се играе в Париж. Първоначално изнасят по три представления седмично в Пти-Бурбон, а после получават постоянна сцена в построената от Ришельо Пале-Роял. Молиер умира внезапно на 52-годишна възраст, няколко часа след представлението на неговата пиеса Мнимият болен", в която драматургът играе главната роля. Всичко, което влиза в богатото литературно наследство на Молиер, е създадено в Париж през последните 14 години от живота му. Талантът му се разгръща в целия си блясък. Крал Луи XIV го покровителства и това му създава врагове-завистници. Заради сатирическите стрели в творчеството му си създава противници, силни на деня, които предпочитат да очернят името му с невероятни слухове. Между враговете му е и католическата църква, която той осмива талантливо. Тя отказва да даде даже разрешение за погребението му. Кралят разрешава проблема погребението е извършено нощем и извън гробищата, където погребват самоубийците и некръстените. В лицето на Молиер френската комедия бележи най-високи постижения. Той създава различни видове комедии: 1. Фарсове: Сганарел", По неволя болен", Мнимият болен"; 2. Комедии на нравите: Училище за мъже", Училище за жени", Критика на училище за жени", Благородникът", Смешните фантазьорки"; 3. Комедии на характера: Мизантроп", Тартюф", Дон Жуан", Скъперникът" Ето и няколко фрази, останали във времето с непреходността си: Благоразумието осветлява, а страстите заслепяват. Глупавият живот води до глупава смърт. Завистниците умират, но завистта – никога. Който не познае любовта, все едно не е живял. Лицемерие – моден порок, а всички модни пороци се водят за добродетели Разсъдъкът не управлява любовта. Добродетелта – това е първият признак на благородство. Много хора умират не от болестите си, а от лекарства.

ХАЙНРИХ ШЛИМАН И ВЕЧНАТА ТРОЯ


190 г. от рождението на Хайнрих Шлиман – германски археолог, откривател на Троя (1822-1890)

Хайнрих Шлиман (немски: Heinrich Schliemann, 1822—1890) е немски археолог, известен със своите находки в Мала Азия на мястото на античната Троя.

Шлиман е роден на 6 януари 1822 г. в Нойбуков (Neu Bukow, Мекленбург в семейството на небогат протестантски свещеник. Като малък получава като подарък за Коледа „Илиада“ на Омир. Разглеждайки книгата, той вижда рисунка на древния град Троя. Тогава решава, че подобни циклопски стени не може да са изчезнали напълно. По негово време Омир се считал за автор на легенди. По тази причина, когато пита баща си дали някой е открил този град, той му отговаря, че Троя е само мит. Въпреки казаното, младият Шлиман не спира да вярва в истинността на „Илиада“.

Първоначално работи в магазин. Един ден някакъв пиян човек започва да рецитира стихове от „Илиада“ на гръцки. Шлиман се увлича и плаща за питиетата на този „оратор“ само и само да не спира с рецитирането. В този момент бъдещия велик археолог си припомня детската си мечта да открие Троя.

Натрупва състояние от търговия и по време на Калифорнийската треска за злато решава да се посвети на откриването на Троя, вярвайки, че „Илиада“ на Омир не е само мит. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата „Илиада“. Иманяри и златотърсачи от векове копаят на Акропола, но без резултат. Гърците мислят, че царските гробници в Микена са химера. Шлиман бил убеден, че знае точното място на Троя и то е там, където го е описал Омир в „Илиада“.

През 1868 г. той прави първото си посещение в Троя и Итака, а през 1869 г. се жени за 17-годишната гъркиня София Енгастроменос, която става негова вдъхновителка и най-вярна последователка. Вълнуващата любов със София както и подкрепата на английския министър-председател Уилям Гладстон му дават сили. Изпитанията се превръщат във вдъхновение за Шлиман. През 1870 г. той започва разкопки на бреговете на Мала Азия в местността наречена Хисарлък и през 1873 г. съобщава на света за откриването на голям комплекс. Той намира и много златни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. Шлиман започва разкопките, за да открие омировата Троя, но на практика за сравнително кратък период от време той и помощниците му откриват 7 изчезнали града. През 1876 г. той открива и гробниците в Микена — първото свидетелство за съществуването на микенската култура. Шлиман счита откритите от него паметници и предмети за останки от времето на Троянската война, но всъщност много от тях са с доста по-древен произход. Последвалите анализи и разкопки доказват, че Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия слой и че намерените от него предмети принадлежат на цар, живял хиляда години преди Приам. И така се се подразбира, че Троя не е открита, а е открита „Троя на Шлиман“.

Археологът умира на 26 декември 1890 г. в Неапол. Той е планирал да се прибере при семейството си за Коледа. По това време вече е посетил няколко лекари заради болки в ушите и всички те му казват, че няма причина да се тревожи. В Неапол припада и всички решават, че е скитник. Пътува сам и няма кой да му помогне. Съчувстващи хора го закарват в болницата, където отказват да го приемат, с мисълта, че е беден скитник. Тогава потърсват информация за него в дрехите му. Повикват лекаря му и той пита защо пациента му не е в болницата, на което отговарят, че няма кой да плати. Тогава лекарят им казва: „Кой да плати?! Та този човек е много богат!“ и вади кесия със злато от палтото на Шлиман. Откарват го в болница, но на сутринта умира. Тялото му е пренесено и погребано в Атина. На погребението му са неговата съпруга, двете му деца -Андромаха и Агамемнон, и представители на различни страни.

петък, 6 януари 2012 г.

Празничен ден!





Започваме с Йордановден - третият по важност в християнския календар! Да са живи и здрави Йордановци! Днес е рождения ден на великия ХРИСТО БОТЕВ, поетът и революционерът, който всеки българин носи в сърцето си!Световните личности днес също празнуват. Жана Д`Арк - символът на Франция - празнува 600 години! И още - световният немски археолог - Хайнрих Шлиман - откривателят на Троя, на българските руини в старите български столици - Плиска и Преслав! Нека си припомним датите и личностите, защото човечеството върви напред чрез достойните си дела, а днешните имена са останали отдавна в градивната история на света!

вторник, 3 януари 2012 г.

105 г. от обявяването на Ръдиард Киплинг за Нобелов лауреат по литература



"За голямата си наблюдателност, оригиналността на въображението, богатството на идеи и забележителния талант на разказвача" (1907)
Моля Ви, прочетете за тази велика личност и ще разберете, че Маугли и Книга за джунглата са само малка частица от големия творчески път на Киплинг. Най- младия Нобелов лауреат приживе е бил ценен като голям талант и това остава така и до днес, надявам се и завинаги...
Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността. Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази. Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други. Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англо-саксонската раса сред изостаналите народи на Изтока („Бремето на белия човек“, 1899 г.), което според някои е тенденциозно.Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му. Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.


Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!


Non nobis Domine!

Не за нас, о Боже,

да бъдат възхвалата и славата

за всяко дело, слово или можене;

защото Твоя е властта

да сложиш корона или позоряща стигма

върху всяко дело или мъдростта,

които човекът сам е постигнал.

Нашата вина е, че твърде много обичаме

и че покриваме с величествен воал

онзи шум, който Слава наричаме,

и Златото – онази мръсна кал.

Заради тия двете ние изживяваме

хиляди горещи и безбожни дни,

но в нашите сърца признаваме,

че слава заслужаваш само Ти!

Ти си Силата, чрез Тебе съществуваме,

наш Създател, Съдия и Приятел си Ти,

само за Твоята прошка бленуваме,

не ни отхвърляй и ни прости.

И дай ни сила да прозрем преди последните ни дни,

че всички наши пътища са жалки,

че слава заслужаваш само Ти!


Кръстоносец на Капитализма

И тъй ще да бъде во веки, както е още от време оно,

закономерности четири има във всяко едно общество,

псето се връща към свойто повръщано,

свинята пък - към калта,

а глупакът с пръст изгорен и превързан,

посяга пак към свещта.

И след като всичко това стане и се възцари чисто нов свят,

където всеки живее платено, а присъдите му висят,

тъй както водата намокря, а пламъкът наранява плътта,

с огън и меч ще се върнат боговете на справедливостта.


Фрази:

Името на неизвестния войник е известно само на Бог.

Най-благородния от всички известни човешки видове страхове - страхът за съдбата на друг.

Думите - това е най-силният от всички наркотици, които е изобретило човечеството.

Женските догадки са по-точни, в сравнение с неоспоримите мъжки факти.

Той е забележителен човек - както и аз.

Работата съвсем не е в това, дали тя е красива. И даже не е в това, интересно ли е да се общува с нея. Просто тя има ТОВА. Някои жени е достатъчно да минат през улицата един път, за да останат в мъжката памет завинаги.

ЧЕСТИТА 2012 Г. И ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ!



Започва новата година, започват новите-стари задължения и отговорности.
Ето и Световните годишнини и десетилетия под егидата на ООН и ЕС :
•2003-2012 г. – Международно десетилетие за грамотност: образование за всички.
•2005-2014 г. – Международно десетилетие на образование в интерес на устойчивото развитие на ООН.
•2005-2015 г. – Международно десетилетие за действия “Вода за живот”.
•2005-2015 г. – Международно десетилетие на ромското включване.
•2005-2014 г. – Второ международно десетилетие на местните народи.
•2006-2016 г. – Десетилетие за възстановяване и устойчиво развитие на засегнатите райони.
•2008-2017 г. – Второ международно десетилетие за премахване на бедността.
•2010-2020 г. – Международно десетилетие на пустините и борбата против опустиняването.
•2011-2020 г. – Международно десетилетие на инициативи за пътна безопасност.
•2008-2012 г. – Програма „Паисий Хилендарски"
Навярно ще се възползвате от възможността да проявите повече активност, за да направите и своето, и на всички останали хора съществуване по-красиво и по-стойностно!